Препоръки за здравословно хранене на деца о т 3 до 6 години в България

Брой 1/2009

Ст.н.с. д-р Стефка Петрова, дм, ст.н.с. Констанца Ангелова, дм, н.с. I cm. Дора Овчарова, ст.н.с. д-р Веселка Дулева, дм, ст.н.с. д-р Донка Байкова, дм, д-р Лалка Рангелова, инж. технолог Мариана Куртишева, н.с. I cm. Д-р Красимира Ватралова,дм
Национален център по опазване на общественото здраве, София

ЗАЩО СА НЕОБХОДИМИ НАЦИОНАЛНИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ЗДРАВОСЛОвНО ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА НА 3 6 ГОДИНИ?

Храненето е основен фактор, определящ здравето, растежа и развитието на децата. В ранна детска възраст се възпитават нагласи за вкус към определени храни (например с по малко мазнини, сол и захар) и чувство за удоволствие от храната; изграждат се хранителни навици, които могат да повлияват хранителното поведение през следващите периоди от живота. Създаването на здравословен хранителен модел в ранен етап от живота е база за поддържането му в по късна възраст и намаляване в бъдеще на риска от хронични неинфекциозни заболявания като сърдечносъдови болести, хипертония, инсулт, диабет тип 2, някои видове рак, остеопороза и др. Неблагоприятни последици за здравето и растежа на децата оказват както недостатъчният прием на енергия и хранителни вещества, така и техният небалансиран прием или прием в големи количества. При децата недохранването води до изоставане в растежа и физическото развитие, до нарушаване на имунитета и повишаване на заболеваемостта от инфекциозни болести, а в по тежките случаи и до сериозни здравни ефекти. Продължителният висок прием на вещества, източници на енергия, както и ниската физическа активност водят до свръхтегло и затлъстяване при децата. Установено е, че наличието на свръхтегло през детството до голяма степен определя наличието на затлъстяване в по късна възраст. Започналото в детските години затлъстяване често е по-голямо по степен и се повлиява по трудно от терапия в сравнение със затлъстяването, развило се в зряла възраст.

Небалансираният характер на храненето при децата, който най често се изразява в прием на по-големи от необходимите количества мазнини и на недостатъчен прием на белтък, витамини и минерали, води до изоставане в растежа, до нарушаване на имунитета и до по голяма заболеваемост на децата . Небалансираното хранене също създава рискове за развитие в по-късна възраст на така наречените хронични неинфекциозни заболявания, свързани с храненето, като сърдечносъдови заболявания, диабет 2 тип, остеопороза, някои ракови заболявания.

Данните от проведените през 1998 и 2004 г. национални проучвания на храненето и хранителния статус показват при децата на 3-6 годишна възраст следните основни проблеми*.
♦ висока консумация общо на мазнини (39 40 % о т общата енергийна стойност на храната) и предимно на мазнини от животински произход;
♦ Недостатъчен прием на зеленчуци и плодове, особено на сурови през зимата и пролетта;
♦ Недостатъчна консумация на мляко и млечни продукти;
♦ Ниска консумация на риба; ♦ висока консумация на сладкарски изделия, захарни и шоколадови продукти, на безалкохолни напитки, съдържащи захар;
♦ висок прием на сол;
♦ Ниска консумация на пълнозърнест хляб и други пълнозърнести храни.

Проучванията установяват,че още на тази възраст сред подрастващите има широко разпространение на свръхтеглото и затлъстяването 11,7 % о т децата на 3-6 години са със свръхтегло, а 5,6 % са със затлъстяване. Осигуряването на адекватно и здравословно хранене на децата е отговорност на родителите и на цялото общество. Информирането на родителите за принципите на здравословното хранене на децата е първа, много важна стъпка към положителни промени в избора на храни и в създаване на здравословно хранително поведение на децата от ранна възраст. Съветите и консултациите на общопрактикуващите лекари към родителите по отношение на здравословното хранене на децата им имат специална и много важна роля в профилактиката на болестите сред населението. Експерти от НЦООЗ разработиха 12 препоръки за здравословно хранене на децата на 3-6 години и практически подходи за тяхното постигане. Препоръките ще помогнат на общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти за информиране на родителите при здравословен избор на храни и ще бъдат база на родителите и възпитателите при обучението на децата как да се хранят, за да растат здрави. Спазването на следните 12 препоръки за здравословно хранене може съществено да допринесе за здравето, растежа и развитието на децата:

1. Осигурявайте на децата пълноценна и разнообразна храна.
2. включвайте зърнени храни и/или картофи в храненето на децата по няколко пъти дневно.
3. Ежедневно давайте на децата разнообразни зеленчуци и плодове, за предпочитане сурови.
4. включвайте всеки ден мляко и млечни продукти с намалено съдържание на мазнини и сол.
5. Избирайте постни меса, замествайте често месото и месните продукти с риба или бобови храни.
6. Ограничавайте общо приема на мазнини от децата, особено на животинските. При готвене замествайте животинските мазнини с растителни масла.
7. Ограничавайте приема на захар, захарни и сладкарски продукти от децата, избягвайте да им предлагате безалкохолни напитки; съдържащи захар.
8. Ограничавайте употребата на сол при приготвяне на ястията, намалете консумацията на солени храни от децата.
9. Осигурявайте на децата достатъчен прием на вода и течности.
10. Приготвяйте и съхранявайте храната по начин, осигуряващ нейната безопасност.
11. включвайте децата в приготвянето на храната. 12. Осигурявайте физическа активност на децата всеки ден.

