Брой 6/2001
Доц. Д-р Ю. Ковачева
Храненето на кърмачето трябва да бъде рационално. Рационадно хранене е това, което задоволява оптимално физиодогичните потребности от енергия и пластични материали и осигуряба нормално физическо и нервно-психическо развитие.
Естествено хранене
Като естествено хранене се означава храненето с женско мляко (кърма) до 4-6-месечна възраст, с включване на обичайните храни за захранване. желателно е кърменето да продължи до 10-ия месец и отбиването да стане от 11 -ия месец.
Предимствата на естественото хранене са:
• майчиното мляко е специфична храна, отговаряща по състав на потребностите на кърмачето и възможностите му за смилане и абсорбция;
• майчиното мляко задоволява енергетичните и пластичните нужди в първите 4-6 месеца от живота;
• за разлика от адаптираните млека, женското мляко съдържа над 20 анти-инфекциозни фактора, както и много ензими, които подпомагат смилането на храната и стимулират развитието на ентероцитите;
• естественото хранене предпазва от инфекции на дихателната и храносмилателната системи, както и от алергия към белтъците на кравето мляко;
• прилагане на т. нар. биологично хранене: препоръчва се кърмене на детето, когато заплаче. В повечето случаи децата се приспособяват към 6-7кратно кърмене през 3-часови интервали.
• ранно закърмяне на новороденото на 20-30-та мин. след раждането, което стимулира лактацията (поради това трябва да се забрани даването на адаптирани млека в родилните домове).
На кърмачката трябва да се осигури достатъчно спокойствие (сън) и да получава допълнително към храната около 2200 (500 ксаl), 20 гр. белтъци и 750 мл. течности.
Смесено хранене
Смесено хранене е това, при което през времето за естествено хранене (046-ти месец), детето получава освен кърмата и друго мляко адаптирано или неадаптирано краве мляко.
• Най-честата причина за смесено хранене е хипогалактия у майката или раждане на близнаци.
• Млякото се дава след всяко кърмене с лъжичка.
• До 6-месечна възраст се препоръчва използбането на адаптирани млека, а след 6-ия месец може и квасено мляко, подсладено с 5% захар.
Изкуствено хранене
Изкуствено хранене е това, при което женското мляко (4-6-ти месец) е заменено изцяло с друг вид животинско мляко. С производството на адаптираните млека (на базата на краве мляко) изкуственото хранене намери най-доброто си решение.
За доближаване състава на кравето мляко до този на женското, в кравето мляко се правят следните промени:
• намалява се съдържанието на белтъците, като се добавят суроватъчни протеини, с оглед коригиране съотношението им с казеина;
• намалява се съдържанието на мазнините и се добавят растителни мазнини, с което се постига количествена и качествена корекция увеличава се съдържанието на линоловата киселина;
• добавя се лактоза;
• обогатява се с витамини и олигоелементи в количество, съответстващо на дневните нужди на детето.
Адаптираните млека обикновено се произвеждат в два варианта: от раждането до 4-6-и месец и от 5-и месец до 2 (З)-годишна възраст. Първият вид млека са максимално доближени по състав и консистенция до женското мляко, докато вторият вид адаптирани млека съдържат повече протеини и са източници на енергия; те са малко по-гъсти (добавен е полизахарид) и съдържанието им на витамин С и желязо е по-високо.
При смесено и изкуствено хранени кърмачета, фамилно обременени с алергични (атопични) заболявания, за профилактика на алергичните заболявания напоследък се препоръчват т. нар. хипоалергени (НА) формули. Последните са изготвени на базата на частично хидролизирани суроватъчни протеини, и са предназначени глабно за кърмачета до 6-месечна възраст. Употребяват се само при здраби деца и никога за лечение на алергични заболявания.
Хранителен режим
• Основно правило е, че колкото детето е по-малко и по-незряло родено, трябва да се храни по-често и с по-мадки порции.
• Интервалите между храненията трябва да съответстват на времето, необходимо за смилане на храната в стомаха. За майчиното мляко то е около 2 часа. Препоръчва се нощна пауза от 6-9 часа.
У нас е възприет следният режим на хранене:
• 1-ви месец 7 пъти, през 3 часа
• 2-ри 4-ти месец 6 пъти, през 3 часа
• 5-ти 10-ти месец 5 пъти, през 31/г часа
• 10-ти -12-ти месец 4-5 пъти, през 4 часа (след преминаване на т. нар. „преходна храна”).
Формули за определяне количеството на млякото
I. Като част от телесната маса общото количество мляко за 24 часа се раздела на броя на храненията за определяне обема на еднократната порция:
• през 1 -вия месец 1/5 от теглото
• от 2-рия до 4-тия месец 1/6 от теглото
• от 4-тия до 6-тия месец 1/7 от теглото
• над 6-тия месец 1/8 от теглото.
Количеството храна за 24 часа не трябва да бъде повече от 1000 милилитра.
II. Според възрастта на детето пред цифрата на месеца се поставя 1, а след цифрата 0 (например дете на 2 месеца трябва да получава 120 мл. на хранене, на 5 месеца 150 мл., но не повече от 200 мл. на хранене).
III. Според възрастта на 2 месеца детето трябва да получава днебно 800 мл. мляко: за всяка седмица под 2 месеца се изваждат по 50 мл., а за всеки месец след втория се прибавят по 50 мл. Общото количество мляко се дели на броя на храненията за получаване на единичната порция.
IV. Според калоричността
• през I тримесечие по 120 кал/кг т. м.;
• през II тримесечие по 110 кал/кг т. м.;
• през III тримесечие по 100 кал/кг т. м.;
• през IV тримесечие по 90 кал/кг т. м.
