Съвременни практически препоръки за хранене на кърмачетата

Брой 5/2010

Д-р Лалка Рангелова,
ст.н.с. д-р Стефка Петрова, дм,
Национален център по опазване на общественото здраве София

Оптималните хранителни практики при кърмачетата и малките деца са сред най-ефективните интервенции за подобряване на детското здраве. През 2006 г. е оценено, че 9,5 милиона от децата умират преди 5-ия си рожден ден и две трети от тях преди да навършат 1 година18. Правилното, пълноценно хранене на детето още от първите дни след раждането е важен фактор за неговия растеж, за физическото и интелектуално му развитие, за здравето му не само в ранното детство, но и в no-късна възраст.

Кърмене

Майчината кърма е най-добрата храна за бебето, защото:
♦ съдържа идеалния баланс от хранителни вещества за бебето;
♦ лесно се усвоява от недоразвитата храносмилателна система на бебето;
♦ съдържа антитела от майката, които защитават бебето от инфекции;
♦ съдържа растежни фактори и хормони, които подпомагат развитието на детето;
♦ има изключителна чистота и не създава риск от инфекции;
♦ намалява вероятността от стомашни разстройства и запек при детето;
♦ намалява риска от алергии;
♦ намалява риска от затлъстяване 8 по-късното детство;
♦ кърмените деца имат по-здрави зъби.
Предимства на кърменето за майката
♦ Кърменето помага за по-бързото възстановяване на нормалните размери на матката и намалява кървенето, забавя възстановяването на менструацията и загубата на кръв с нея, което намалява риска от желязодефицитна ане­мия.
♦ Забавя овулацията и намалява риска от ранна следваща бременност.
♦ По-бързо въз­становяване на теглото на май­ката от преди раждането, тъй като за образуването на кърмата се изразходва енергия, която се получава в мастните депа.
♦ Намалява риска от рак на гърдата, матка­та и яйчниците.
♦ Кърменето е много по-лесно от храненето с шише, няма нужда да се приготвя мляко, да се стерилизират шишета, и бебе­то да чака.

Кога да се сложи бебето на гърдата

Препоръчително е новороденото да се сложи на гърдата на майката още през първия час след раждането13-15. Ранното начало на кърменето е свързано с успешно иницииране и поддържане на лактацията5 и има значение за здра­вето и преживяемостта на новороденото3.
Допълнителното предлагане през този период на млека за кърмачета с биберон може да повлияе на възможността на майката да кърми детето си. За успешното кърмене са необходимо известни умения. Ако това е първото бебе на майката, помощта на акушерката или медицинската сестра да сложи бебето правилно на гърда­та си е много важна. Ако въпреки усилията на майката и медицинския персонал детето не започне да суче добре още при първите кърмения, най-добре е майката да изцеди кърмата си и да храни де­тето си с нея.
Кърменето при поискване е ключът към създаване и поддър­жане на оптимална лактация.В началото малките бебета сучат по-дълго и по-често (8-12 пъти на 24 часа), но с възрастта продължителността и честотата на кърменията намаляват.

Изключителното кърмене означава прием единствено и само на майчино мляко за първите най-малко 4 месеца, препоръчитело за първите 6 месеца от живота, без прием на никакви други храни или напитки, включително вода, като при необходимост се приемат сиропи от витамини, минерали или лекарства на капки15-16’17.
Нощното кърмене е важно при малките бебета. През нощта те могат да получат толкова кърма, колкото и през деня. Нощното кърмене също така стимулира отделянето на повече пролактин в организма на майката, който е отговорен за секрецията на кърмата.

Достатъчно ли суче бебето

Много майки се тревожат дали имат достатъчно кърма и дали бебето приема нужното му коли­чество. Тази загриженост, особено при първо дете, е честа причина да дохранват бебето с млека за кърмачета или рано да спрат да кърмят. При спазване на препоръките за поддържане на успешна лактация почти всички майки произвеждат кърма, колкото е необ­ходимо за бебето в зависимост от неговата възраст. Много рядко са случаите, когато някои жени нямат достатъчно кърма, но това се свързва най-често с определено медицински проблеми например операция за намаляване на бюста, нарушена функция на щитовидната жлеза (хипотироидизъм) при майката и др.

