Брой 6/2000
Проф. Жени Милева,
Проф. М. Милчев,
Доц. Д. Османлиев
5.4. Поведение при астматичен пристъп
Влошаване или поява на симптоматика (кашлица, свиркане, хритпене, „стягане” в гърдите) при болните с астма може да настъпи подостро (нарушен контрол) или остро (пристъп). Поведението в тези случаи зависи от тежестта на състоянието, а своевременното адекватно лечение способства за предотвратяване задълбочаването на бронхиалната обструкция. Особено важни са:
1. наличие на написан план за действие;
2. възможност за оценка (субективна и обективна) тежестта на състоянието;
3. своевременно интензифициране на лечението и връзка с лекуващия лекар.
5.4.3. Лечение на астматичния пристъп
Етапите в лечението могат да се определят като: доболнично и болнично лечение.
5.4.3.1. Доболничното лечение
се разделя на лечение, провеждано от самия болен в опита да се овладее пристъпът и лечение, предписано и проконтролирано от лекар в дома и/или по пътя към болницата. Всеки болен с астма трябва да има разработен план за поведение, който да му позволи да разпознае белезите на пристъпа и да започне лечение още преди да се свърже с лекар.
От най-голямо значение е незабавното допълнително лечение при най-малкия признак за влошаване в състоянието. Обемът за лечението в дома зависи предимно от опита и познанията на болния и близките му за болестта, както и от възможностите за осигуряване на спешна лекарска помощ.
Краткодействащите fyp-aгoнисти, в доза 2-4 инхалации всеки 20 мин в първия час, са най-доброто средство за повлияване на бронхиалната обструкция при лекия и средно тежък пристъп. При тежкия пристъп може да са необходими и по-високи дози (4-8 инхалации със или без удължител). При постигане на резултат (клинична преценка или ВЕД>80%) и задържането му поне 3-4 часа може да продължи лечението само с fyp-агонисти.
При недостатъчен отговор и при тежък пристъп (при липса на противопоказания) може да се добави преднизолон таблетки (30-40 тд), след което да се потърси лекарска помощ. Установено е, че ранното прилагане на кортикостероиди, дори и перорални, води до по-бързо овладяване и по-благоприятна еволюция на пристъпа. във всички случаи, когато за повече от 24-48 часа са нужни високи дози З2-агонисти (инхалации на всеки 3-4 часа), за постигане контрол на симптоматиката е необходима лекарска консудтация. Същото е валидно и тогава, когато 2-6 часа след приемането на преднизолон няма подобрение или се отчита дори влошаване.
За вземане на правилно решение много важно е бързото и точно ориентиране за тежестта на пристъпа. При неповлияване от проведеното лечение е задължително ранно включване на кортикостероид. Не е от критично значение пероралното или венозното му приложение. Редица проучвания са установили сходен ефект по отношение еволюцията на пристъпа.
Във всички случаи особено важно е прилагането на адекватна доза инхалаторен fyp-агонист (по-добре постоянна небулизация), вкл. по време на транспорта при решение за насочване към болница.
Тъй като пълният текст е с обем 70 страници, предлагаме само някои извадки от него. Пълния текст можете да получите от редакцията на GP News.
