Брой 7/2000
Д-р Николай Драганов
Ортопед-травматолог
Медицински център „Св. ПантелеймонМЧ“ София
Основен диагностичен метод
Дисплазията на тазобедрените стави продължава да бъде основен медико-социален и икономически проблем за нашата страна.
Световната статистика показва, че истинското вродено изкълчване на тазобедрените стави се среща при около 1,55 на хиляда от новородените. В лечебната практика обаче честотата на заболяването е средно 90 на хиляда. Увеличената практическа заболеваемост се дължи на неправилното отглеждане на новородените, което води до изкълчване на нестабилните стави и развитие на предизвикана луксация.
Нестабилната става в следродовия период може да премине в предизвикана дисплазия, която се проявява в три клинични форми:
1. дисплазия
2. сублуксация
3. луксация
Основният предразполагащ фактор за развитието на всички форми на дисплазията е хиперлакситетът на съединителната тъкан (ставната халтавост), който е по-изразен при момичетата.
При наличието на ставна халтавост причините, които придизвикват луксацията, представляват механични (лостови) напрежения в областта на ставата, които я луксират. Те могат да се проявят:
– по време на вътреутробното развитие седалищно предлежание с екстензирани долни крайници, здрава маточна мускулатура, олигохидрамнион, многоплодна бременност и др.;
– по време на родовия процес при дистракция на плода за долните крайници, която води до насилствено едномоментно преодоляване на съществуващите нормални мускулни контрактури и създаване на лостови напрежения в тазобедрената става;
– в следродовия период при неправилно отглеждане на новороденото (повиване с изправени долни крайници, хващане на детето за ходилата с главата надолу, поставяне по корем за по-дълго време до третия месец и др.) може да доведе до еволютивно (предизвикано) изкълчване на тазобедрените стави;
Поради многообразието на причините, които могат да доведат до увреда на тазобедрените стави и бледата клинична изява на заболяването, основният проблем пред лекарите се състои в късното му откриване. Това от своя страна води до продължително лечение с незадоволителни резултати.
С въвеждането в медицинската практика на ултразвуковата диагностика се дава възможност за най-ранно откриване на дисплазията на тазобедрените стави и провеждането на адекватно за възрастта лечение.
Броят на излекуваните деца може да бъде още по-висок при навременно извършен ехографски преглед на тазобедрените стави още през 1-ия месец след раждането.
Най-честата причина за късното провеждане на прегледа е липсата на клинична симптоматика, която да обезпокои семейния лекар.
По своята същност ехографията на тазобедрените стави е неинвазивна,
с висока информативна стойност и напълно безвредна. Тя дава възможност по-пълно да се обективизира и документира състоянието на ставата, тъй като се визуализират всички анатомични структури, които я изграждат. Поради своята безвредност за кърмачето, тя може да се извъшва многократно в процеса на лечение, а също така да се използва като скринингов метод за най-ранното откриване на дисплазия на тазобедрената става.
Техниката на изследването е разработена така, че стандартният образ, подходящ за интерпретиране, не зависи от строго определено положение на таза и долните крайници на изследваните деца. Това води до намаляване на грешките, които се допускат при асиметричните рентгенографии.
Индикациите за ехография на тазобедрените стави са:
– фамилна обремененост
– рискови фактори през антенаталния период
– наличие на клинична симптоматика.
Системното изследване на тазобедрените стави трябва да се извършва по следния план: Първият преглед след раждането трябва да се извърши между 1-та и 6-та седмица. Особено внимание заслужават децата с рискови фактори в анамнезата или с клинични симптоми.Тези деца, дори с нормални тазобедрени стави, при първия преглед е добре да се проконтролират след 6-8 седмици. При гранични случаи, които се нуждаят от терапия, контролните прегледи са през 4-7 седмици.
Големият шанс за най-ранно диагностициране на дисплазиите на тазобедрените стави и предприемането на съответната терапия е ехографията на тазобедрените стави още в първия месец от живота на детето.