Остеопороза

Брой 4/2001

Доц. Д-р Д. Стоков
Е. Бичкиджиева

Остеопорозата е болест, при която костите постепенно изтъняват и стават чупливи, дори при много слаби външни въздействия. Заболяването се дефинира като намаляване на костната плътност и влошаване на костната архитектура, а оттам и повишаване на риска от фрактури и при незначителна травма. Понякога костите са толкова крехки, че в тях могат да се появят фрактури и от собствената тежест на тялото (т.нар. спонтанни счупвания).

Типични за остеопорозата са 3 вида фрактури:

• на гръбначни прешлени;
• на бедрена шийка;
• на предмишница в близост до китката.

Най често остеопорозата се развива при хора от следните категории:

• жени през първите 5 до 10 години на менопаузата;
• възрастни хора (над 70 години);
• болни от тиреотоксикоза, диабет и/или други заболявания, напр. изискващи продължително лечение с кортизон;
• след продължително залежаване на пациентите с травми, операции, тежки заболявания.

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОСТЕОПОРОЗА

• Наследствени фактори (баба, майка, сестра с остеопоро­за или спонтанни счупвания на костите);
• Ранна менопауза (напр. при жени с гинекологични операции, особено ако са отстранени и яйчниците);
• Недостатъчен прием на богати на калций и витамин, хра­ни и/или хранителни добавки;
• Заседнал начин на живот (намалена физическа активност);
• Тютюнопушене (над 5 цигари дневно), консумация на кафе (над 2-3 чаши дневно) и злоупотреба с алкохол.

КАК МОЖЕМ ДА РАЗПОЗНАЕМ НАПРЕДНАЛАТА ОСТЕОПОРОЗА?

В общата клинична практика за остеопороза трябва да се мисли в следните случаи:

• снижение в ръста на пациента (пациентката) с повече от 5 см през последната една година;
• болки в гърба при продължително стоене прав (права);
• промени в стойката трайно изгърбена;
• костни счупвания при сравнително леко падане или дори без видима причина.

КАК ДА ПОСТАВИМ ДИАГНОЗАТА „ОСТЕОПОРОЗА“ В УСЛОВИЯТА НА ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА?

Най-показателни са резултатите от следните изследвания:

• рентгенова снимка на гръбначния стълб и/или на шийката на бедрената кост;
• измерване на костната плътност с помощта на остеодензитометър остеодензитометрия, която засега е най-точният метод за ранно откриване на остеопороза, позволяващ да се проследи и ефектът от лечението на болестта.

КАК ДА „ПРОТИВОДЕЙСТВАМЕ“ НА РАЗВИТИЕТО НА БОЛЕСТТА ОСТЕОПОРОЗА С НЕМЕДИКАМЕНТОЗНИ СРЕДСТВА

Общопрактикуващите лекари са тези, които трябва да препоръчват на пациентите:

• подходящ начин на живот, вкл. физическа активност;

КЪМ КОГО ДА СЕ ОБЪРНЕ ЗА КОНСУЛТАЦИЯ СЕМЕЙНИЯТ ЛЕКАР ?

Във всички случаи на съмнение и/или доказано развитие на ос­теопороза, семейният лекар може да насочи пациентите за по-подробни изследвания към специалисти:

• ендокринолози;
• акушер-гинеколози;
• ревматолози;
• ортопеди и травматолози.

МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТЕОПОРОЗАТА в УСЛОВИЯТА НА ОБЩАТА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА И В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Основни МЕДИКАМЕНТОЗНИ СРЕДСТВА за лечение на заболяването са:

• калциеви препарати и витамин С;
• калцитонинови препарати, които водят до бързо спиране на разграждането на костта и постепенно повишаване на кос­тната плътност, имат обезболяващо действие и са приложими за всички видове остеопороза;
• нов метод за лечение на остеопорозата е приложението на комбинация от препаратите ТРИДИН и ДЕРМЕСТРИЛ, които оказват синергичен ефект (комбинирано лечение с флуориди и хормонално заместително лечение):

– ТРИДИН глутамин монофлуорофосфат + калциев Э-глюконат + калциев цитрат;
– ДЕРМЕСТРИЛ трансдермален пластир с естрадиол.

Механизъм на действие:

• предпазване от загуба на костна маса;
• регенериране и повишаване количеството костна маса по време на менопауза;
• ефективна профилактика на фрактурите на прешлените;
• бързо облекчаване на болковия синдром, причинен от ос­теопорозата;
• ефективно и безопасно лечение на менопаузалния и постменопаузалния синдром;
• значително повишаване качеството на живот на болните.

Взаимодействието между естрогенното инхибиране на остеокластите и флуоридната стимулация на остеобластите води до добри резултати при лечението на остеопорозата в периода след менопаузата. Флуоридната терапия стимулира значително образуването на нова костна маса, като резулта­тите са максимално нарастване на трабекуларната костна маса и намаляване на опасността от спонтанни фрактури най-вече в областта на аксиалния скелет, флуорът е признат като най-ефективно действащ и с дъготраен ефект елемент, който стимулира образуването на нова костна маса.

В заключение може да се каже, че остеопорозата е сериозен здравен и социален проблем, водещ до значителна честота на фрактурите и до висока болестност и смъртност при възрастното население. Както семейните лекари, така и пациенти­те трябва да запомнят, че остеопорозата е „тих крадец“, кой­то постепенно и трайно „ограбва“ костите и че последствията от една нелекувана или неправилно лекувана остеопоро­за са изключително тежки болки, костни фрактури, принудително обездвижване и скъсена продължителност на живота.