Брой 1/2003
Д-р А. Боянова, Д-р Е. Станкова
Клинина по токсикология, МБААСМ „Пирогов ~ София
През посдедните години екзогенните отравяния се оформиха като приоритетна патология. Причината за това са бурната химизация на планетата, силното влошаване на екзотоксикологичната обстановка и лекарствения бум в бита на съвременния човек.
Отровите са вещества с различии физични и химични свойства. Някои от тях са биологички продукти. При контакт и взаимодействие с човешкия организъм, при определено условия, те причиняват болестни увреждания, обобщени с понятието „отравяне“. Възникването на отравяне се обуславя от следните фактори:
♦ вид и доза на токсичното вещество,
♦ условия на контакт на токсичния агент с организма,
♦ особености на организма,
♦ продължителност на експозицията.
В зависимост от условията, едно и също вещество, респективно лекарство, може да се окаже необходим субстрат за обмяната, отрова или противоотрова. Например готварската сол, без която животът е невъзможен, поета еднократно в доза над 3 г/кг. т.т., се оказва смъртоносна. Атропинът, приложен в дози надминаващи многократно лечебно те, се оказва животоспасяващ антидот при отравяне с фосфорорганични съединения и карбамати. Инсулинът, използван за лечение на захарен диабет, при струйно венозно инжектиране води до извеждане от диабетна кетоацидозна кома, но може да предизвика хипогликемичен шок, гърчове и смърт. Някои медикамента, използвани за лечение на възрастни, при деца могат да доведат до отравяне, поради токсичността им за незрелия детски организъм (аспирин, торекан, флуперин). Най-общо, токсичните прояви настъпват у новороденото и кърмачето по-бързо и се проявяват в по-тежка степен, отколкото у възрастните индивиди.Това се обяснява с по-бързата резорбция на отровата, а също така и с още несъвършенната детоксична функция на черния дроб в ранната детска възраст.
Поради незрялост на централната нервна система в тази възраст, дори малки дози токсични вещества причиняват тежки увреждания. Например, само 5-20 мл алкохол предизвикват смъртен изход във възрастта до една година.
Дали едно вещество ще окаже повече или по-малко вредно въздействие, зависи особено много от състоянието на органите (черен дроб и бъбреци), които обезвреждат и излъчват токсичните субстанции. При увреден черен дроб и бъбреци, токсичните прояви настъпват дори при прием на терапевтични дози и са по-изразени. Продължителното приемане на някои отрови и лекарства може да доведе до привикване и зависимост (опиати, амфетамин, алкохол, никотин и т.н.), а в други случаи до хронична интоксикация (витамин D, олово и т.н.).
През последните три десетилетия се обръща особено внимание на отравянията в детска възраст, които са между 50% и 65% от всички остро настъпили интоксикации. В Санкт Петербург тези заболявания са на четвърто място след травмите, изгарянията и удавянията. В Канада, 9,5% от детските злополуки се падат на интоксикациите, в САЩ техният дял е 8%, в Япония 16%, в Англия 22%, в Шотландия 30%.
У нас децата с отравяне представляват 4 -5% от общия брой хоспитализации до 14-годишна възраст. Броят на инцидентите обаче, нараства прогресивно.
Повечето съвременни автори наричат детските отравяния аицидентални, т.е. случайни. Такива са 77% до 98% от случайте. Обикновено това са деца до петгодишна възраст, „трудно вградими“ социално, хиперактивни или живеещи в семейства, в които съществува стресова ситуация. Случайните отравяния се разглеждат в три категории:
♦ действително случайна отравяния с медикаменти, храни и растения (26%);
♦ поглъщане на отрова като неволна грешка (3%);
♦ т. нар. „терапевтичен инцидент“, поради погрешно предозиране на лекарство (0,9%).
В резултат от проучване върху детски лекарствени отравяния, станали погрешка, се установива, че в 80% от случайте децата се отравят в рамките на един месец от предписване на медикамента, т.е. когато медикаментът се намира в близост до детето.
Като умишлени се очертават интоксикациите над деветгодишна възраст (за Европа и САЩ) и над 11-годишна за страните от Африка, Южна Америка и Близкия Изток. От 20% до 60% от случайте са с цел самоотравяне, а до 5% поради злоупотреба.
