Брой 1/2015
Проф. д-р Златко Кълвачев, дмн
Вирусите са субмикроскопични вътреклетъчни паразити, притежаващи редица от фундаменталните свойства на живата материя – размножаване, наследственост, изменчивост, еволюция, химичен състав (белтъци, нуклеинови киселини) и т.н. Зрелите вирусни частици, наричани още вириони, представляват форма на живот, приспособена да устои на въздействието на неблагоприятните условия извън клетката, поради което те не проявяват жизнени признаци вън от нея. Когато обаче попаднат в чувствителна (възприемчива) клетка, вирионите преминават във вегетативна форма на съществуване. Начинът на вирусното размножаване (репликация) е уникален – отделните елементи се синтезират поотделно в клетката и накрая се самосглобяват в нови вирусни частици.
Основни съставки на вирусната частица (вирион) са геномната нуклеинова киселина и белтъчната й обвивка, наричана капсид (caspa = калъф), които образуват вирусния нуклеокапсид. При по-сложно устроените вируси, върху нуклеокапсида се разполага и липидна обвивка – суперкапсид. Вирусният капсид се изгражда от комбинации от различни белтъци – капсомери. При някои вируси (херпесни), между капсида и суперкапсида се открива трета обвивка, наречена тегумен. Повърхностната липидна обвивка е „пронизана” от гликопротеинови структури, наподобяващи шипчета. Тези структури обикновено изпълняват рецепторни функции, както е при ретровирусите, аденовирусите и др. Според начина на изграждане на капсида си, вирусите могат да се определят като:
Вируси с кубична (икосаедрална) симетрия: адено, херпес, пикорна, калицивируси и др.
Вируси със спирална симетрия
Вируси, съдържащи елементи на кубичната и спиралната симетрия: поксвируси, коронавируси, ретровируси и др.
При вирусите, носител на генетичната информация може да бъде както ДНК, така и РНК. В състава на всеки вирус се открива само един тип нуклеинова киселина – ДНК или РНК. Описани са и по-особени вирусни структури, в капсида на които, вместо вирусна ДНК, се открива клетъчна такава (напр. при полиомавирусните псевдовириони), или дори бактериална ДНК (при т.нар. витерий – нещо средно между вирус и бактерий).
Вирусни ДНК
Разнообразието от вирусни ДНК е голямо – срещат се както линейни, така кръгови молекули, които могат да бъдат едноверижни или двуверижни. Специфична особеност на вирусната ДНК е, че тя може да запази инфекциозните си свойства и извън структурата на вириона.
Вирусни РНК
Използването на РНК за съхранение и пренос на генетична информация е уникално свойство на вирусите. И вирусната РНК се среща като едно (грипните вируси) или двуверижна, линейна или циркулярна и в някои случаи може самостоятелно да предизвика развитието на инфекциозен процес.
В таксономията на видовете вирусите са отделени в таксон Vira. През 1966 г. е приета единна класификация на вирусите, базираща се на типа нуклеинова киселина (РНК и ДНК), количество на нуклеиновата киселина (едно или двуверижна).
