Брой 12/2015
Доц. д-р Христо Одисеев, д.м.н.
Вирусът Ебола, причинител на едноименната инфекция, е стар познайник на вирусолозите. Открит е още през 1976 г. в Заир. В миналото, от време на време причинявал малки епидемични огнища в изолирани от света селища, разпръснати из горите на Тропическа Африка. Обикновено те наброявали малък брой заболели, най- много до стотина и след измирането им са загасвали сами. Но отделни жители, макар и заразени не заболявали. Природата ги е запазвала, за да създадат ново потомство вируси до следващата епидемия – интересен факт, който и досега не е изяснен. Изчислено е, че за периода от 1976 г до 2012 г, (до сегашната епидемия) са регистрирани около 17 000 случая, от които 6750 са починали.. Най-вирулентен през този период е бил видът Заир – 15 800 инфектирани със смъртност до 89%.
През тези години болестта не е представлявала интерес за световната медицинска мрежа, защото не е застрашавала цивилизования свят. Провеждани са само проучвания от отделни изследователи, увлечени от личен интерес и амбиции.
Появата на настоящата епидемия започва от селцето Миланаоу, намиращо се в Южна Гвинея. На 6 декември 2012 г умира 2-годишно дете. В период от 4 седмици след него заболяват и умират майката, сестичката и бабата. Инфекцията се разпространява бързо в селото и страната и се прехвърля в Сиера Леоне и Либерия (Западна Африка).
Броят на болните нараства прогресивно и до края на април 2014 г надхвърля 24 000, от които над 10 000 умират. Появява се опасност за пренасяне на вируса в други афркански страни и излизане извън Африка. През май 2013 г СЗО регистрира появата на епидемията, а през август 2013 г я обявява за световен проблем. Това стресна световната медицинската общественост и тя предприе бърза и масивна намеса. На призива на СЗО стотици специалисти се отпрваиха в засегнатите страни. Лично Клинтън разпореди построяването на 17 пункта, всеки по 100 легла за лечение, обсужвани от 3000 обучени за целта американци. Започнаха интензивни проучвания на вируса и инфекцията и се предприеха практически мерки, в това число и разработване на ваксини за ликвидиране на епидемията.
Вирусът. Вирусът принадлежи към фамилията filovirus, поради своята нишковидна форма. Родът му съдържа 5 вида, но един от тях
не е патогенен за хората. Геномът на вируса е съставен от РНК верига, съдържаща само 7 гена, които кодират 7 протеина, всеки със собствено участие в размножението на вируса. Обвит е с липиден слой, върху който са набодени глкопротеини, ключовете, с които отваря входните врати на клетките, за да влезе в тях. Проникнал в клетката, използваики нейни материали и машинария, започва бурно да се размножава до пълното й разрушаване. Създаденото потомство се отправя към нови здрави клетки.
Епидемиология. Къде е резервоарът на вируса? Засега се счита, че са
прилепите, хранещи се с плодове. Те го носят в себе си, но не боледуват. Излъчват го чрез слюнките си. Заразването на първите болни става с консумиране на огризани или олигавени плодове. Вирусът прониква в тялото чрез лигавиците на устната кухина, но може и през конюнктивите, ако очите се пипат със замърсени ръце.
Заразяването от човек на човек става при пряк контакт с болния, от неговите секрети: слюнка, сълзи, пот, пипане на кървящи драскотини и секретиращи рани по кожата, замърени дрехи, бельо и чаршафи, при подготвяне на починалите за погребение. Затова инфекцията се разпространява бавно.
Патогенеза. Проникнал в човешкия организъм, вирусът атакува първо предната „ фронтова” защита на тялото – астроцитите и фагоцитите. Първите бдят за нападения на тялото от външна микробна инвазия, а вторите чрез изработване на молекулите цитокини, алармират вродената имунната система за проникнал в организма патогенен агент. Навлезли в клетките, вирусите се размножава бързо, разрушават ги напълно и потомството им плъзва из цялото тяло и напада клетките на всичките органи: черен дроб, далак, бъбреци и останалите. Най-благоприятна почва за размножението им са клетките на имунната система, които произвеждат антитела.
За по-бързото си разпространение, вирусът принуждава инфектираните фагоцити да изработват разтворими гликопротеини, идентични на неговите. Тези лъжливи гликопротеини, подкопават още по-дълбоко защитата на тялото. (Приложена фигура).
Клиника. Симптомите се появяват от 4-я до 20-я ден от заразяването. Ранните признаци са грипоподобни: температура, отпадналост, мускулни болки, главоболие. Последва кървава диария и повръщане, зачервени конюнктиви, пъпчив обрив, подкожни синини, болки в гърдите, затруднено дишане. Стените на кръвоносните съдове губят своята еластичност, отслабват, пропускат бактериални
агенти и настъпва сепсис. Чрез комплекс от фактори, макрофагите отделят свръх продукция на цитокини и на съсирващи фактори, които на едни
места образуват съсиреци, а на други – обилни кръвоизливи от устата, носа, конюнктивите. Към тях се прибавят симптомите на тежко увредените органи. Накрая настъпва кома и смърт.