Бебето приема достатъчно кърма, ако:
♦ суче силно, бавно и постоянно, чува се преглъщане;
♦ изглежда спокойно и доволно след кърмене;
♦ мокрите и изцапани с изпражнения пелени отговарят на съответната възраст;
♦ расте и наддава на тегло. Ня­кои бебета наддават непрекъснато на тегло, но други напълно здрави деца наддават малко или не повишават теглото си за една седмица, след което започват да сучат по-често и по-дълго и компенсират с наддаването на тегло­то през следващите 1-2 седмици.
Бебето не приема достатъч­но кърма, ако:
♦ не расте на дължина и не над­дава на тегло;
♦ често е неспокойно след кърмене или е сънливо и спи дълго;
♦ постоянни зеленикави изпражнения съцо могат да бъдат показател за недостатъчно хранене на бебето.
Бебето винаги показва кога се е нахранило достатъчно. То е приело достатъчно кърма, ако отпусне гърдата или заспи на нея. Ако бе­бето се кърми толкова често и продължително време, колкото то желае, майката ще установи, че то показва всички признаци, че се е почувствало нахранено. Млякото, което се събира в едната гърда, обикновено е достатъчно, за да нахрани бебето при едно кърмене. Ето защо не е необходимо при всяко кърмене да му се предлагат и двете гърди. Винаги е необходи­мо майката да се увери, че бебе­то е изсукало всичката кърма от едната гърда преди да реши да му поднесе другата гърда. всяко следващо кърмене започва от гърдата, която е предложена втора при предишното хранене на бебето.

Намаляване и спиране на кърменето

При прекратяване на кърменето постепенно спира образуването на мляко поради липса на стимули за секреция на окситоцин и пролактин. Ако майката не кърми, овулацията и менструацията се появяват около 6 седмици след раждането, в резултат на увеличаване на базалното ниво на АХ, фСХ и естрадиола.

Необходимо ли е да се приема допълнително вода?

Кърмата е едновременно течност и храна. Количеството вода, необходимо за посрещане на загу­бите от организма и за осигуряване на растежа, се съдържа в майчината кърма (87 % от обема на кърмата е вода). Здравите бебета до 6 месеца нямат нужда допълни­телно от вода, даже и при горещо време. След включване на захранващи храни бебетата вече имат нужда от вода като течност4.

Кога жената не трябва да кърми?

Кърмене не се препоръчва при малък брой тежи заболявания на майката например активна туберкулоза, тежи хронични заболя­вания на сърдечносъдовата систе­ма. Решението при всички случаи трябва да се вземе от лекуващия лекар. Някои вируси могат да бъ­дат предадени чрез майчиното мляко, вирусът причиняващ СПИН, е един от тях. жените, които са серопозитивни, не би трябвало да кърмят децата си16.
Обичайните вирусни или бактериални заболявания обаче не са причина за спиране на кърменето. Ако майката има грип, кърмата й ще съдържа антитела, които ще защитят бебето от заразяване с болестта.
Бебета, които са родени с галактоземия, не могат да приемат кърма, защото не могат да разграждат и усвояват млечната захар лактозата. Бебета с това заболяване трябва да бъдат хранени със специални млека за кърмаче­та, несъдържаици лактоза.

Заместващо хранене

При невъзможно кърмене или осигуряване на кърма поради различни причини специално произвежданите млека (млечна формула) за кър­мачета са единствената препоръчителна алтернатива на кърмата за бебето до едногодишна възраст.
Кравето мляко не е подходящо да замести кърмата, тъй като е с много различен баланс на хранителни вещества. То съдържа мно­го повече белтък, натрий и калий, както и недостатъчно желязо, ви­тамин Е и незаменимо мастни киселини, необходимо за развитието на мозъка. Белтъкът и мазнините в кравето мляко много трудно се смилат и усвояват от храносмилателната система на кърмачето.
Козето мляко също не е подходящо да замести кърмата. Последните проучвания в тази насока показват, че около 90 % от състава на белтъка на кравето, козето и овчето мляко е еднакъв и когато има алергия към кравето мляко има също алергия към козето и ов­чето мляко. От друга страна, през последните години се увеличават съобщенията за специфично алергични реакции към козето и овче­то мляко при деца, които нямат алергия към кравето мляко. Понастоящем в Европейския съюз е заб­ранено да се произвеждат млека за кърмачета на базата на белтък от козе мляко8’9-10.
Заместването на кърмата с краве или друг вид животинско мляко до 1-годишна възраст води до хранителни дефицити, желязодефицитна анемия, нарушения в растежа и развитието на детето, алергии и риск от автоимунни заболявания.

