Доброкачествена простатна хиперплазия – продължение

Брой 7/2000

Доц. Вл. Янев

(Продължение от бр. 6)

Уродинамично изследване

Уродинамичната оценка на дринарния тракт включва ниво на уринния поток (урофлуометрия), цистометрия и изследване налягането на потока. Урофлуометрията може да бъде проведена от общопрактикуващия лекар, тъй като е лесна за изпълнение, неинвазивна, и може да осигури ценна информация за препятствия по хода на уринарния поток. Нивото на уринарния поток може да се оцени чрез измерване обема на урината, отделена за период от 5 секунди. При здравия мъж са налице 5 секундни обеми, надвишаващи 75 т1, докато хората с уринарна обст­рукция имат поток, по-малък от 50 т1 за 5 секунди.

Цистометрията, извършена от уролог, се назначава на пациенти с клинични подозрения за смущения в изпразването, несвързани със субвезикалната обструкция, най-вече при пациенти с учестена микция или императивни позиви. Няма сигурно доказателство, че рутинната цистометрия е от значение при третиране на пациенти със субвезикална обструкция, вторичен резултат от ДПХ.

Ако пациентът няма хематурия, инфекция на уринарния тракт или ренален проблем и ако диагностицирането на ВРН е вероятно, по-нататъшната оценка зависи от това дали пациентът ще бъде опериран. Ако няма индикация за хирургична намеса, на този етап не е нужно за по-нататъшно изследване.

При наличие на категорични индикации за хирур­гична намеса, каквито са:
– ретенция на урината (невъзможност за спон­танна микция след поне един опит за махане на катетъра)
– бъбречна недостатъчност, като резултат на наличната обструкция
– камъни в пикочния мехур
– повтарящи се инфекции на пикочните пътиьца
– рецидивиращо кървене от простатата
– голямо количество остатъчна урина трябва да се извършат допълнителни изследвания с оглед определяне подходящата оперативна техника (ТУРП, ТУИП, отворена простатектомия).

Урологично изследване

Образна диагностика
Интравенозната урография някога се е използвала рутинно при преценка на пациенти със симптоми на субвезикална обст­рукция, но тъй като е инвазивна и има някои странични ефекти, тази практика подлежи на преоценка. Днес тя се препоръчва най-вече при болни с хематурия. При индикации за интравенозна урограма е необходимо общопрактикуващият лекар да определи нивото на серумния креатинин. При данни за предхождаща чувствителност към к.м. съществува приблизително 35% вероятност за рецидив. Едно решение са нейонните контрастни материи, които могат да бъдат използвани с много по-малък риск. Решението да се извърши изследване в този случай, трябва да се вземе според конкретната ситуация, след консултация с уролог и радиолог.
Ултрасонографията на уринарния тракт-проста, неинвазивна техника, дава по-полезна информация и е по-често използвана.

Това е първото изследване, което трябва да бъде проведено при суспекция за хидронефроза, камъни, ренални маси и аномалии. Ултрасонографията е полезна за определяне количеството остатъчна урина, идентифициране калкули на мехура и определяне размера на простатата. Трансректалната ултрасонография /ТРУС/ се използва често, понеже дава поясен образ на простатата. Тази процедура е особено полезна при пациенти с установена абнормална простата при ректално изследване или при високи нива на ПСА. Обикновено се назначава от уролог и често се комбинира с простатна биоп­сия. Размерът на простатната жлеза може да бъ­де изчислен и абнормалните зони по нея могат да бъдат очертани. Ако има установен рак или се предполага такъв, ТРУС помага за определяне на неговия стадий екстензибно локално заболяване или ангажиране на семенните каналчета. ТРУС се използва за прецизна локализация при извършване на иглена биопсия на простатата.
Изотопното изследване има място при оценка на реалния кръвен поток или на забавената екскреция с предполагаема обструкция.

Ретроградна уретропиелограма, извършена в хо­да на цистоскопия, се извършва само от квалифициран уролог и то при конкретни индикации. При данни за наличие на уретрална стриктура, може да бъде извършена ретроградна уретрография. Процедурата изисква инсталация на контрастната материя в уретрата под рентгенов контрол. Анестезия не е необходима и дискомфортът при инжектиране в уретрата е минимален.

Инструментални изследвания

Общопрактикуващият лекар и урологът получават значителна информация при изследване на па­циенти със суббезикална обструкция посредст­вом няколко инвазивни процедури. Доколкото те могат да бъдат свързани с развитието на инфек­ция, трябва да бъдат извършвани в подходяща об­становка при стриктно спазване на асептиката.

Катетризация на мехура за остатъчна урина
Вкарването на уретрален катетър веднага след като пациентът е уринирал, определи количеството остатъчна урина (повече от 100 т1. е абнормно) и помага да се установи наличие на стрикту­ра на уретрата. Съществува риск от уросепсис, при налична инфекция; не рядко инструменталното изследване може да причини хематурия или уринна задръжка.

Ултразвуково изследване на долния абдомен и пелвиса позволява определяне на количеството остатъчна урина без инвазивна процедура, като катетризация. Фактически, ултразвукът е изместил катетризацията при определяне обема на остатъчната урина. При подозрения за неврогенен мехур, пациентът трябва да бъде изпратен при уролог за консултация, цистометрограма и възможна цистоуретроскопия.

Цистометрограма
Цистометрограмата се провежда лесно от уро­лог в кабинета. Аналогична е на катетризация с оглед определяне на остатъчна урина. След като катетърът е поставен, се използва стерилен разтвор за изпълване на мехура и за отчитане и ква­лификация на детрузионния отговор към увеличаващ се обем.

Цистоуретроскопия
Цистоуретроскопията е процедура, която позволява визуализация на цялата уретра, включително простатната й част, шийка и пикочен мехур.
Изследването обикновено се провежда в кабине­та на уролог или амбулаторна клиника (осъществява се лечение без престой и хоспитализация) с локална анестезия, без премедикация. Използва се ригиден или флексибилен инструмент, с подходящ диаметър и съответна оптика. Необходими са също така източник на светлина и светловод. Изс­ледването отнема само няколко минути. След цистоскопията обикновено е налице умерена дизурия или хематурия с продължителност 2-3 дни. Сравнително рядко след цистоскопия е възможно инфектиране на уринарния тракт. Спорадично ост­ра уринна задръжка се наблюдава като резултат от едем на простатата, дължаща се на инструментална намеса, и се налага временна катетри­зация. Необичайно, но възможно усложнение на цистоскопията е развитието на стриктура на уретрата.