Брой 4/2019
Д-р С. Драгоев, Д-р С. Дикова
СОБАЛ „Визус” – София
Бинокулярното зрение определя синхронната работа на очите, за да произведат триизмерно възприятие за света. Освен по-добра зрителна острота и представа за дълбочина бинокуларното зрение ни позволява по-фин контрол на движенията и по-бързата им преценка, както и ориентира тялото в пространството. Зрителната система конвергира и дивергира очите, за да поддържа ясен, единен, триизмерен образ. Симптомите на бинокулярната дисфункция на зрението включват напрежение в очите, двойно виждане, замъглено виждане, зрителна умора и главоболие. Когато бинокулярната зрителна система и вестибуларната система не са правилно интегрирани може да се получи замаяност и чувствителност към движещи обекти.
Съществуват няколко вида нарушения на бинокулярното зрение, включително амблиопия, постоянен или интермитентна страбизъм, нарушения в поддържането хоризонталната позиция на очите (недостатъчност на конвергенцията, излишък на конвергенция, дивергентна недостатъчност, дивергентен излишък) и вертикална хетерофория.
Амблиопия
Амблиопията е най-честото увреждане на зрението, засягащо едното око, с преобладаване на около 1-5% от световното население (Bonaccorsi et al, 2014). Това е нарушение в развитието на мозъчната зрителна кора, чийто отличителен белег е намалената зрителна острота в едното око, възникваща от анормално зрително възприятие в началото на живота (Levi et al, 2015). Амблиопията обикновено се причинява от страбизъм , анизометропия (висока рефракционна грешка на едното око) или депривация (обикновено вродена катаракта), която се развива преди 6-годишна възраст. Пациентите с амблиопия също имат нарушена акомодация, намалена контрастна чувствителност, неустойчива фиксация, нарушена окуломоторика, пространствена несигурност и нарушена бинокулярност. В исторически план амблиопията е лекувана с оклузия. Последните изследвания показват, че бинокулярният подход за лечение на амблиопия може да бъде по-ефективен и по-добър вариант за лечение на възрастни. Подходът за бинокулярно лечение се фокусира върху намаляването на супресията.
Супресията може да се дефинира като потискаща сила, която доминиращото око упражнява върху амблиопичното око, което намалява приноса на амблиопичното око към образа, получен в мозъка. Изследователите са открили, че потискането се причинява от развитието на инхибиторна мрежа на GABA невротрансмитер в зрителния кортекс (например Duffy et al, 1978). Ако инхибирането е премахнато, зрителната кора може да реагира на сигналите от двете очи. Това означава, че потискането не трябва да бъде постоянно. Оптометричната терапия на зрението може да подобри зрителната острота в амблиопичното око и да подобри бинокулярността. Пациентите, които имат нарушения на замаяността и баланса и също имат дългогодишна амблиопия, могат да се възползват от това да се опитват да подобрят зрението в амблиопичното си око и да подобрят бинокулярността си, ако лечението не е било направено в миналото. При възрастните е трудно да се прецени какво подобрение може да се постигне, но мозъкът на възрастните има значителна невропластичност и е възможно подобрение на зрителната система. (Bonaccorsi et al, 2014).
Страбизъм
Страбизмът бива езотропия при кривене на очите навътре или екзотропия, при кривене навън. Честотата на страбизмът се оценява на 2-5% от населението, подобно на разпространението на амблиопия.
Страбизъм може да бъде постоянен или интермитентен. Унилатералната тропия може да е свързана с амблиопия. Пациентите с постоянен страбизъм нямат стереопсис или правилно развитие на бинокулярност и често развиват сензорни адаптации, за да поддържат единен образ. Интермитентните страбизми са склонни да имат повече симптоми на двойно зрение, умора на очите или нестабилен образ. Това е така, защото очите се стремят да поддържат сливането. Страбизъм обикновено се лекува с очна мускулна хирургия или зрителна терапия.