Необходимо ли е допълнително даване на витамини и минерали?

Майчината кърма съдържа всички витамини и минерали, необходими на бебето през първите 4-6 ме­сеца. Основният източник на ви­тамин D за майката и за бебето обаче е образуваният витамин в кожата под влияние на ултравиолетови лъчи. Ако майката не излиза редовно и достатъчно време на открито, синтезираният вита­мин в кожата, съответно в кърмата и, ще бъде недостатъчен. Ако бебето не се извежда на разходка навън ежедневно и ако е забито, така че да няма достъп до светлина, образуваният витамин D в кожата му също ще е малко. При тези условия съществува риск за развитие на рахит, особено при деца, родени през зимата.
За профилактика на рахита в България още от края на първия месец от раждането на всички здрави и доносени кърмачета се дава ежедневно по 10 мкг (400 ME) витамин D на капки. При недоносени деца и други специални условия лекарят предписва специфични дози.

Захранване на кърмачето

Захранването означава включване в храненето на бебето на храни или напитки различни от кърмата (млека за кърмачета). Според съвременните препоръки захранването трябва да се осъществи око­ло 6-месечна възраст на бебето. физическото съзряване на органите и системите на бебето, участващи в усвояването на други храни извън майчината кърма, е от 4 до 6-месечна възраст. Неблагоприят­но последици за организма може да настъпят при захранване в непод­ходяще време. Според експертите на European Society for Pediatric Gastroenteroюgy, Hepatoюgy and Nutrition вЫочването на захранващи храни в храненето на бебето не трябва да бъде по-рано от 17 седмица и не по-късно от 26 седми­ца, а според експертите на СЗО не по рано от 16 седмица2.
Периодът на захранване на кър­мачето е свързан с риск за недохранване, защото захранващите храни често са с неадекватно хранително качество, дават се твърде рано или твърде късно, в недостатъчно количество или недостатъчна честота1112. Захран­ващите храни трябва да имат висока енергийна плътност (0,8-1,0 keal/g) (енергийната плътност на майчината кърма е 0,8 keal/g). Ако захранващите храни са с по-висока енергийна плътност, е необходимо по-малко количество, за да задоволят енергийните потребности на кърмачето. Ако те са с по-ниска енергийна плътност, е необходи­мо по-голямо количество храна, за да се задоволят енергийните потребности на кърмачето (течните храни обикновено имат енергийна плътност 0,3 keal/g, а обемът на стомахчето на бебето е 30 ml/kg ТМ). Експертите на СЗО препоръчват среднодневен енергиен прием от кърма и захранващи храни според възрастта на детето.

Правила за захранване

1. Признаци за готовност от страна на бебето да приема нови храни.
Около 4-6-месечна възраст бебе­то показва знаци на готовност да приема нови храни може да стой седнало добре, само взема предмети и ги слага в устата си, слюнката в устата на бебето се увеличава, поникват първите зъбки, проявява интерес към храната на възрастните, скъсява интервалите между кърменията.
2. Включването на нова храна започва само когато детето е напълно здраво.
3. Постепенно внасяне на новата храна започва се с 1 чаена лъжичка първия ден, 2 на втория и така за 7-8 дни се достига цяла порция. Препоръчително е новата храна да се дава в началото на храненето и след това детето да се дохранва с кърма/мляко за кърмачета. Ако детето е много гладно, може да се даде първо малко мляко, а след това да се въведе новата храна.
4. Включване само по една хра­на седмично. Най-доброто време за включване на нова храна е сутрин. Така по-лесно ще се наблюдава детето за възможни прояви на хранителна алергия обриви, разстройство, запек, повръщане.
5. Детето упорито отказва но­вата храна. Храната временно се спира. Може да се опита с друга близка по състав храна.
6. Очакват се промени в цвета, консистенцията и честотата на изпражненията на бебето. Това е нормално и зависи от вида на хра­ната, която се включва.
7. Храната да се приема по-често и в no-малки количества, съобразено с вместимостта на сто­махчето на бебето.
8. Да се направи яденето прият­но събитие за бебето, като му се позволи да бъде със семейството по време на хранене. Така то ще започне да се радва на това, че споделя яденето си с другите членове на семейството.