Препоръка!.

ОСИГУРЯВАЙТЕ НА ДЕЦАТА ПЪЛНОЦЕННА И РАЗНООБРАЗНА ХРАНА.

За да бъдат здрави децата, за да растат и да се развиват добре, храненето им трябва да бъде пълноценно и добре балансирано, което означава, че храната трябва да осигурява всички хранителни вещества в адекватни количества за тяхната възраст. Няма хранителен продукт или хранителна група, кои то да включват всички хранителни вещества в количества, необходими за организма. Ето защо, основен принцип за постигане на пълноценно и здравословно хранене е разнообразието в консумацията на храни. Храните могат да се разпределят в 6 групи, в зависимост о т това на кои хранителни вещества т е са основни източници:
♦ Зърнени храни (хляб, ориз, макаронени продукти, царевица, обесени ядки, зърнени закуски) и картофи
♦ Зеленчуци и плодове
♦ Мляко и млечни продукти
♦ Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки.
♦ Добавени мазнини (масло, мас, слънчогледово олио, царевично олио, зехтин, маргарин и други)
♦ Захар и захарни продукти, сладкарски изделия. За да се осигури разнообразие на храните, всеки ден в менюто на децата трябва да се включват представители о т първите 4 хранителни групи. Това означава, че всеки ден детето трябва да консумира по избор: хляб, друга зърнена храна или картофи; вид месо или риба, яйце, боб/леща; плодове и зеленчуци; мляко или млечен продукт. Препоръчително е да се намалят добавените мазнини, захарта, захарните и сладкарски продукти в храненето на децата, тъй като значително допринасят за свръхтеглото и затлъстяването им. Освен разнообразно, храненето но детето трябва да бъде редовно, 4-5 пъти дневно. Редовното хранене е важно за доброто храносмилане, предотвратява приема на големи количества храна наведнъж и натоварването на храносмилателната система на децата. Децата ще имат добър апетит, ако им се създаде определен режим на хранене, а не да им се предлага храна непрекъснато и безразборно през целия ден.

Препоръка 2.

ВКЛЮЧВАЙТЕ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ И/ИЛИ КАРТОфИ в ХРАНЕНЕТО НА ДЕЦАТА НЯКОЛКО ПЪТИ ДНЕВНО.

Зърнените храни (хляб, ориз, спагети, макарони, зърнени закуски) и/или картофите са богати на нишесте, което е основен източник на енергия и те трябва да са базата на всяко основно хранене закуска, обяд и вечеря.
Пьлнозьрнестият хляб и другите пълнозърнести продукти (жито, царевица, овесени ядки и др.) са богати на растителни влакнини, доставят витамини от групави много минерални вещества. Влакнините, които се намират в обвивката на зърната (триците) стимулират функциите на стомашно чревния тракт и намаляват риска от запек. Пьлнозьрнестият хляб трябва постепенно да се въвежда след 2 годишна възраст. На 4-6 години около 50 % от хляба трябва вече да е пьлнозьрнест. Нужно е да се ограничава предлагането на тестени храни с високо съдържание на мазнини (баница, ту тм а ник, милинки, мекици, пържени филии и др.).

Препоръка 3.

ЕЖЕДНЕВНО ДАВАЙТЕ НА ДЕЦАТА РАЗНООБРАЗНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПЛОДОВЕ, ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ СУРОВИ.