Лечебният подход, базиран на зрителна терапия, обикновено е по-добър за пациенти с интермитентен страбизъм. Зрителната терапия подобрява триизмерното зрение и учи пациента да подобри координацията на очите си, за да ги поддържа изправени. Случаите на постоянен страбизъм изискват много по-дълъг курс на лечение с терапия, тъй като често има значителни сензорни адаптации, които трябва да се разрушат и бинокулярността трябва да се развие.
В някои случаи на страбизъм оперативната намеса е по-правилния избор, особено ако кривенето на очите е голямо и козметично неприемливо за пациента. Въпреки това, операцията не гарантира развитието на бинокулярно зрение.
Инсуфициенция на конвергенцията
Инсуфициенция на конвергенцията (ИК) е най-често срещаното хоризонтално бинокулярно нарушение на зрението. Когато преместваме фокуса от далеч на близо, зрителната система трябва да се съсредоточи и очите трябва да се обърнат навътре, за да поддържат единен образ. Недостатъчност на конвергенцията е неспособността на очите да се обърнат навътре и да поддържат единен образ в близост. Честотата на недостатъчност на конвергенцията при деца и възрастни е между 2,25 – 8,30%. Конвергенционната недостатъчност се характеризира с висока екзофория за близко разстояние, отдалечена точка на конвергенция и намалена положителна фузионна конвергенция (Scheiman et al, 2005).
Scheiman et al (2005) докладват за лечение на ИК. Недостатъчност на сближаването може да предизвика симптоми на двойно виждане, дискомфорт при продължителна работа, главоболие и плуващи редове при четене. Проучването в насока лечение е установило, че в оптикометричната терапия в кабинетни условия е най-добрата възможност за лечение на ИК.
Недостатъчността на конвергенцията е най-често срещаното нарушение на бинокулярното зрение, диагностицирано при пациенти със значителна зрителна натовареност. Зрителната терапия за лечение на ИК може да подобри качеството на живот на много пациенти и може да помогне за намаляване честотата и тежестта на зрително предизвиканите симптоми на световъртеж.
Излишък на конвергенция
Конвергенционният излишък е състояние, при което очите влизат по-навътре от нормалното, когато гледат наблизо. Конвергенционният излишък се характеризира с по-висока езофория при гледане наблизо, отколкото надалече, високо съотношение AC/A и намалени негативни фузионни резерви (дивергентна способност). Симптомите на излишък на конвергенция включват замъглено виждане за близо, двойно виждане, главоболие и затруднение при продължителна работа. Много пациенти с излишък на конвергенция извличат полза от очилата за близо. Това намалява акомодацията и следователно свързаната с нея конвергенция.
Недостатъчност на дивергенция
Зрителната система трябва да отпусне очите, когато отклонява поглед от близо към далече. Дивергенционната недостатъчност е невъзможността да се отпуснат очите, за да се поддържа едно зрение на разстояние. Дивергенционната недостатъчност се характеризира с по-висока езофория на разстояние, отколкото наблизо, ниска дивергентна способност на разстояние и ниско съотношение АС / А.
Дивергенционната недостатъчност е много по-рядко срещана от недостатъчността на конвергенцията или излишъка на конвергенция. Симптомите на дивергентната недостатъчност включват двойно виждане на разстояние и замъглено виждане на разстояние.
Излишък на дивергенция
Дивергентният излишък е състояние, при което очите се отклоняват навън, когато гледат на разстояние. Дивергентният излишък се характеризира с по-високо екзофорично отклонение на разстояние, отколкото наблизо. Дивергентният излишък може да предизвика симптоми на двойно виждане и замъглено виждане на разстояние. В клиничната практика рядко се среща без екзотропия на разстояние.
Зрително-вестибуларна интеграция
Зрителната система и вестибуларната са свързани чрез вестибуло-очния рефлекс. Това означава, че дисфункцията на която и да е от двете системи влияе на това как системите работят заедно. Вестибуло-очният рефлекс зависи от стабилния зрителен образ, което означава, че всяко бинокулярно разстройство на зрението, засягащо зрителната система, може да влоши симптомите на замаяност и неравновесие, особено в зрително натоварена среда и ситуации, свързани с движението.