В 1000 мл. женско мляко се съдържат 740 кал, а в 1000 мл. краве мляко 670 калории.
Захранване
Захранването на кърмачето се определи като постепенно въвеждане на немлечни полутечни храни (пюрета, каши, попара), които да заместват млякото, било то под формата на женско, адаптирано или квасено мляко.
• Захранването е необходимо след 4-5-ти месец, защото се увеличават нуждите от енергия и пластични вещества и защото немлечните храни са източник на повече минерали, олигоелементи, витамини и баластни вещества.
• Счита се, че захранването трябва да започне от 16-та седмица и не по-късно от 24-та седмица.
• Въвеждането на плодов сок (от втория месец) и на плодови пюрета (от третий месец) не се счита за захранване.
• У нас, препоръчаната от МНЗ (1980 г.) схема за въвеждане на немлечните кърмачески храни, отговаря на съвременните изисквания и предлага следния ред на включването им:
• през 4-тия месец (16-та седмица) обедното хранене се замества с фабрично приготвено зеленчуково пюре;
• през 5-тия месец (20-та седмица) едно млечно хранене (след обед) се замества с млечно-плодов кисел или каша; към зеленчуковото пюре се добавя по 14 твърдо сварен жълтък (постепенно се увеличава до един);
• през 6-тия месец (24-та седмица) фабрично меснозеленчуково пюре на обед, и се редува със зеленчуковото пюре;
• през 7-ия месец (28-а седмица) сутрешното хранене се замества от попара със сирене;
• през 8-ия 9-ия месец (32-ра 36-а седмица) пюре със смляно месо, добавя се бульон 30 д или супа с хляб (обедно хранене);
• между 10-тия 12-тия месец (40-а 48-а седмица) опит с т. нар. преходна храна, като подготовка за преминаване към обща храна.
Забележа. За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте, с оглед избягване ранното внасяне на глутен.
През периода на захранване децата продължават да получават мляко кърма, адаптирано или неадаптирано мляко.
Правила за захранване
в Нова храна се включва, само ако детето е напълно здраво.
• Новата храна се внася постепенно и цяла порция се достига за 7-10 дни. Следи се за прояви на непоносимост (обрив, повръщане, диария).
• Новата храна се дава в началото на храненето и след това детето се дохранва с мляко.
• При отказ на новата храна, тя временно се спира и се опитва с друга, близка по състав (напр. зеленчуково пюре с плодов кисел или попара с картофено пюре със сирене).
Примерна схема за хранене на кърмачето от 1-ия до 12-тия месец
Хранене през първия месец
• Първо кърмене 20-30 мин. след раждането.
• Продължителност на кърменето 5-15 (20) мин.
• Кърмене 7 пъти, през 3 часа.
• Между кърменията подсладена с 5 % захар вода или 5 % разтвор на глюкоза, в количество 30-60 мл/кг т. м., за 24 часа.
Хранене през втория и третия месец
• Количеството на млякото за 24 часа е равно на 1/6 от теглото.
• При добро наддаване на тегло се премахва нощното кърмене (хранене).
• Кърмене 6 пъти, през 3 часа.
• Изкуствено хранене 6 пъти, през 31/г часа.
Хранене през четвъртия месец
• Количеството на храната за 24 часа е равно на 1/6 от теглото на детето.
• Режим на хранене 6 пъти, през 3 часа.
• Плодов сок 20-25 мл/прием, като се включват и готови плодови пюрета в същото количество.
• В края на 4-ия месец млечно-зеленчуково пюре.
Хранене през петия месец
• Дневното количество храна е равно на 1/7 от теглото на детето.
• Режим на хранене 5 пъти, през 3 часа.
• Количество на плодовото пюре 50-60 мл/дневно.
• Три пъти седмично по Уа твърдо сварен жълтък (вари се 11-13 минути).
Хранене през шестия месец
• Количеството на храната за 24 ч. е равно на 1/7 от теглото на детето.
• внася се готово месно-зеленчуково пюре.
• в края на 6-ия месец квасено мляко с 5% захар.
Хранене през седмия месец
• Режим на хранене 5 пъти през ЗУг часа.
• Размер на отделната порция около 200 т1.
• От началото на месеца неразредено квасено мляко с 5 % захар.
• включва се попара от сухар, сирене, захар и масло.
• в края на 7-ия месец към обедното хранене се дават 30 мл. бульон или супа.
Хранене през осмия месец
• Режимът на хранене и обемът на приетата храна са както през 7-ия месец.
• Дават се различии месни и зеленчукови сипи, бульони.
• внасят се субпросукти (черен дроб), мляно месо.
• в следобедните хранения готови плодови десерти.
Хранене през деветия месец
• Хранителният режим и меню са както през 8-ия месец.
• Детето се научава да приема непасирани, с по-едри частици храни, с оглед подготовка към преходната храна.
Хранене през десетия месец
• През 10-ия месец отпада едно от кърменията (сутрешно или вечерно по избор на майката).
• Хранителният режим и меню са както в 9-ия месец.
Хранене през единадесетия месец
• Въвеждане на преходна храна и отбиване на кърмачето.
• Режим на хранене 4 пъти през 4 часа.
• Увеличава се обемът на еднократната порция около 300-350 мл. или общо за деня 1200-1400 мл.
Хранене през даванадесетия месец
• През 12-ия месец вечерното млечно хранене се заместба с постно ястие и квасено мляко, т. е. детето е вече на „преходна храна” междинен етап между бебешкото хранене и това на по-големите деца и възрастните.
• „Преходната храна” е по-мека и кашава, месото е смляно, зеленчуците ситно нарязани, но не и пасирани, за да се приучат децата да дъвчат.