Брой 12/2015
В. Георгиева
Студентка по хуманна медицина VI-ти курс, Тракийски университет
Въведение:
Разстройствата, свързани със заспиването и поддържането на съня се наричат инсомнии. Те имат комплексно значение, защото могат да бъдат както симптом, така и отключващ фактор. Утежняват заболяванията, които предизвикват или в хода на които се явяват. Увеличената сънливост (хиперсомния) през деня води до понижено внимание, а то до трудови злополуки или пътно-транспортни произшествия. Силно страдат работоспособността и качеството на живота на пациента. Дълго продължилото безсъние повлиява негативно не само централната нервна система (с-ма), но и вегетативната нервна с-ма и ендокринната с-ма. Създават се условия за влошаване на метаболитния профил, затлъстяване, хипертония и др.
Разстройства на съня
Инсомниите са чести и многообразни. Те могат да бъдат разделени в две големи групи, в зависимост от това дали за възникването им има някаква органична причина. Примери за соматични заболявания, водещи до нарушен сън, са обструктивната сънна апнея, нарколепсията, хронични болкови синдроми, синдром на Klein-Levin, синдром на неспокойните крака. Приемът на определени медикаменти и психоактивни вещества също може да доведе до инсомния или да утежни протичането й (например приемът на бензодиазепини увеличава вероятността от нарушения на дишането по време на сън и следователно на пристъпи на сънна апнея, поради което в крайна сметка влошава качеството на съня на пациентите, страдащи от това заболяване). За над 70% от разстройствата на съня обаче органична причина липсва. Това са неорганично безсъние, неорганична сънливост, неорганично разстройство на ритъма сън-бодърстване, нощни страхове, кошмари и други. Част от тях могат да бъдат идеопатични, но друга част са свързани с различни психични заболявания и синдроми. Затова е важно когато пациентите се оплакват от нарушения на съня, причината (или може би причините) да се търсят внимателно и да бъдат акуратно лекувани, което неминуемо ще подобри и качествата на съня.
Обективизирането на промените в активността на мозъчните неврони по време на сън става чрез електроенцефалография. Тя е важна част от полисомнографското изследване. Електроенцефалографски се разграничават два вида сън, които се редуват неколкократно в течение на една нощ – бавновълнов сън и парадоксален сън. Бавновълновият сън и пароксизмалният сън, който следва непосредствено след него, могат да се разглеждат като две съставни части на един цикъл с продължителност около час и половина. За една нощ този цикъл се повтаря 4-5 пъти.
Различните разстройства на съня засягат по различен начин фазите на бавновълновия сън и пароксизмалния сън. Затова тук ще разгледаме по-подробно физиологичните и електроенцефалографските промени, които ги характеризират.
Когато човек започне да заспива, той навлиза в бавновълновия сън. Бавновълновият сън се разделя на четири фази, като най-краткотрайна е фаза 1, а най-продължителна – фаза 4. Названието “бавновълнов” произлиза от наблюдаваните в електроенцефалограмата бавни, високоамплитудни вълни (δ-вълни), за които се смята, че са резултат от синхронизация на активността на коровите неврони.
Фаза 1 на бавновълновия сън продължава само няколко минути. Тя се характеризира с намаляване на α-вълните и заменянето им от θ-вълни. Съзнателното възприемане на околната среда прогресивно се ограничава, но събуждането чрез външни дразнители става лесно, тоест сънят е “повърхностен”. В тази фаза очните ябълки извършват бавни, “търкалящи се” движения, а затворените клепачи леко потрепват.
Удължаването на фаза (стадий) 1 води до по-трудно заспиване.
Във фаза 2 сънят е по-дълбок и постоянен. Преобладават θ-вълните, а на фона им се появяват от време на време сънни вретена с продължителност 1-2 s, които приличат на α-вретената, но имат по-голяма честота (10-15 Hz). През втората фаза на бавновълновия сън човек все още може да възприема дразнения, идващи от околната среда (доказано е електроенцефалографски), макар тази информация да не достига до съзнанието му.
Сънят става все по-дълбок (събуждането става най-трудно около 1 час след заспиването). През фаза 3 в ЕЕГ се наблюдават δ-вълни, чиято честота с течение на времето постепенно намалява, а амплитудата им се увеличава. През фаза 4 в ЕЕГ има само високоамплитудни δ-вълни с малка честота (често под 1 Hz).
Фаза 4 е същинската фаза на бавновълновия сън – първите три фази могат да се разглеждат като преход към нея. Тя се характеризира със силно повишени сетивните прагове, обърканост при събуждане, понижен мускулен тонус и почти пълна липса на двигателна активност.