Процес на захранване 4 стадия

Стадий 1
Целта е на този етап детето да свикне да приема храна от лъжица. Майчината кърма или млякото за кърмачета са основен източник на хранителни вещества за бебе­то. Предлагането на новата храна с лъжичка се осъществява преди едно обичайно млечно хранене или по средата на храненето.
Новата храна може да се смеси с малко кърма или обичайното мляко за кърмачета. Подходящи са следните храни:

♦ зеленчуково nюpe от сварени моркови и други зеленчуци (чушки, карфиол, зелен фасул и др.), картофи;
♦ плодово nюpe от ябълка, круша, банан и др.;
♦ зърнени храни (несъдържащи глутен) ориз, елда, просо, царевица;
♦ готови nюpeтa за кърмачета на зърнена основа, зеленчукови-плодови, обогатени с желязо.

Стадий 2
Майчината кърма или млякото за кърмачета остават основен източник на хранителни вещества за бебето. Постепенно се увеличава количеството на захранващите храни. в същото време те заместват постепенно от едно до три храненета на ден.
Може да се gage на бебето пълномаслено кисело мляко или обезсолено сирене като компонент на захранваща храна.
Необходимо е да се дават на бе­бето зърнени храни поне веднъж дневно. Може да се включат глутен съдържащи зърнени храни пшени­ца, ръж, ечемик, овесени ядки. Да се включват разнообразии храни с различни вкусове, под формата на nюpe или каши, без добавка на сол, захар или мед.
Да се включат зеленчукови nюpe­тa или зърнени каши към някои от следните храни:
♦ nюpe от месо или птици;
♦ nюpe от риба;
♦ nюpe от бобови храни лющен боб, леща, грах;
♦ nюpe от твърдо сварен жълтък.
Риба (бяла риба, риба тон) е препоръчително да се въведе след 6-ия месец, особено при деца, които не се кърмят, тъй като рибните мазнини съдържат полиненаситени мастни киселини, необходимо за развитието на централната нервна система на бебето.
Пълномаслено кисело мляко може да се вкл1очи към плодово или зелен­чуково nюpe, или зърнена каша.

Стадий 3
Захранващите храни стават по-голямата част от храненето на бебето. важно е да се предлага на бебето голямо разнообразие от храни, за да може то да полу­чи всички витамини и минерали, от които се нуждае. Майчината кърма или млякото за кърмачета остават около 500-600 мл на ден.
Да се дават два или три пъти на ден храни, съдържащи нишесте като картофи, ориз и хляб. Плодовете и зеленчуците да се включват два или повече пъти на ден под формата на парченца за приемане с пръсти от бебето. Една от предлаганите порции да бъде под форма на меко приготвено nюpe от месо, риба, яйца или бобови храни (леща, л1ощен фасул). Червеното месо телешко, агнешко и свинско, е добър източник на желязо. Яйцата са евтин източник на висококачествен белтък.
През този период храната трябва да е с по-гъста консистенция, на парченца, което ще стимулира бебето да дъвча и управлява малки късчета храна, дори и ако още няма зъбки. Да се предлагат храни за ядене с пръсти като сухар, парчета хляб или питка, обелена ябълка, банан, морков, сирене. Да се избягва даването на сладки бисквити и сухари, за да не придобие бебето навик да очаква сладки храни.

