Брой 11/2018
Д-р К. Атанасова, специалист УНГ болести
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен
Слухът има изключително важно значение за правилното развитие на детето. Речта е един от основните фактори, подпомагащи процеса на ориентация в околната среда. Нейното възприемане зависи основно от правилното развитие и функциониране на слуховия анализатор още от момента на раждането. Децата опознават заобикалящите ги предмети, използвайки всички сетивни органи. Много преди да се научат да говорят те усвояват значението на думите и то ги насочва към определени действия, състояния или части от околната среда.
Всеки език представлява сложна система от навици за произношение, звуков състав на думите, тяхното значение и употреба при общуване, граматични промени при построяването на изречения. До 3-годишна възраст благодарение на слуховото възприятие децата успяват да усвоят всичко това, да натрупат обем от около 2500 думи и да изразяват мислите си с 2-6 думи.
Този процес може да се наруши напълно даже и при случаи на леко намаляване на слуха, ако то настъпи в ранна детска възраст. Затова от значение е навременното откриване на слуховия дефицит при децата още непосредствено след раждането. Така възможностите за подобряване и възстановяване на функциите на слуховия апарат значително се повишават и се дава възможност за добра социализация на децата.
В почти всички развити държави се прилагат конкретни скринингови протоколи в неонатологичните отделения в болниците и специализираните АГ клиники. Повечето от тестовете се осъществяват още преди дехоспитализацията на новородените. Използва се неонаталния слухов скрининг за установяване наличие на загуба на слух при бебетата непосредствено след раждането. Ако по някаква причина новороденото не успее да премине първоначално теста, то се планува за провеждане на повторно изследване след изписването. При отрицателен втори тест се насочва към специалисти, работещи със специализирани диагностични методи за локализиране на причината за слухова загуба.
От 1974 до 2003 г. са проведени редица проучвания с различна продължителност на територията на САЩ. Те са основно приоритет на национални институции, включително Националния институт по здравеопазване, Американската академия по оториноларингология/хирургия на глава и шия и Американската академия по педиатрия.
Доказано е, че чувствителността на скрининга е почти 100%. Разходите са средно 20 долара на дете, което може да бъде съпоставено с разход от 9600 долара за оперативни интервенции при късно установена слухова загуба. Разходите са оправдани предвид честотата на заболяването и възможността за предотвратяване на бъдещи интервенции и хоспитализации.
За период от две години бе направено проучване и изследване на слуха на новородените на територията на УМБАЛ “Д-р Георги Странски” град Плевен. Диагностицирането на функцията на Кортиевия орган бе направено чрез използване на отоакустични емисии ОАЕ. Това е основен метод за ранен всеобщ скрининг. Този обективен метод е свързан с измерване (чрез временно поставяне на електрод във външния слухов канал) на електрическия отговор на вътрешното ухо към звуково дразнене. Така се оценява функцията на вътрешното ухо и може да бъде открита евентуална слухова загуба. Необходима е пълна тишина отстрана на изследвания, което налага при новородените да се провежда в заспало състояние. Изследването е неинвазивно и с изключително висока чувствителност. Неговата точност на диагностика по международни данни е 90%. По отношение на финансовата стойност световната оценка е 1 долар на изследване, като за един час могат да се изследват 4 деца.
На територията на УМБАЛ “Д-р Георги Странски”, град Плевен за една година е направен скриниг на 475 деца. Броят на родените деца е по-голям от посочения, тъй като в проучването са включени само част от новородените. Тяхното разпределение по местожителство на майките е следното:
• 280 от град Плевен
• 136 от гр. Велико Търново и Горна Оряховица
• 39 от гр. Троян, Тетевен, Габрово, Севлиево
• 5 от гр. Свищов, Никопол, Белене
• 15 от градове, извън проучвания регион – София, Варна, Бургас
Особено внимание и последващо проследяване трябва да се направи на децата, отговарящи на следните критерии.
◦ Деца родени преди 36 гестационна седмица
◦ Деца с тегло под 2500 грама при раждане
◦ Деца на кислородотерапия над 48 часа
◦ Деца с отклонения в стойностите на кръвни и биохимични показатели
След обработка на получените от изследването резултати се установи, че първоначалния тест не са преминали 6 деца от общо 475 изследвани. Проведеното повторно изследване на първия месец показва тенденция за възстановяване на функцията на вътрешното ухо. От тях само едно от новородените е с доказана двустранна загуба на слуха.
От изключително важно значение е съставянето на примерен работен алгоритъм за проследяване на всички новородени и осигуряване на ранна слухова рехабилитация при необходимост.
Поради тези причини, международната медицинска общност е изготвила следното становище:
1. Децата с намаление на слуха трябва да бъдат клинично уточнени до третия месец след раждането.
2. Слухопротезирането и рехабилитацията на слуха и говора трябва да започне не по-късно от шестия месец от живота на децата.
3. Кохлеарната имплантация трябва да бъде извършена след 12-месечна възраст, с последваща слухово вербална рехабилитация.
Проблемът със слуховият дефицит при новородените е изключително значим, и ранното му диагностициране намалява значително финансовите разходи за последващи оперативни интервенции и социална интеграция на децата.
