Брой 9/2004

Д-р Л. Деспотова-Толева, дм
Медицински университет Пловдив

Новородените и децата с тежко, прогресиращо и/ или потенциално фатално заболяване са трудни пациенти. Лечението и грижите за тях най-често се поемат от специалисти педиатри, интензивисти, невролози, детски онколози и др. специалисти в зависимост от заболяването. В последно време се оформят нови тенденции, респективно нова тясна специалност в педиатрията детска палиативна медицина. Детските палиативни грижи са насочени към широк спектър заболявания. За щастие и за разлика от възрастните, децата може да имат нужда от палиатибни грижи само през един определен пе­риод от живота си.

Така напри­мер преминалите интензивно лечение новородени и деца често имат нужда от определен обем палиативни грижи. Съществените различия между деца­та и възрастните налагат изработването на правилен под­ход и стратегии в съответствие със специфичните особености, както и с динамиката в протичането на заболяванията в новорожденческата и детска­та възраст, при които са необходими палиативни грижи. Детството е период на бурен растеж и развитие във физи­чески, емоционален и познавателен аспект и тези особености трябва да бъдат вземани предвид при провеждането на диагностични и терапевтични интервенции и палиативни грижи. В зависимост от възрастта, нервно-психическото разви­тие и състоянието на детето е и оценката на симптомите ка­то важен етап в планиране на грижите (напр. степен на изпитваните болки, дискомфорт и стрес, гадене и повръщане, неврологични проблеми.

В зависимост от причините, наложили палиативни грижи, можем да разделим състоянията при малките пациенти на няколко основни групи.
Друга важна задача на палиативната медицина в детска възраст е необходимостта от подкрепа за здравите сиблинги и родителите. Най-малко коментиран и труден е въпросът за грижите за семейството след загубата на дете. Другите деца също страдат, особено след като дълъг период от време са се чувствали пренебрегнати и изолирани, дори това да не съответства на действителността. Семейства, загубили повече от едно дете, се нуждаят и от специализирани грижи и генетични консултации. Подкрепата за семейството на болното също има своите особености: чисто медицински аспект, помощ от психолози, социални служби, осигуряване на дос­таточно информация. Отглеждането на тежко болно дете опустошава не само духовете и сърцата, а най-често е катастрофално и за финансите на семейството, от което страдат най-вече здравите деца.
Ето защо детската палиативна медицина изисква правилен, цялостен, компетентно изграден подход в съответствие с основните аспекти: медицински, образователен, научноизследователски, духовен, етичен, юри­дически, социален, управленчески.