Чува ли кърмачето?

Брой 2/2001

Д-р П. Руев

1. Показва ли кърмачето проме­нено поведение (напр. плач, смях, отваряне и затваряне на очи­те), ако се сблъска с внезапно появяващи се шумове?

2. Реагира ли на думи от стра­на на родителите?

3. Заслушва ли се при щракане с пръсти и/или шумолене с хар­тия на 20 см разстояние от ухо­то?

4. Търси ли с движения на очите произхода на близки шумове?

5. Започва ли (при случай) да ломоти или да гука?

3-4 месец:
Отговорете отново на пре­дишната група въпроси и преми­нете към следващата!

1. Обръща ли глава кърмачето в посока на източника на звука?
2. Чули ли сте от време на вре­ме да се смее?
3. Събужда ли се в полусън, когато някой влиза в стаята или пристъпва към леглото му?
4. Опитва ли се да говори с вас на „своя си език“?
5. Показва ли реакции лицето му в отговор на думи, без да ви вижда?

6-7 месец:
1. Реагира ли на музика от ра­дио, телевизор и т.н.?
2. Бърбори ли или ломоти с ня­колко разбираеми звуци и нами­ра ли някакви думи с повече от една сричка?
3. Използва ли гласа си за да привлече вниманието върху себе си?
4. Показва ли ясно неспокойст­во при среща с „непознати“ шу­мове?
5. „Забелязва“ ли разговорите между други лица?
6. Реагира ли на шумове извън стаята, в която се намира в мо­мента?

10 -12 месец:
1. Разбира ли изказаните заб­рани? (напр. Не-не!, Стой! и т.н.)
2. Следва ли подканата да из­върши нещо?
3. Реагира ли на музика, тър­сейки източника на звука?
4. Реагира ли ако на метър от него се шепти?
5. Говори ли разбираемо две или повече думи?
6. възпира ли своите „бъбриви монолози“ като израз на доволство, ако се намира само в ста­ята?

1-2 година:
1. Следва ли една шептяща или тихо изговорена подкана да по­каже част от тялото (напр. нос, очи, крак и т.н.)?
2. Реагира ли правилно на шеп­тяща подкана (до ухото) да пов­тори една дума, да вземе една играчка и т.н.?
3. Разпознава ли познати шу­мове? (напр. колата на татко, самолет, животински звуци и т.н.)
4. Чува ли бръмченето на кома­рите?

4 година:
1. Погрешно ли разбира нареж­дания, ако не може да види уста­та на говорещия?
2. Имате ли впечатлението, че разбира трудно нормално изго­ворените думи и загубва своята концентрация при слушане?
3. Изключено ли е от другите деца при игра, поради факта че недостатъчно се включва гово­римо в нея?
4. Трудно ли намира контакт с другите деца при игра, предпо­читайки да играе само?
5. Разпознава ли с голяма сигур­ност познати шумове? (напр. отварянето на вратата на га­ража, моторен шум от колата на татко и т.н.)

При наличие на отрицателни отговори на горните въпроси, без да се внушава излишна тре­вога на родителите, следва да се потърси консултация със специалист оториноларинголог, по-специално в аудиологичните кабинети към университетски­те болници. Редица автори съоб­щават, че около 64% от децата със слухови увреждания се отк­риват от родителите, 12 % от педиатрите и 8% от лекаритеоториноларинголози. в насто­ящия век не бива да съществува мнение, че разпознаването на децата с увреден слух остава в ръцете на родителите. Семейни лекари, бъдещето на децата със слухови увреждания е и във ва­ши ръце!

Уважаеми семейни (детски) лекари, вие също можете да направите така, че всяко едно смущение на слуха у вашите най-малки пациенти да бъде открито своевременно и рехабилитирано. Чрез добро наблюдение и вслушване в кърмачето имате възможността да забележите евентуални ограничения в способността му да чува. При всеки регулярен преглед можете да търсите отговор на посочените по-долу въпроси. Имайте предвид, че един единствен отрицателен отговор не означава още наличие на слухово увреждане. При съмнение от ваша страна, потърсете незабавно консултация от специалист по уши-нос-гърло.

По световни статистики на всеки 1000 новородени се раждат от 1 до 5 глухи деца. Други новородени, с лека степен на намаление на слуха, в течение на детството развиват признаците на тежко чу­ващи деца. Така намаленото слухово възприятие у новороденото води до непълно развитие на говорните и речевите му възможнос­ти, което влияе върху социалната активност, ограничава емоци­оналното, познавателното и академичното развитие на детето, и в крайна сметка се стига до ограничаване на професионалния по­тенциал на нацията.

Наблюдавайте вашите най-малки пациенти, за да можете да отговорите на следните въпроси!