Брой 11/2020
Д-р Д. Тодорова-Едрева, д.м., гл.ас.
Оториноларингология, МФ, СУ ,,Св. Кл. Охридски”, УБ ,,Лозенец” – София
Грипът е остро инфекциозно заболяване, което се предава по въздушно-капков път. Развиват се токсоинфекциозен синдром и усложнения от различни органи и системи в човешкия организъм.
Грипните вируси се отличават с подчертана изменчивост (особено тип А), поради развитието на мутации в повърхностните антигени. Развива се нов щам на вируса. Популацията е неподготвена за срещата с него и възниква епидемичен взрив. Болният човек е източник на заразата през инкубационния период, от 1 до 5 дни от началото на болестта, чрез въздушно- капков секрет от горните дихателни пътища.(3) Съществува и контактно-битов път за предаване на инфекцията при неспазване на обща и лична хигиена. Някои грипни вируси живеят в организма на различни животински видове. В тези случаи се комбинира генетичен материал и се развиват щамове с много силна вирулентност. Пример за това са птичият и свинският грип през 2003 и 2009 г.(5)
Грипните вируси инфектират ресничестия цилиндричен епител на горните дихателни пътища – нос, фаринск, ларинкс, като се засягат след това трахея, бронхи и бял дроб. Виремията причинява клетъчна смърт, некрози, дистрофични и съдови промени, свързани с тромбози на дисталните съдове. Развива се тежка интоксикация. Причина е цитокиновата буря, поради освобождаването на големи количества хистамин, брадикинин и други медиатори. Развитието на вторичните бактериални инфекции е свързано с временно потиснатия клетъчно медииран имунитет.
След кратък инкубационен период – 3 – 4 дни, заболяването започва остро, внезапно, с втрисане, висока температура, разгънат токсоинфекциозен синдром.(5) При оглед на гърлото се вижда силна хиперемия, оточност на небните тонзили, увулата и задна фарингеална стена. Постепенно се прибавят суха кашлица и трахеит. Заболяването протича средно тежко с пълно възстановяване. Срещат се и леки амбулаторни форми без катарални прояви или без фебрилитет. В много редки случаи, при кърмачета и деца в ранна възраст се среща мълниеносно протичане и внезапна смърт при големи епидемии.
Усложненията при грип се дължат на прибавянето на допълнителна бактериална инфекция. Най-често срещани са гноен бронхит, пневмония, плеврит, отит, ларингит. След кратък период на подобрение отново се появяват висока температура, втрисане, гръдна болка при дишане, кашлица с жълто-зелени храчки, болка в ухото, загуба на слуха.
Усложнения от страна на средното и вътрешното ухо. Възпалението се развива по кръвен път или през Евстахиевата тръба. По-време на грипни епидемии заболелите са много повече, като част от тях са с хеморагични були по тъпанчето (грипен отит). По данни на J. Klеin и D. Teel (1976) само при 4,4% от изследваните болни са изолирани от излива в средното ухо вирусни причинители и в около 29% са налице серологични доказателства за вирусна инфекция.
Г. Едрев и З. Николова (1981) по време на грипните епидемии през 1976 и 1978 г. намериха в около 56% от болните с остър среден отит серологични потвърждения за респираторна вирусна инфекция. От епидемиологична гледна точка е важно, че най-голям брой заболели наблюдаваха през 1976 г., т.е. през първата година на разпространение у нас на новия вариант А/Виктория 3/75 на грипния вирус с подтип А (H3N2). Мнозина автори считат, че в етиопатогенезата на заболяването първата фаза е вирусна, а по-късно се развива бактериална инфекция, израз на която е гнойния ексудат (Вл. Павлов, Г. Кабакчиев, 1967).
В около 87% от болните с остър среден отит възпалението на ухото се развива в първите 10 дни от началото на острата респираторна инфекция. При почти всички започва с болки в ухото, намаление на слуха и субективен шум. При по-голямата част от болните от външния слухов проход изтича серозно-кръвениста материя, която се дължи на спукване на хеморагични були от кожата на външния слухов проход и тъпанчевата мембрана.
Изолирането на гноеродни бактерии от ексудат от тъпанчевата кухина потвърждава наличието на остър гноен среден отит. При отоскопия с отоскоп или операционен микроскоп се уточняват анатомичните подробности и възможностите за чисто вирусен отит, отит със смесена инфекция (вирусно-бактериална) и гноен среден отит. При изследване на слуха (тонална-прагова аудиограма) няма съществена разлика в слуховите криви в зависимост от причинителя, но при грипните отити в някои случаи се наблюдават спадане на въздушната и костната проводимост за високите честоти (т.нар. невритна крива). Развива се възпаление на слуховия нерв. То може да протече без болка, но с внезапно намаление на слуха – едностранно или двустранно. Понякога се наблюдава и засягане на вестибуларната част на слуховия анализатор. Възпалението на слуховия нерв трябва да се лекува незабавно в специализирана клиника за да се предотвратят трайни увреждания.
Острите средни отити са чести усложнения на респираторните вирусни инфекции. Вирусното възпаление на тъпанчевата кухина представлява начална фаза на острия среден отит, която може да остане и единствена. Прибавянето на бактериални причинители става в следващите 3 – 5 дни и се оформя остър гноен среден отит.
Усложнения във фаринкса. При грип като усложнение се развиват бактериални инфекции на небните тонзили. Те протичат с висока температура, болки при преглъщане и налепи. Наложително е антибиотично лечение.
Усложнения от страна на ларинкса. При грип гласът става дрезгав, поради оток, хиперемия и инфилтрация на гласните гънки. Когато процесът обхване и входа на трахеята се появява кашлица и лек задух. Лечението е обичайното за грипната инфекция.
Синузитите протичат с тежка хрема, която може да има кръвенист секрет, продължава две-три седмици. Ако не се лекува навреме синузитът може да се превърне в хроничен.
Ежегодната поява на грипа, високата изменчивост на вирусите, честотата на тежките усложнения го правят социално значимо заболяване.
КНИГОПИС
1. Едрев Г., З.Николова. Остър среден отит и респираторна вирусна инфекция. Ото-рино-ларингология, 18, 1981, 1, 5-8.
2. Павлов Вл., Г.Кабакчиев. В кн.: ,,Най – важните въпроси на ото-риноларингологията в детската възраст”, Мед. и физк., С., 1967.
3. Пенева П., сп.Мединфо, 10, 2018, 44-47.
4. Klein J., D. Teel. Ann Otol. (St Louis) 85, 1976, Suppl. 25, 140-144.
5. Monto AS, Gravenstein S, Elliott M, Colopy M, Schweinle J. Clinical signs and symptoms predicting influenza infection. Arch intern med 2000, 160, 3243-7.
