Брой 3/2004

Д-р Любомир Дамянов ‘
главен секретар на Българската асоциация по стерилитет

Този въпрос в България си го задават поне около 200 000 семейства. Исторически проблемът със стерилитета или е стоял на тъмно, или темата е отбягвана поради лично неудо­бство. В нашата страна никога не е имало представително изследване относно броя на стерилитетните семейства, както и за причините за този проблем, които са не само от страна на же­ната главен фактор е мъжът. Според европейските проучвания върху епидемиологията на сте­рилитета той се среща средно при 10% от семействата в репродуктивна възраст. Ако приемем, че България има около 8 000 000 жители и извадим от тях броя на деи,ата и тези, които са над 45-годишна възраст, ще останат около 2000000 българи. 10% от тях това означава към 200 000 бездетни семейства.

Аз лично мисля, че проблемът не е само медииински. Днес, особено при тези лоши демографски показатели, той е и соииален. във времето преди повече от 12 години организаиията на здравеопазването бе въвела спеииализирани заведения за диагностика и лечение на стерилитета в столииата и във всеки окръжен иентър имаше спеииализиран кабинет с поне двама лекари, които спо­ред възможностите си лекуваха хората.

Здравната реформа определи различни приоритети, като проблемът със стерилитета остана малко встрани. На въпроса кой се занимава с диагностиката и лечението на стерилитетните се­мейства в бившите окръжни болници, повечето от началниците на АГ отделения свиват рамене и казват: „Нали сега личните лекари…“ А проб­лемът е, че личният лекар в повечето случаи е без специалност или със специалност по вътрешни болести, детски болести или друга, която по принцип няма нищо общо със стерилитета. Необходимите специалисти, разбира се, са акушергинеколози, ендокринолози, уролози-андролози, биолози и др. Често пъти или самите пациенти не споделят проблема си, или пък личният лекар не знае накъде да насочи пациентите си. Не са рядкост и случаите на провеждане на диагностични методи и лечение, не отговарящи на съвременните норми за добра лекарска практика. Резултатът е ясен липса на така желаното бебе и загуба на много време, в някои случаи повече от 10 години.

Резултатите от едно социологическо проучване сред стерилитетни семейства показват, че между 6 и 10% от популацията, за която гово­рим, въобще не желаят деца. Тук, разбира се, не е наша работа да се месим, но на останалите над 150 000 семейства поне можем да опитаме да помогнем.

При съвременните информационни средства и възможности за посещение на високоспеииализирани медицински заведения в Европа и САЩ, както и за участие в научни конгреси, се оказва, че основната причина не е в квалификацията на лекарите. През 1998 г. създадохме Българската асоциаиия по стерилитет, която има за цел да се
повишава нивото на компетентност на нашите специалисти, както и да се осъществяват дискусии помежду им. От тогава до сега провеждаме ежегодни срещи един национален симпозиум и три конгреса с международно участие всяка зима в Боровец. Интересьт от страна на лекарите и биолозите е голям, присъстват ежегодно около 30% от българските акушер-гинеколози, специа­листи уролози и андролози, биолози и др.

Оказва се, че слабото място е липсата на информация къде и кого да потърсят пациентите за извършването на тази строго специфична дейност. Личните лекари също не са особено информирани за специализираните центрове по стерилитет в България. Макар и неподпомагани от държавната администрация, в България има 9 специализирани медицински центъра за диагностика и лечение на стерилитет с най-съвременни методи, като са­мо в София те са 6. Не е трудно да се направят необходимите специализирани изследвания, за да се постави диагноза дали причината за стерилитет в семейството е от страна на жената, или е от страна на мъжа. По принцип изследването при мъжа е по-лесно една спермограма ни ориен­тира за наличните оплодителни възможности на мъжа но лечението и корекциите не винаги са толкова лесни.

При жената не е трудно да се ус­танови дали се касае за ендокринен стерилитет или за непроходимост на маточните тръби (вродени или придобити анатомични дефекти на матката и тръбите), за ендометриоза или ЛУф синдром. Не рядко причина за стерилитет са и наличните спермоантитела (имунен фактор). При немалка част от пациентките има или неп­роходимост на маточните тръби вследствие прекарани възпалителни процеси или вродени аномалии, или пък оперативно отстранени маточни тръби вследствие извънматочна бременност. И в двата случая възможност за лечение има. Това е методът „ин витро оплождане“, или, както е популярен „бебе в епруветка“. в Бълга­рия този класически метод се владее добре и бебетата, родени по този метод, са може би над 200. При наличие на лоша спермограма може да се направи инсеминация с материал от собствения съпруг или, при спазване на съответните нормативни актове, с материал от дарител.

Един от методите на асистираната човешка репродукция е методът ИКСИ, който е въведен именно за да се даде възможност за наличие на поколение при мъже, при които спермограмата е лоша и методите на лечение не са дали особено добър резултат. Поради техническа специфичност тези пациенти лично аз ги насочвам за лечение в Уни­верситетската болнциа в Монпелие, Франция. Проблемът обаче на всички пациенти е не толко­ва медицински, колкото финансов. всеки месец шансът за успех е около 20%, а похарчените суми за стимулация на един цикъл са между 500 и 1000 лв. Като се вземе предвид средната работна зап­лата за страната, се оказва, че задачата има много неизвестни.