Стадий 4
Постепенно бебето преминава към храни, които се консумират от възрастните членове на семейството. Препоръчват се три пъти дневно накълцана и раздробена храна пл1ос хляб. Кърмата (млека за кърмачета) остава около 500 мл на ден. Увеличава се количество­то на захранващите храни. Бебе­то има малко стомахче, затова трябва да получава храни с висока хранителна плътност като пълномаслени млечни продукти.
Да се дават три или четири пъти на ден храни, съдържащи скорбяла като картофи, ориз и хляб. Плодовете и зеленчуци­те да се включват също три или повече пъти на ден, на парченца, за хранене с пръсти от бебето. Ябълките и крушите може да не са обелени.
Да не се предлагат сладки кексове и бисквити, защото тези храни ще засищат бебето, без да му осигуряват необходимите хранител­ни вещества.
Две от предлаганите порции да вкл1очват месо, риба, яйца или бо­бови храни като леща, грах, лющен боб. Месото се дава смляно, а не на nюpe.

Храни, които не трябва да се дават на бебето до 6-месечна възраст, тъй като предизвикват алергии или съдържат опасни бак­терии:
♦ храни, съдържащи глутен пшеница, ръж, ечемик, овес и храни, приготвени от тях хляб, зърнени закуски и др.;
♦ ядки и семена, включително фъстъци, фъстъчено масло или други масла от ядки;
♦ яйца;
♦ риба и рибни продукти;
♦ цитрусови плодове и сокове от тях портокал, мандарина, грейп­фрут и др.;
♦ меки и непастьоризирани сире­на.

Храни, които не трябва да се дават на децата до 1-годишна възраст поради неблагоприятен здравен ефект:
♦ бонбони, шоколади, кексове и пай;
♦ храни и напитки с изкуствени подсладители;
♦ безалкохолни напитки;
♦ черен, зелен чай;
♦ подправки.
♦ козе и овче мляко поради риск от възникване на специфични алергични реакции.
♦ краве прясно мляко като самостоятелна напитка. Така се намалява рискът от алергии към млякото и развитието на автоимунни заболявания в по-късна възраст7’8.
До 2-годишна възраст не е под­ходящо да се дават обезмаслени и нискомаслени млека и млечни продукти, тъй като мазнините са важен източник на енергия, и мастноразтворими витамини за малкото дете.

Заключение

Пълноценното и здравословно хранене през първата година е много важно за добрия старт в живота основа за оптимален растеж, развитие и здраве на малко­то дете.
Актуализирането на съвременните данни за храненето на кърмачетата и малките деца са ценна и надеждна информация за усъвършенстване на профилактичната дейност, ограничаваща влиянието на неблагоприятните фактори и за разработване на необходимите, адекватни препоръки и интервен­ции при ефективната хранителна политика.

Примерна схеми за хранене на детето през първата година/ които могат да бъдат използвани като ориентир

1. ПРИМЕРНА СХЕМА НА ХРАНЕНЕ ОТ РАЖДАНЕТО ДО 6-ИЯ МЕСЕЦ
Кърмене
♦ От раждането до 2-ия месец:
кърма при поискване средно 8 до 12 кърмения на ден.
♦ От 2-ия до 4-ия месец:
кърма при поискване-средно 8 до 10 кърмения на ден.
♦ От 4-ия до 6-ия месец:
кърма при поискване средно 6 до 8 кърмения на ден.
Ако бебето не се кърми хранене с мляко за кърмачета
♦ От раждането до първия месец:
60 до 90 мл мляко на прием, 8 до 12 хранения на ден.
♦ От първия до 4-ия месец:
120 до 180 мл мляко на прием, 6 до 8 хранения на ден.
♦ От 4-ия до 6-ия месец:
150 до 240 мл мляко на прием, 5 до 6 хранения на ден.
вода
Здравите бебета до 6 месеца не се нуждаят допълнително от вода.

Време на захранване

За кърмените бебета: около 6-ия месец. За хранените с млека за кърмачета: от 4-и до 6-и месец, индивидуално по преценка на лекар.

ПРИМЕРНА СХЕМА ЗА ХРАНЕНЕ ОТ 6-ИЯ ДО 8-ИЯ МЕСЕЦ
Кърмене, мляко за кърмачета
♦ Кърма средно 4 до 5 кърмения на ден.
♦ Ако бебето не се кърми хранене с млечна формула (мляко за кърмачета):
180 до 240 мл мляко за кърмачета на прием, 4 до 5 хранения на ден.

