Брой 2/2009
д-р Диана Влахова
Клиника по неонатология, Университетска детска болница – София
Една от целите на хилядолетието е намаляване на детската смъртност с две-трети за периода 1990-2015 година. Броят на децата под 5-годишна възраст, починали за една година, е 10,8 млн., което е около 32 % от всички починали в световен мащаб. Неонаталната смъртност е отговорна за около 50 % от смъртността до 5-годишна възраст и две-трети от смъртността в първата година. Най-честите причини за неонатална смъртност са инфекциите, недоносеността и асфиксията при раждане. Честотата на неонаталните бактериални инфекции не е известна. Световната здравна организация (СЗО) е установила, че при 32 % от неонаталната смъртност причините са сепсис, пневмония, тетанус и диария. Рисковите фактори за неонатални инфекции могат да бъдат разделени на три големи групи: интраутеринни, интрапартални и постнатални. Бактериите, причиняващи най-често инфекции в неонаталния период са: Е. Coll Group в Streptococcus и Listeria monocytogenes. В зависимост от възрастта на изява на инфекцията, неонаталните инфекции са разделят на две групи: ранни (с изява от раждането до 7 ден след раждането) и с късно начало (от 7 ден до 30 ден). Новородените, с данни за бактериална инфекция, най-често имат неспецифични симптоми със засягане на множество органи и системи. Много по-рядко се наблюдава локализиране на инфекцията със симптоми, характерни за засегнатия орган. Лечението на предполагаема бактериална инфекция се определя от характера на заболяването и от възрастта на изява на симптомите. След като се вземат необходимите микробиологични изследвания, се започва незабавно антибиотично лечение, най-често в комбинация от ампицилин и аминогликозид (най-често гентамицин). След като се установи причинителя на инфекцията и неговата антибиотична чувствителност, лечението може да се продължи с установените от антибиограмата медикаменти.