Диагноза. Диагнозата се поставя с използване на ELISA за установяване на IgM антитела, изолиране на вируса и PCR. За тази цел FDA (US) издаде специална инструкция.
Диференциалната диагноза. В началото диференциалната диагноза е трудна. Клиничната картина е подобна на грип, малария, коремен тиф чикунгуня, нилска треска и редица други вирусни инфекции, разпространени широко в Тропическа Африка.
Лечение. Отначало започнаха проби с различни медикаменти, използвани за лечение на вирусните инфекции, с оглед увреждане на вирусната РНК. Но без резултат. След това преминаха към преливане на плазма от преболедували от Ебола, съдържащи антитела срещу вируса. Съставен бе препарата ZМapp – смесена плазма от преболедували от три вида вируса, богата на моноклонални антитела, които вирусите са провокирали.. След проверка на шимпанзета първото му приложение е направено на американския лекар Kent Bratly, който се
инфектира в Либия. Тежко болен и в положение пред кома, за изненада на колегите му, се възвърна към живота. Още на другия ден се изправи на крака и си взе душ. Следват още две преливания и след седмица той поднови своята мисия. Ефективността на препарата бе доказана и при лечение на заразени маймуни.
Това даде насока за масово производство на специфичен серум от инфектирани животни с инокулирането им с вируса. Но то се оказа сложно и нестандартно. Затова изследователите продължиха да търсят и други средства за лечение. Учените от Канадската Национална Микробиологична лаборатория и Националния институт по Алергични и Инфекциозни заболявания в САЩ разработиха технология за получаване на коктейл от човешки антитела срещу четирите вируса, който при 12-седмично лечение превъзхожда петкратно активността на ZMаpp. Последваха проучвания върху средства, които да съкратят периода на лечението.
Профилактика. Макар и несигурни, профилактичните мерки включват щателно измиване на плодовете, ранна диагноза, бърза изолация. Що се касае до хората, заангажирани в лечението и обслужването на болните, специална екипировка, осигуряваща пълна защита от контакт с тях.
Ваксини. Епидемията завари здравната мрежа без никакви предварителен опит за получаване на ваксина. Затова предприеха изключително интензивни опити паралелно с появата и развитието на епидемията. Опитите се провеждаха двупосочно – върху шимпанзета и хора доброволци. Основният принцип на получаването им е векторния (приносимия). Използвани са безвредните вируси аденовируси, типове 3 и 5 и везикуларен стоматитен вирус, към които се присъединяват гени, кодиращи протеини от обвивката на вируса Ебола, изработващи анититела срещу вируса. Фармацевтичният гигант GlaxoSmit Kline използва като преносител аденовирус тип 3, а японците – аденовирус тип 5, (аd3-EBO) и (ad5-EBO). Вторият вид е на корпорацията New Link Genetic в Iowa, US, която използва като вектор везикуларен стоматитен вирус, към който са прикрепени порции протеини от обвивката на вируса Ебола (vsv-ZEBOV). Ваксините, получени в края на 2014 година и включени във фаза 1 на проучване, показаха добър имунен отговор. Като странични ефекти са отбелязани темпратура, мускулни болки и главоболие. Получена бе и ваксина, при която се използват разтворими гликопротеини на вируса, които също показват добра имуногенност.
При проучване на ваксините се появи нова трудност. Населението в засегнатите страни има около 80% антитела срещу използваните вектори, които не им позволяват да се размножават. За да се преодолее тази бариера, ваксините трябва да съдържат милиарди вирусни единици от преносителите.
В това отношение интересни са данните от опита на японски
автори. Те проучват ваксина, както отбелязахме по-горе, с приносител аденоирус, тип 5. Подбират 120 доброволци, с наличие на антитела срещу вируса. Доброволците са разпределят на три групи по 40 броя. Първата група я ваксинират с ниска доза ваксина, втората с висока доза, третата оставят за контрола (плацебо). Ваксинираните с ниска доза дават нисък имунен отговор, който не може да защити хората. Високата доза показва имунен отговор, който би могъл да ги защити. Тези резултати дават надежда, че при прилагането на високи дози, ваксината би могла да се въведе в практиката. Още повече, че не дава странични реакции, освен болка в мястото на приложение.
Но резултатите са първоначални. Те се отчитат в кратък период, 12 седмици след ваксинацията. А дали създаденият имунитет ще бъде траен? На този въпроси отговори ще дадат бъдещите проучвания.
Но докато се чакат резултатите от ваксините, броят на болните спадна. Огнищата в Либерия загаснаха през март, а в Гвинея и Сиера Леоне през април. Но през юни в Либерия се появиха 4 нови огнища с по един случай. Те се оказаха последните. Благодарение на предприетите ефикасни мерки от изпратените на помощ международни екипи. Подпомогнати и от бавното разпространение на вируса. Крайния резултат е: заболели 25 000, от които 15 000 починали.
През май 2015 г Групата Стратегически Съвет към СЗО от специалисти по имунногенетика проведе заседание, на което обсъди в подробности появата, развитието, лечението и профилактиката на епидемията. И начерта мерки за предотвратяване на нова бъдеща епидемия.