Захранващи храни

Зърнени храни
Обогатени с желязо зърнени каши (оризова, ечемичена, овесена), в количество 4 до 8 супени лъжици на ден.

Зеленчуци, картофи
Моркови и други зеленчуци (карфиол, чушки, домати и др.), картофи под форма на nюpe, в количество 4 до 8 супени лъжици на ден.

Плодове
Ябълки, круши и др. под форма на nюpe, в количе­ство 4 до 8 супени лъжици на ден.

Храни, богати на белтък
Крехко постно червено месо (телешко, заешко, агнешко), пиле, пуйка, риба, яйчен жълтък, бобови хра­ни (леща, лющен фасул) добре сварени, под форма на nюpe, в количество 1 до 6 супени лъжици на ден.
100 % плодов или зеленчуков сок прясно изцеден, в количество 60 до 100 мл на ден в чашка (не с шише). Да се започне с ябълков сок. Сокът от грозде трябва да се разрежда с малко вода.
вода от 120 до 240 мл на ден.

ПРИМЕРНА СХЕМА ЗА ХРАНЕНЕ ОТ 8-ИЯ ДО 10-ИЯ МЕСЕЦ
Кърмене, мляко за кърмачета
♦ Кърма средно 3 до 4 кърмения на ден.
♦ Ако бебето не се кърми хранене с млечна формула (мляко за кърмачета):
180 до 240 мл мляко за кърмачета на прием; 3 до 4 хранения на ден.

Захранващи храни

Зърнени храни
Обогатени с желязо зърнени каши (оризова, ечемичена, овесена, пшенична, зърнена смес), в количество 4 до 8 супени лъжички на ден.

Зеленчуци, картофи
Моркови и други зеленчуци, картофи под форма на nюpe или намачкани, в количество 4 до 8 супени лъжици на ден, леко сварени зеленчуци на парченца за хранене с пръсти.

Плодове
Ябълки, круши и др. меки, обелени (за хранене с пръсти) или намачкани, в количество 4 до 8 супени лъжици на ден.

Храни, Богати на Белтък
Крехко червено месо, пиле, пуОка, риба, яйчен жълтък, лющен фасул, леща, грах, добре сварени, под форма на nюpe, в количество 1 до 6 супени лъжици на ден.
100 % плодов или зеленчуков сок прясно изцеден, в количество 90-120 мл на ден в чашка.

Кисело мляко или меко обезсолено сирене в много малко количество.
Храни за ядене с пръсти сухари, корички хляб, парченце питка, парченца меки обелени плодове (банан, круша, праскова, пъпеш), парченца леко сварени зелен­чуци (зелен боб, моркови, карфиол, тиквичка) и др.
вода от 120 до 240 мл на ден.

ПРИМЕРНА СХЕМА ЗА ХРАНЕНЕ ОТ 10-ИЯ ДО 12-ИЯ МЕСЕЦ
Кърмене, мляко за кърмачета
♦ Кърма средно 3-4 кърмения на ден.
Ако бебето не се кърми хранене с млечна фор­мула (мляко за кърмачета):
180 до 240 мл мляко за кърмачета на прием; 3 до 4 хранения на ден.

Захранващи храни

Зърнени храни
Обогатени с желязо зърнени каши (оризова, ечемичена, овесена, пшенична, зърнена смес) в количество 4 до 8 супени лъжички на ден.

Зеленчуци и картофи
Моркови и други зеленчуци, картофи сварени, накълцани, в количество 6 до 8 супени лъжици на ден, леко сварени зеленчуци на парченца за хранене с пръсти.

Плодове
Ябълки, круши и др. меки, могат да не бъдат обелени, на парченца за хранене с пръсти или накълцани в количество 6 до в супени лъжички на ден.

Храни, богати на белтък
Крехко месо, пиле, пуйка, риба, яйчен жълтък, лющен фасул, леща, грах добре сварени, под форма на nюpe (месата е по-добре вече да бъдат смлени), в количе­ство 2 до 8 супени лъжици на ден.
100 % плодов или зеленчуков сок прясно изцеден, в количество 90-120 мл на ден в чашка.