Тревожен факт е зачестяването на самоотравянията при деца. Опитът за самоубийство чрез отравяне е неадекватна реакция на детето, водено от вътрешно желание да „умилостиви“ или да „отмъсти“ на възрастния. Най-често поводът за този акт е слаб успех в училище, конфликт с родителите или „първо любовно разочарование“. Американски автори посочват като водещи причини за самоубийствата в детскоюношеска възраст:
♦ липса на баща,
♦ голямо семейство,
♦ минимален социален живот,
♦ чести побои,
♦ невъзможност за изява на детето като личност.
Други изследователи поставят на първо място личния пример на родителите, извършили опит за самоубийство. Понякога причината е „нежелана бременност“.
Сериозен проблем за много страни, включително и за България, е растящият брой на лицата, злоупотребяващи с медикаменти. Случаи на превишена доза лекарства и наркотични вещества с последвала загуба на учебни дни, скъпо лечение и висока смъртност, са описани в много литературни източници. За Скандинавските страни е особено характерен високият процент на никотинови интоксикации нещо, което не се отбелязва за други страни. Автори от Китай съобщават за голяма консумация на алкохол. Несъмнено токсикоманиите са във връзка и зависят от възпитанието на децата в семейството и училището, като в много случаи определяща роля играят и медиите.
Не са за пренебрегване случайте на умишлени отравяния при деца на възраст под една година от психично болни майка или баща, които подлагат децата на инквизиция често със смъртен изход. Рядко е налице и неправилно даване на лекарства от родителите, като форма на злонамереност или свръхревност по отношение на децата.
Структурата на отравянията по поредност на действието, показва водещото място на еднократните отравяния. Най-вероятно инцидентът изостря вниманието на близките на пострадалото дете за предотвратяване на следващ контакт с токсични субстанции, т.е., повишава родителския контрол и надзор.
Главно в детска възраст се наблюдават и груповите интоксикации. Тук рискова група са децата между две и пет години. в тези случаи инцидентите предимно лекарствени, възникват по време на игра, подражание и т.н., като се предполага участие на повече от едно лице. Не е малък и делът на груповите отравяния с алкохол и токсични растения.
В детската възраст отровите се приемат най-често през устата. Трябва да се има предвид обаче, че нежната кожа на кърмачета и новородени резорбира много интензивно редица отрови: алкохол, нафталин, анилинови бои, ацетизал. Особено лесно се всмукват отровите през мацерирана и възпалена кожа.
Вкусът на токсичните нокси най-често е неприятен, затова детето не поема повече от една глътка от течните отрови. Но изчислена на 1 кг телесна маса, тази доза е относително по-голяма, отколкото дозата за възрастни индивиди. Когато се отнася до таблети, дражета и прахообразни отрови, погълнатото количество зависи от вкуса им, но също и от индивидуалните особености на детето, от състоянието на глад и т.н. Някои малки деца поглъщат с лекота всякакви таблети и дражета, дори това ги забавлява.
Инхалаторният път няма голямо значение за детската токсикологии на практика. Тази входна врата е характерна за газообразни (въглероден окис) и летливи вещества (дишане на лепила и др.). При инхалация, резорбцията на веществата е много бърза и е с ефект на венозно вливане.
Много активна резорбция се осъществява и при ректалния път за вкарване на отрови. Тоба трябва да се знае от родителите при правене на очистителни и лечебни клизми на деца в домашни условия без лекарско предписание.
Между 50% и 90% от детските отравяния се наблюдават
до петата година от живота. Особено застрашени са децата от 1 до 3 години „възрастта на любопитството“. Scherz определя по следния начин възможността на децата да достигнат до отровата: кьрмачето поставя в устата си всичко, което попадне в ръцете му; детето от една до три години изважда от шкафа всичко, за да го опита; тригодишното дете вече отключва и надниква навсякъде; четиригодишните са попретенциозни и поглъщат само сладки неща. Към 12-14годишна възраст се наблюдава втори пик в честотата на детските интоксикации, което се обяснява със зачестяване на опитите за самоубийство и токсикоманиите в пубертетния период.
От направения анализ ясно личи, че отравянията в детска възраст са проблем с особена важност и значимост както за семейния лекар и специалистапедиатър и токсиколог, така също за родителите и близките на детето. Поради небрежност или невежество, инцидентите с токсични нокси са потенциална заплаха за здравето и живота на децата във всеки миг от ежедневието. Задължение на родителите е максимално да ограничат достъпа на децата си до медикаменти, препарати от бита и други токсични субстанции.