Туберкулозен спондилит

Туберкулозен спондилит
468×60 – top

Брой 11/2001

Доц. Д-р Л. Стоков
Е. Бичкиджиева

Туберкулозата е една от най-древните познати на човечеството инфекциозни болести. Тя е и причинител на световни епидемии, взели голям брой човешки жертви. Всяка година туберкулозата е причина за смъртта на около три милиона души и засяга голяма част от населението на Земята. Заболяването се причинява от Micobacterium tubercu­losis и обикновено атакува белите дробове, но често засяга кости и стави. В някои случаи се проявява като ранна, силно изразена остеопороза.

Туберкулозен спондилит

Туберкулозният спондилит е най-често срещаната локализация на костно-ставната туберкулоза. Обик­новено възниква през първите пет години на живота, но зачестява и броят на болните в зряла възраст. Съотношението на заболелите мъже спрямо жените е средно 55:45. Най-често е засегнат гръдно-поясният отдел на гръбначния стълб /следват поясният, долногръдният, горно-гръдният и шийният отдели/.

Сравнително рядко при един и същи болен се срещат увреди на две или три нива в гръбначния стълб. По правило, при децата туберкулозният спондилит засяга по-голям брой прешлени, отколкото при възрастните пациенти, което се обяснява с анатомо-физиологичните особености на организма в тези възрастови групи (плътност на кортикалния слой на прешлените, осо­бености на спонгиозата, васкуларизацията им и др.).

Костно-ставната туберкулоза възниква по хематогенен път от т. нар. „първичен комплекс“ в период на генерализиране, когато се развива първичен остит, респ. Спондилит.

Първичният туберкулозен остит преминава в развитието си през три стадия: възникване, оформяне и „узряване“. В първия стадий се наблюдава пролиферация на специфична клетъчни елементи и образуване на т. нар. туберкулум; във втория стадий около туберкулума се формира неспецифична гранулационна тъкан и той се изолира със съединително-тъканна зона; в третия пе­риод от развитието на туберкулума, в него се установява микроскопски централна некроза и периферно разрастване на съединителнотъканни уплътнения.

Централното засягане на прешлените от патологичния процес е характерно за детската възраст.

Епифизарното увреждане възниква в предните и/или периферните части на прешлените и се наблюдава предимно при възрастни индивиди. Веднъж възникнало, първичното огнище в тялото на прешлен при деца, може да се развие по три различни механизма: прогресивно, стабилизиране на патологичния процес (латентно състояние) и обостряне (дълго съществуващо ла­тентно огнище може да се обостри и да стане източник на нов тласък в развитието на спондилита).

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина (постоянна болка и скованост в гръбначния стълб, затруднена походка, локално кифозиране в областта на увредените гръбначни прешлени), допълнена с резултатите от параклиничните изследвания: бактериологични, цитологични, инокулационни, туберкулинови проби, рентгенография, томография, ядрено-магнитен резонанс.

Рентгенологичните промени се изразяват в дест­рукция на засегнатите прешленни тела, а в някои слу­чаи се увреждат и междупрешленните дискове и/или се оформя студен абсцес. При пропагиране на процеса към гръбначно-мозъчния канал възникват гръбначномозъчни неврологични нарушения, а в редки случаи и спинални усложнения от механичен характер.

Последните изискват по спешност осъществяване на декомпресия на гръбначния мозък с последващо радикално ликвидиране на огнището. Важно място в диференциалната диагноза на туберкулозния спондилит заемат остеомиелитът и еозинофилният гранулом на прешлените.

Лекува ли се туберкулозният спондилит?

Лечението трябва да бъде комплексно медикаментозно, ортопедично и хирургично, съобразено с хода и стадия на заболяването, както и с възрастовите и индивидуалните особености на болните:

  • Консервативното лечение е насочено към ликвидиране на инфекцията и подобряване общото състоя­ние на организма и се съчетава с имобилизация на гръбначния стълб с цел профилактика на неговото деформиране.
  • Оперативното лечение се осъществява в специализирани (ортопедични) клиники.

Въпреки тенденцията за намаляване броя на случай­те с туберкулозен спондилит, проблемът остава все още актуален. Значителните възстановителни възможности на детския организъм, както и богато васкуларизираната костна тъкан на прешлените у де­цата, най-често благоприятстват добрия изход от Консервативното лечение.

При възрастни болни обаче, наличието на големи деструкции, оформените студени абцеси и неврологични усложнения, поставят понякога редица диагностично-терапевтични проблеми пред семейните лекари и специалистите и опреде­лят индикациите за оперативно вмешателство.

750×422
750×422

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

728×90 – bottom