Скъсяването на фаза 3 и фаза 4, тоест на дълбокия сън, води до намалено качеството на съня, до умора и дневна сънливост.
Парадоксалният (REM) сън продължава не повече от 10 min. Той е дълбок сън, при който енцефалограмата много прилича на тази в будно състояние (високоамплитудните δ-вълни прогресивно намаляват; появяват се θ-вълни, последвани от силно изразена десинхронизация на ЕЕГ с преобладаване на β-вълни). Други характерни белези на парадоксалния сън са бързите очни движения, сънуването и спомена за сънищата. Затова REM сънят е “подходящият” стадий за изява на нарушения на съня, свързани с емоциите.
Инсомнии при някои психични заболявания
По данни на различни автори 75 до 100% от пациентите с депресия страдат от разстройства на съня. Инсомнията от своя страна води до депресия. Тези две предпоставки затварят порочен кръг. Освен това, суицидният риск при депресивни пациенти, страдащи от безсъние, е по-висок. При депресия заспиването е затруднено, а качеството на съня – по-малко, наблюдават се по-чести събуждания, които кумулирайки, скъсяват продължителността на съня. Първият стадий на бавновълновия сън е удължен, а останалите стадии – скъсени.
При манията – обратно, се наблюдават понижена потребност от сън и скъсена продължителност на съня, но промените в стадиите на съня са аналогични с тези при депресия.
Биполярното афективно разстройство съчетава описаните при депресия и при мания нарушения на съня. Нещо повече – те са сред критериите, уточняващи дали се касае за маниен епизод (намалена нужда от сън) или за депресивен епизод (хиперсомния или инсомния). Дори в еутимно състояние, до 70% от пациентите споделят, че сънят им е сериозно нарушен. Разстройствата на съня се свързват и с релапси на болестта. Те могат да бъдат както продромални прояви, така и отключващ фактор.
Около 2/3 от зависимите от алкохол страдат от инсомнии. Особено неприятна в този смисъл е тенденцията, че при безсъние някои от алкохолиците опитват да се самолекуват с алкохол. Нарушенията на съня са различни.
Острото алкохолно опиянение улеснява заспиването в първата половина на нощта, увеличава продължителността на дълбокия сън и съкращава пароксизмалния сън. Във втората половина на нощта (след като пациентът си е “отспал”) събужданията, продължителността на REM стадиите и на будуването се увеличават.
При хроничен алкохолизъм нараства продължителността на REM съня, а трети и четвърти стадий на пароксизмалния сън се удължават.
Страховите неврози също нарушават заспиването, водят до по-чести събуждания и намалена продължителност и качество на съня. Втори стадий на бавновълновия сън е скъсен, а останалите му стадии – удължени.
Страховите изживявания по време на сън са по-характерни за детската възраст. Pavor nocturnus, enuresis nocturnes и бурксизма могат да се окажат единствените прояви на преживени от детето стресови и травмиращи епизоди, особено ако то е склонно да се затваря в себе си и да не споделя. Затова, въпреки че често преминават без полагане на специални грижи, те са чести симптоми в детската психиатрия.
И за финал две състояния, които не са заболявания, но все по-често съпътстват натовареното ежедневие на съвременния човек.
Синдромът на изпепеляването, известен още като “burn out syndrome”, често се асоциира с инсомнии. Както при депресията и алкохолизма и тук има условия за затваряне на порочен кръг – недоспиването води до намалена работоспособност, нарушено внимание и повече грешки, а това са фактори, които увеличават стреса. Стресът затруднява заспиването и нарушава качеството на съня. Затова на следващата сутрин пациентът се събужда още по-уморен и по-неспособен да се справи със стресора. В резултат може да се развие депресивно настроение и истинска депресия. Осигуряването на почивка може да прекъсне порочния кръг.
Отдавна е известно негативното влияние върху съня от извършване на интензивна умствена или физическа работа непосредствено преди лягане. Организмът има нужда от известно време, за да се пренастрои. Това е причината за затрудненото заспиване. Освен това е намалено качеството на съня, а в някои случаи човек остава полубуден и продължава да разсъждава върху проблемите, ангажирали съзнанието му през късните часове. Инсомнии се наблюдават и при продължително използване на електронни устройства от младежи, не само непосредствено преди лягане, но и по друго време на деня. Има пряка връзка между продължителността на използването на електронното устройство и скъсяването продължителността на съня. Причините за това са комплексни и са свързани с промяната в стила и начина им на живот, с неадекватното натоварване на централната нервна система и обездвижването.
