Брой 1/2015
В. Георгиева
Студентка по хуманна медицина VI-ти курс,
Тракийски университет
Резюме: Пробиотиците влияят благотворно на организма благодарение на конкурентните взаимоотношения с патогенната флора и въздействието си върху имунната система. Съвременни проучвания показват, че употребата им в ранна възраст по определени схеми може да намали проявите на алергични заболявания. За детската възраст е характерно преминаване на сенсибилизацията от предимно хранителни към предимно инхалаторни алергени и от кожни и гастроинтестинални към инхалаторни клинични прояви. Според проучването PandA приемът на пробиотик от майката през последните 6 седмици на бременността и постнатално – от детето до навършване на 1 година, намалява риска от поява на атопичен дерматит, но не намалява честотата на другите алергии. Друго проучване с подобна схема, но по-кратко приемане на друг препарат, отчита сигнификантна разлика по отношение на атопична екзема, дори след 7-та година без допълнителен прием на пробиотик.
Според определението на Световната здравна организация пробиотиците са: „Живи микроорганизми, които, когато се прилагат в достатъчни количества предоставят полза за здравето на гостоприемника“.11 Благоприятното им въздействие върху човешкото здраве е свързвано с потискане развитието на патогенната флора в гастроинтестиналния тракт чрез конкурентни взаимоотношения между самите микроорганизми. Това тяхно свойство се използва при остри диарии и дисбиоза. Съвременни проучвания показват, че употребата им в ранна възраст по определени схеми може да намали проявите на алергии.
Заболяемостта от алергии нараства в световен мащаб и особено в развиващите се страни, което ги определя като “болести на цивилизацията”.10 За детската възраст е характерен т.нар. алергичен марш – преминаване на сенсибилизацията от предимно хранителни към предимно инхалаторни алергени и от кожни и гастроинтестинални към инхалаторни клинични прояви.1,3,4 Според третата фаза на проучването ISAAC, което събира данни от центрове в 21 европейски страни, разпространението на астма и риноконюнктивит се увеличава при европейските деца и варира от 5 до над 20%.2 Хранителната алергия се среща много по-често в кърмаческа и детска възраст (5-8%), честотата намалява в юношеска възраст, при възрастните засяга около 1-3% от населението. Най-важните особености на детския организъм, предизвикващи по-различно протичане на алергиите, са незрялостта на бариерните функции и на имунната система (ниската концентрация на секреторен IgA). Що се отнася до храносмилателната система, по-ниска е както продукцията на солна киселина, така и активността на протеолитичните ензими в червата. Ресните на чревния епител са незрели в морфологичен и функционален план. Рискът за изява на хранителна алергия при децата е 50-80%, ако от алергични заболявания страдат двамата родители и 20-40%, ако е засегнат само единият. Основните и клинични прояви у малките пациенти са: атопичен дерматит, ентероколит, проктоколит, ентеропатия, еозинофилен езофагит, гастроентероколит, астма, ринит, конюнктивит, уртикария, анафилаксия.3,4 Атопичният дерматит е едно от най-често срещаните кожни заболявания – честотата му в световен мащаб достига до 18-20% от популацията при децата и до 3% от популацията при възрастните. При някои деца заболяването показва тенденция към подобряване след пубертета, но при над 20% от болните продължава цял живот. Характерни симптоми са интензивен сърбеж, ксероза и възпаление на кожата след контакт с алергичната нокса.1
Според финландско проучване, в което са включени 159 бебета с висок риск за развитие на алергии, (определящ се от това, дали имат роднина по първа линия с алергично заболяване) даването на пробиотици редуцира проявите на атопичен дерматит през следващите 2 години с 50% в сравнение с плацебо групата.5 Според последвалите на третата6 и седмата година7 проучвания, сигнификантната разлика в групите се запазва без допълнително използване на препарата. Интересното в случая е, че децата са получавали пробиотик 2 до 4 седмици пренатално (майката го е приемала през последните 2-4 седмици от бременността) и 6 месеца постнатално – от деня на раждането до навършване на съответната възраст. 6
Проучването PandA (Probiotics and Allergy; randomisiert, doppelblind und placebokontrolliert) обхваща 160 високо рискови бебета. Пробиотикът е приеман от майката през последните 6 седмици на бременността и постнатално от детето – до навършване на 1 година. В състава му влизат B. bifidum W23, B. lactis W52 und Lc. lactis W58. Тези щамове са подбрани, защото стимулират продукцията на IL-10 потискат синтеза на цитокини от Th2-клетките (преобладаването на медиирания от тях имунен отговор е характерен за някой алергични заболявания, например бронхиална астма).11 На 2-годишна възраст няма разлика между честотата на алергичните заболявания в двете групи, но от атопична екзема са засегнати по-рядко децата, приемали пробиотик, в сравнение с плацебо групата. Разликата е статистически значима (OR, 0.66; 95% CI).9