Извънставните прояви при ревматоидния артрит като клинико-диагностично предизвикателство

Брой 9/2024

Д-р В. Попова, д.м.

Въведение: Ревматоидният артрит (RA) е хронично възпалително ставно заболяване, ангажиращо симетрично малките стави на двете ръце, но и с извънставни прояви и наличие на коморбидни състояния, които са причина за преждевременната смърт на пациентите, трудната диагноза и терапевтично предизвикателство. Честотата на извънставните прояви е рамките на 18- 42 % в зависимост от изследваната кохорта. Първоначално се считаше, че те се проявяват в късните стадии на ревматоидния артрит и са свързани с тежко протичане, но в последните години се наблюдават извънставни прояви в началото на болестта или преди това, което е атипична проява и прави трудна диагнозата в такива случаи [1,2]. Основният отличителен белег на ревматоидния артрит (РА) е синовитът. Инвалидизацията на пациентите е последица от ставното ангажиране, но системните прояви и коморбидностите са решаващи за прогнозата на пациентите. Най-честата причина за смърт при пациенти с RА са СС (сърдечно-съдовите) коморбидности. В сравнение с общата популация, пациентите с RA имат два пъти по-висок риск от миокарден инфаркт и до 50% повишен риск от CV смъртност. Втората основна причина за смърт при пациенти с RA е респираторното заболяване, което се среща при 30-40% от пациентите – интерстициалното белодробно ангажиране, увредата на дихателните пътища, плеврата и белодробните съдове е по-рядко. Засягането на централната и периферната нервна система обикновено се дължи на васкулит на малките съдове, увреждане на ставите или лекарствена токсичност. [1,2]. Има доказателства, че микроваскуларното церебрално увреждане, причинено от системно възпаление, е свързано с развитието на болестта на Алцхаймер и съдова деменция.[1,2]. Някои проучвания правят заключения, че болесто-модифициращите антиревматични лекарства и биологични продукти могат да намалят случаите на деменция, което е своего рода революционно. Първичните гастроинтестинални и бъбречни прояви са редки, обикновенно те са вторични, често са свързани с медикаментозна провокация и токсичност. Ето защо целта на съвременното лечение на тези пациенти е постигането на ниска болестна активност или ремисия, за да се сведе до минимум заболеваемостта и смъртността. Необходимостта от контрол на болестта, рисковите фактори и ранното и агресивно лечение са в основата на тази цел. Съвременните стратегии за лечение на RA поддържат тезата за ранно и агресивно лечение още с поставянето на диагнозата, стадирането на пациентите и определянето на кохорта с висока болестна активност и висок риск, с цел бързо постигане на ремисия или ниска болестна активност [3]. Липсват обаче проучвания за честотата на ИСП (извън ставните прояви) при пациенти, получаващи съвременно лечение. В този аспект трябва да се вземат предвид и рисковите фактори, както и да се търсят и да се оценят потенциалните предиктори за ИСП. Най-честите рискови фактори за извъставните прояви са: тютюнопушенето, ставни ерозии /деструктивни промени, ранен агресивен артрит, положителни антинуклеарни антитела (ANA), високи титри на ревматоиден фактор (RF) или АСРА- Ав антитела/, HLA-споделен епитоп (SE), млада възраст, висок С-реактивен протеин (CRP) и висока оценка на болестната активност, оценена с DAS28 скора, системни прояви като фебрилитет, астено-адинамия, консумативен синдром [1,4,5,6,7].

Адрес за кореспонденция:
Д-р В. Попова дм,
Медицински университет Пловдив,
Клиника по ревматология УМБАЛ “Каспела“ ЕООД
ул. “София” 64, ДКЦ 1 Пловдив
4001, Пловдив
Be-mail: drvpopova@gmail.com

КупиАбонамент