Зеленчуците и плодовете са много важен елемент на здравословното хранене. Те доставят голям брой витамини и минерали, както и Биологично активни вещества, полезни за здравето. Зеленчуците и плодовете са основен източник на витамин С. Имат ниска енергийна стойност, тъй като са с високо водно съдържание, богати са на влакнини (целулоза, пектин и др.) и почти не съдържат мазнини и белтъци. Достатъчният прием на зеленчуци и плодове от децата не само е важен за техния растеж и развитие, но също така намалява риска от свръхтегло и затлъстяване. Децата трябва да приемат зеленчуци и плодове няколко п ъ ти дневно, по възможност при всяко хранене. Препоръчително е на децата да се предлагат разнообразни зеленчуци и плодове според сезона. Отделните зеленчуци и плодове съдържат в различни количества специфични витамини, минерали и биологично активни вещества. Плодовото и зеленчуково разнообразие в менюто осигурява широк набор от полезни вещества за младите организми. Разнообразие на зеленчуците може да се осигури като се включват различни жьлто-оранжеви видове (домати, чушки, моркови, тиква и др.), зелени листни зеленчуци (спанак, лапад, маруля, зелен лук, магданоз), зелени бобови зеленчуци (зелен боб, грах), зелеви зеленчуци (бяло и червено зеле, карфиол, броко ли, брюкселско зеле) и др. Да се предлагат също така разнообразни плодове ябълки и круши, цитрусови (портокали, грейпфрут, лимони, мандарини), ягодово плодни (ягоди, малини, къпини, боровинки, касис и др.), пъпеши, дини, кайсии, праскови, сливи и др. За предпочитане са сезонни зеленчуци и плодове напр. череши и спанак през пролетта, пъпеши и домати през лятото, тъй като прясно откъснатите през сезона зеленчуци и плодове са с оптимален състав и качество. Зеленчуците могат да бъдат сурови цели или на салата, включени в ястия и супи, в сандвичи, като гарнитура, зеленчукови пюрета, зеленчукови сокове, плънка в тестени продукти. Плодовете може да се предлагат цели, нарязани, настъргани, като плодова салата, като компонент на кремове, зърнени и тестени закуски, шейкове, като прясно изцеден плодов сок и др. Препоръчват се суровите зеленчуци и плодове, тъй като при кулинарна обработка голяма част от съдържащите се в тях витамини се разрушават. Когато не е възможно да се осигурят пресни плодове и зеленчуци, може да се предложат замразени или консервирани. За предпочитане са: консервираните плодове и плодови сокове без добавена захар, а консервираните зеленчуци без добавена сол.
Препоръчителни са целите плодове и зеленчуци пред соковете, тъй като при тях се запазват полезните растителни влакнини.

Как да направим зеленчуците по привлекателни за децата?

Някои деца не обичат вкуса на зеленчуците. Голямо значение има личният пример на родителите. Децата са по склонни да консумират храни, които техните родители и приятели ядат често и с удоволствие. Ако детето откаже някой зеленчук, препоръчително е той да бъде предложен отново след известно време. Много често децата изяждат с удоволствие храна, която само преди дни са отхвърлили. Също така, повечето деца не обичат твърдите и големи по размер зеленчуци. Ето защо, препоръчително е зеленчуците да се предлагат, приготвени по начин, които се приема от детето и в по-малко количество. За да се направят зеленчуците по привлекателни за децата, те могат да бъдат овкусени (напр. да се добави копър към задушените тиквички), да бъдат нарязани на парченца и да се добавят към други познати на децата храни (напр. към пилешко месо). Много полезно е запознаването с различните зеленчуци и плодове, когато децата се включват в пазаруването, приготвянето на храната и сервирането. Препоръчително е общото количество за деня на плодове и зеленчуци (пресни, консервирани, в ястия, десерти, закуски) да е най малко 300 грама за децата на 3-4 години и 350 грама за децата на 5-6 годишно възраст.

Препоръка 4.

ВКЛЮЧВАЙТЕ ВСЕКИ ДЕН МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ С НАМАЛЕНО СЪДЪРЖАНИЕ НА МАЗНИНИ И СОЛ.

Млякото и млечните продукти са ценна храна за всички възрасти, особено за децата. Разпространяваното от някои специалисти становище за вредно действие на млякото, включително и при децата, няма научна база и е напълно погрешно. Млякото и млечните продукти са най добрият източник на лесно усвоим калций. Калцият е от жизнено значение за изграждане и поддържане структурата на костите и зъбите, за растежа на децата.Млякото и млечните продукти съдържат пълноценни белтъци, витамин А, витамин D, целия спектър на витамините от група в, особено витамин В2. Киселото мляко има специално значение за здравето. Млечнокиселите бактерии подобряват храносмилането, стимулират движението на червата и намаляват запека. Те потискат размножаването на вредните микроби в червата и така намаляват случаи те на чревни разстройства, тяхната продължителност и тежест. Млечнокиселите бактерии подобряват имунитета и намаляват случаите на алергия към млякото. За да се направи киселото мляко по привлекателно за децата, към него може да се добавят нарязани пресни плодове, сушени плодове, прясно изцеден плодов сок. Прясното мляко може да се предлага не само като напитка, но и да се включи в приготвянето на супи, десерти. Сметаната, пълномаслените млека и сирена могат да бъдат значителен източник на мазнини и да допринасят за увеличаване на свръхтеглото при децата. Затова Световната здравна организация, Европейската и Американската педиатрични асоциации препоръчват още след 3 годишна възраст постепенно намаляване консумацията на високомаслени мляко и млечни продукти. На 5-6 годишна възраст се препоръчва по често да се предлага мляко с 1,5 2 % мазнини, да се предпочита по ниско масленото краве сирене пред овчето и да се ограничава сметаната. Поради вредния ефект на високата консумация на сол не само върху здравето на възрастните, но и върху децата,се препоръчва сирената да са с намалено съдържание но сол, саламурените сирена допълнително да се обезсоляват, като се оставят да престоят известно време във вода; Препоръчително е всеки ден децата до консумират най малко 350 г кисело или прясно мляко и 25-30 грама сирене. Ако има съмнение, че детето е алергично към млечния белтък, родителите трябва да се обърнат към лекар. Родителите не трябва да експериментират сами, изключвайки основни храни като мляко и млечни продукти, тъй като те са важни за развитието и здравето на детето .
Продължава в следващ брой.