Брой 2/2003
Доц. Д-р А. Троев, Д-р Л. Таскова
През последните години са достигнати значителни терапевтични (вкл. и физиотерапевтични) успехи при лечение на болестта на Бехтерев, въпреки неизяснената й етиопатогенеза. Между прилаганите физиотерапевтични методи, сауната се налага като лечебен прийом при някои ревматични заболявания (Cm. Гатев, 1988, Soening, M.Matey, 1983 ), но все още липсват прецизни методи за приложението й и за отчитане на нейната ефективност при болестта на Бехтерев. При това заболяване не са проведени проучвания, отчитащи влиянието на курс от сауна-процедури върху състоянието на болния организъм.
В настоящата работа си поставихме за уел да проучим ефективността на сауна-лечението чрез проследяване на промените в субективните и обективните показатели при предимно млади пациенти с болестта на Бехтерев.
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Наблюдението е осъществено при 40 пациенти с болестта на Бехтерев (37 мъже и три жени от 16 до 66 год., преобладаваща част от които са на възраст до 40 год.). Болните са с различна степен на активност на възпалителния процес. При тези с умерена и значителна активност на заболяването, сауна-лечението е приложено на фона на медикаментозна терапия с НСПВС. Промените в анамнестичните и клиничните показатели са проследени в началото и в края на сауна-лечебния курс, продължил 2530 дни.
Сауна-процедурите са провеждани три пъти седмично сутрин, при температура на въздуха 60100°С и влажност 5-15%. Престоят на болните в сауната е бил двукратен (по 10-15 мин). След всяка процедура е правена задължителна почивка (до 30 мин.).
Приемането на сауна става в легнало положение с опънати или присвити крака. При първите две-три процедури болните използват най-долния peg банки, а след привикване и по-високите. Престоят в сауната се редува с охлаждане със студена вода в басейн или под душ (в течение на 2-3 мин., при температура 14-17°С). При болните с изразена активност на възпалителния процес, охлаждането се извършва във въздушна среда (в началото два пъти седмично задължително на фона на медикаментозно лечение). Общият курс на лечение включва десет процедури. При 18 болни (45%) с минимална активност на възпалителния процес, не е прилагано медикаментозно лечение.
При всички пациенти сауна-лечението се предшестваше от комплекс ЛфК (ежедневно, по 30-40 мин.), а също и от лечебен масаж.
Получените данни бяха обработени по метода на вариационния статистически анализ с помощта на Т-критерия на Стюдент.
Резултати и обсъждане
Най-характерен симптом на болестта на Бехтерев е болката в различии участъци на гръбначния стълб. Преди лечението, при всички болни са проследени промените в характера на болката и нейната продължителност. Тя най-често е локализирана в поясно-кръстовата област или в торакалния сегмент и се усилва след продължително стоене, а също и през втората половина на нощта. Такава е характеристиката на болката при преобладаващия брой пациенти с умерена активност на възпалителния процес.
В края на сауна-лечението, характерът на болката се промени значително: слаби болки в поясно-кръстовата облает се установиха при 25 болни (62,5%), липсваха болки при 10 болни (12,5%), а четирима от пациентите (10%), съобщиха само за чувство на дискомфорт в засегнатите участъци.
Намаля и продължителността на болката. Само при пет от лекуваните пациенти времетраенето й надхвърляше осем часа. Настъпилите под влияние на сауна-лечението положителни промени в характеристиките на симптома „болка“, позволиха редуциране на терапията с НСПВС при осем болни и пълното й преустановяване при пет.
С цел обективизиране на резултатите, при значителна част от пациентите приложихме „долориметрия“ по метода на Кръстева.
Доказаните (субективно и обективно) промени в характера и продължителността на болката при болестта на Бехтерев, потвърждават благоприятното влияние на сауна-лечението. в резултат от прилагането му, най-вероятно настъпва усилване на кръвотока (оросяването) и това е предпоставка за намаляване на хипоксията в засегнатите от болестния процес клетъчни и тъканни структури.
Анализът на втория симптом сутрешната скованост, създава условия за увеличаване обема на натоварването при ЛфК, което е от значение за охранение на психиката и трудоспособността на болните.
Поради това, че проследеният период от време (до 30 дни) е кратък, не успяхме да установим промени в т. нар. „ръетов интервал” при наблюдаваните болни. Промените в теглото на пациентите преди и след сауна-лечението, доказват известно редуциране на телесната маса (р<0,05), което вероятно се дължи само на преходна загуба на течности. Благоприятно се повлиява подвижността на гръбначния стълб след лечение със серия от сауни (р<0,05). Положителни промени се наблюдават обикновено след третата-четвъртата сауна: болните информират за „лекота“ в движенията, независимо от изразената тенденция към анкилозиране при това заболяване. Проследена бе и динамиката в промените на параметрите на сърдечно-съдовата система. Настъпва понижение на систолното налязане и намаление на пулсовата честота (р<0,05). Понижението на систолното налязане свързвааме с термично обусловената базодилатация и намаления кръвен обем. Като правило, болните добре понесят сауна-процедурите и целия лечебен комплекс. При вземане на първата сауна, само трима пациенти съобщават за сърцебиене и световъртеж, дължащи се на неспазване на някои задължителни правила и изисквания при пробеждане на сауна-лечението. При 32 болни (80,0%) има подобрение, при двама души (2,0%) липсва промяна в състоянието, а при шест от пациентите (15,0%), ефектът от лечението се преценява като „съмнителен". В заключение ще подчертаем, че динамиката на положителните промени в субективните оплаквания и обективните клинични показатели при изследваните пациенти с болестта на Бехтерев, е сериозно основание да препоръчаме приложението на саунапроцедурите (в рамките на лечебния комплекс) с цел още по-широкото им внедряване в лечението и рехабилитацията на болните и особено на пациентите в млада възраст.