Кисело мляко или меко обезсолено сирене в малко количество.
Храни за ядене с пръсти сухари, корички хляб, парченце питка, парченца меки обелени плодове (банан, круша, праскова, пъпеши), парченца леко сварени зелен­чуци (зелен боб, моркови, карфиол, тиквичка) и др. 2-3 пъти дневно.
вода от 120 до 240 мл на ден.

2. ПРИМЕРНА СХЕМА, РАЗРАБОТЕНА ОТ ЕКСПЕРТИТЕ НА СЗО18
ПРИМЕРНА СХЕМА НА ХРАНЕНЕ ОТ РАЖДАНЕТО ДО 4 МЕСЕЦА
Кърмене
* Кърма при поискване средно 8 до 12 кърмения на ден.
Ако Бебето не се кърми хранене с мляко за кър-
мачета
* 108 ккал/кг ТМ мляко за кърмачета на ден.

ПРИМЕРНА СХЕМА НА ХРАНЕНЕ ОТ 4 ДО 6 МЕСЕЦА
Кърмене
* Кърма при поискване 5 и повече кърмения на ден.
Ако бебето не се кърми хранене с обогатено с
желязо мляко зо кърмачета
♦ 108 ккал/кг ТМ мляко за кърмачета на ден.

Захранващи храни

Зърнени храни
Обогатени с желязо зърнени каши (оризова, ечемичена, овесена), в количество 1 до 2 супени лъжици на ден.

Зеленчуци
Моркови и други зеленчуци (карфиол, чушки, домати и др.), картофи под форма на nюpe, в количество 1 до 2 супени лъжици на ден.

Плодове
Ябълки, круши и др. прясно изцедени сокове или под форма на nюpe, в количество 1 до 2 супени лъжици на ден.

Храни, богати на белтък
Крехко постно червено месо (телешко, заешко, агнешко), пиле, пуйка, яйчен жълтък, бобови храни (леща, лющен фасул) добре сварени, под форма на nюpe, могат да бъдат въведени в менюто на детето, ако храните, богати на желязо, са недостатъчни.

ПРИМЕРНА СХЕМА ЗА ХРАНЕНЕ ОТ 6-ИЯ ДО 8-ИЯ МЕСЕЦ
Кърмене
♦ Кърма средно 3 до 5 кърмения на ден.
Ако бебето не се кърми хранене с мляко за кър­мачета
♦ 98 ккал/кг ТМ мляко за кърмачета на ден.

Захранващи храни

Зърнени храни
Обогатени с желязо зърнени каши (оризова, ечемичена, овесена), в количество 4 до 6 супени лъжици на ден.

Зеленчуци, картофи, плодове
Моркови и други зеленчуци и плодове, картофи под форма на nюpe, в количество 3-4 супени лъжици на ден.

Храни, богати на белтък
Крехко постно червено месо (телешко, заешко, агнешко), пиле, пуйка, яйчен жълтък, бобови храни (леща, лющен фасул) добре сварени, под форма на nюpe, в количе­ство 1 до 2 супени лъжици на ден.
100 % плодов или зеленчуков сок прясно изцеден, в количество 60 до 120 мл на ден в чашка (не с шише).
Сух хляб, парченце крекер, суха зърнена закуска, в коли­чество 4 до 6 супени лъжици на ден.

ПРИМЕРНА СХЕМА ЗА ХРАНЕНЕ ОТ 8-ИЯ ДО 12-ИЯ МЕСЕЦ
Кърмене
♦ Кърма средно 3 до 4 кърмения на ден.
Ако Бебето не се кърми хранене с мляко за кър­мачета
♦ 98 ккал/кг ТМ мляко за кърмачета на ден.

Захранващи храни

Зърнени храни

Обогатени с желязо зърнени каши (оризова, ечемичена, овесена), в количество 4 до 6 супени лъжици на ден.
Сух хляб, парченце крекер, суха зърнена закуска, в коли­чество 4 до 6 супени лъжици на ден.

Зеленчуци, картофи, плодове
Моркови и други зеленчуци и плодове, картофи под форма на nюpe, намачкани или накълцани в количество 3-4 супени лъжици на ден.

Храни, богати на белтък
Крехко постно червено месо (телешко, заешко, агнешко), пиле, пуйка, риба, яйчен жълтък, сирене, кисело мляко, бобови храни (леща, лющен фасул) добре сварени, под форма на nюpe, в количество 1 до 3 супени лъжици на ден.
100 % плодов или зеленчуков сок прясно изцеден или пастъоризиран, в количество 60 до 90 мл на ден в чашка.

Количеството на захранващите храни зависи от възрастта на детето. Според препоръките на СЗО18:
♦ На 6-8 месеца: хранене 2-3 пъти на ден 1/г от 250 мл чаша (допълнително 1 -2 закуски);
♦ На 9-11 месеца: хранене 3-4 пъти на ден 1/2 от 250 мл чаша (допълнително 1-2 закуски);
♦ На 12-24 месеца: хранене 3-4 пъти на ден % от 250 мл чаша или пълна чаша (допълнително 1-2 закуски).
Понастоящем действащата в Република България примерна схема за хранене на децата в кърмаческа възраст от 0 до 12-ия месец е представена в Служебен бюлетин: Методично указание № 7 от 07.07.2000 за работата на лекарите от първичната извънболнична медицинска помощ за храненето на децата в кърмаческа възраст (0-12 м)1.

Литература

1. Министерство на здравеопазването, Служебен бюлетин.
Методично указание №7 от 07.07.2000 за работота на лекарите от първичната извънболнична медицинска помощ за храненето на децата в кърмаческа възраст (0-12 м), 2000,
9: 81-91
2. Agostoni С, Desci Т, Fewtrell М, Goulet О, Kolacek S, Koletzko в, Michaelsen К, Moreno L, Puntis J, Rigo J, Shamir R, Szajewska H,
Turck D, van Goudoever j. Complementary Feeding: A Commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition. J Pediatr Gastroenterol &
Nutr. 2008, 46: 99-111
3. Baker EJ. Early initiation of and exclusive breastfeeding in large-scale community-based programmes in Bolivia and Mada­gascar. Journal of health, population, and nutrition, 2006; 24,(4):
530-540
4. DRI. Dietary reference intakes for water, potassium; sodium, chюride and sulfate. Institute of medicine. National Academies Press, Washington, 2005
5. Elisabeth R. Randomized Controlled Trial of Very Early Mother Infant Skin-to-Skin Contact and Breastfeeding status. Journal of Midwifery & Breastfeeding Status, 2007; 52, 2:116-125
6. Fюridas Department Health Nutrition https://www.doh.state, fl.us/family/wic/pages/nutrition/nutrition.htm
7. Hendricks, K., Ch. Duggan. Manual of pediatric nutrition. Fourth Edition, юndon, BC Decker, 2005,135-149
8. Krause’s Food, Nutrition 8 Diet Therapy. Nutrition during in­
fancy. USA, Elsevier, 2004: 2004, 215-217
9. Moneret-Vautrin D.A. Allergy to goat milk and to sheep milk. In: Proceedings of Intern. Symp. “Future of the sheep and goats dairy sector”, Zaragoza, Spain, Intern Dairy Federation, Brussels, 2005,318-321
10. NHS. Birth to five. COI, Dept, of Health, юndon, 2006
11. Sultan A.N., R.W. Zuberi. Late weaning: the most significant risk factor in the deveюpment of iron deficiency anemia at 1-2 years of age. Eur J Clin Nutr 2003;15: 3-7
12. Webster-Gandy J., A. Madden, M. Holdsworth. Oxford Hand­book of Nutrition and Dietetics, Oxford Univ. Press, 2006
13. World Health Organization. Infant and young child feeding, Geneva, 2003
14. World Health Organization. The optimal duration of exclusive breastfeeding. Report of the expert consultation. Geneva, Switzer­land. 2001, Document WHO/NHD/01.09
15. World Health Organization, UNICEF. Gюbal strategy of infant and young child feeding. Geneva, WHO, 2003
16. World Health Organization. European Series, № 87, Feeding and nutrition of infants and young children, WHO, 2000
17. World Health Organization, Complementary feeding of young children in deveюping countries: о review of current scientific knowledge. Geneva, 1998 (document WHO /NUT/ 98.1)
18. World Health Organization. Infant and young child feeding, Geneva, WHO, 2009