Тумори на носоглътката

Брой 3/2005

Доц. Д-р Н. Петков,
Д-р Р. Меламед

Въпросът за ранната и свое­временна диагностика на злокачествените заболявания въобще е винаги акту­ален. Това важи с пълна сила и за злокачествените образувания в УНГ област, както и на тези, възникнали и развиващи се в областта на носоглътката. Диагностиката на назофарингеалните тумори е сложна и причините за това са известни: областта на изследване е по-труднодостъпна, не се използват достатъчно диагностични методи, случва се квалификацията на лекарите да не е на необходимата висота, а сравнително редките по сбоята честота новообразувания предрешават липсата на опит и онколо­гично мислене у изследващите. Диагностиката се затруднява още и от началните бедни симптоми. Когато лекарят и най-вече болният обръщат недостатъчно внимание на оплакванията, които в началото имат общ характер и са неясни и неопределени, диагнозата още повече се затруднява. Т.нар. малка симптоматика не се познава, не се търси, не винаги се интерпретира в посока онкология и става причина да се пропуснат възможностите за една ранна и своевременна диагностика. Така изнесеното дотук се отнася повече за младите лекари специалисти по УНГ болести, кои­то са на предната линия в работата по диагностицирането на епифарингеалните тумори. Но, едно голямо НО, оплакванията на пациентите, посещаващи постоянно своя фамилен лекар, не са по-различни. Ето защо в кратки бележки ще се опитаме да систематизираме най-ранната възможна симптоматика на този вид неоплазии, възникнали в носоглътката, с цел да обо­гатим клиничното мислене на колегите от мрежата на общата практика.

В началото е необходимо да се знае, че честотата на злокачес­твените тумори в епифаринкса в Европа и САЩ е много по-ниска от тази в Южен Китай, Югоизточна Азия и Северна Африка (района на Магреба). Малко цифри докато заболеваемостта в Северна Америка, Америка и Европа се движи око­ло 0,3-0,5 на сто хиляди жите­ли, то в Югоизточна Азия заболеваемостта достига стойностите 14-18-19,2 на сто хиля­ди жители. За нашата стра­на по данни на Националния инс­титут по онкология заболеваемостта е около 0,52-0,56 на сто хиляди жители, а честота­та е около 0,30-0,32 от всички други туморни локализации. От изнесените данни е видно, че това е едно рядко за наша­та страна заболяване и поради това то е и много трудно за диагностициране.

Общопрактикуващият лекар определено трябва да знае, че злокачествените тумори на носоглътката се откриват мно­го рядко в ранен стадий, тъй като началото на заболяването протича без отчетливи про­яви, както повечето онкологични страдания. Ясно може да се каже, че първичният тумор предизвиква оплаквания едва кога­то достигне определени размери и в забисимост от сбоето изходно място даба съответната обективна симптома­тика. За да бъдем максимално конкретни, тук ще отбележим основните ранни белези, които могат да бъдат диагностично интерпретирани като симптоми на това заболяване.

Кьм тези ранни прояви най-напред ще причислим носните оплаквания хронична хрема с отделяне на слузно-гноен ексудат, примесен с кървави нишки, или по-рядко обилен епистаксис. Проявите са обикновено едностранни и се манифестират с едностранно прогресивно запушване на носа (едната носна половина). Като по-късен сим­птом може да се появи двустранното запушване на носа, което е значително по-късен белег и е плод на активното нарастване на туморната лезия.

Следващият елемент в ранната диагностика е да се обърне внимание на ранните ушни про­яви. Тяхното правилно интер­претиране би довело лекаря ако не до точната диагноза, то поне до съответното съмнение. Тези прояви настъпват, когато заболяването възниква и се развива като плосък неопластичен инфилтрат по латералната стена на носоглътката и обикновено притиска отбора на евстахиевата тръба. Като следствие на това настъпва остър или хроничен катар на ухото. Слухът рязко намалява. в тези случаи се предприемат серия от продухвания, които са безполезни.

За голямо съжаление появата на увеличен или увеличени лимфни възли, обикновено едност­ранно по латералната част на шията, е един от важните белези на злокачествените тумори на носоглътката. Появата на увеличен лимфен възел, плътен, рядко болезнен и с ограни­чена подвижност в зоната зад ъгъла на долната челюст е поч­ти винаги сигнал за неопластичен процес.

След изнесеното дотук, което в много кратка и сбита фор­ма дава ориентация на общопрактикуващия лекар за първите прояви на това особено тежко заболяване, несъмнено въз­никва въпросът: а оттук насетне какво? Веднага е необходимо във възможно най-кратък срок общопрактикуващият лекар да направи един параклиничен мини­мум от изследвания (ако има тази възможност), а именно: СТ на базата на черепа и шията и рентген на белите дробове. След това да насочи пациента към специализирано заведение. Едва след морфологично верифициране на образуванието (което е работа на специалисти) диагнозата може да бъде отхвърлена или потвърдена. Стойността на действията на общопрактикуващия лекар се измерва с бързината, с която той действа, за да изпрати пациента при специ­алист. Пагубно ще бъде поведението на общия лекар, ако той се опита, не мислейки за онко­логично страдание, да започне каквото и да е лечение. Само съмнението и лекарският морал трябва да накарат съответния колега веднага да насочи болния към съответното специали­зирано звено. В това се корени дълбокият смисъл на здравната реформа доболничната помощ и хората, които работят в нея, да имат едно практическо ниво на мислене и за онкологичните заболявания, в частност и тези в УНГ област, които, макар и порядко, се срещат. Тяхното ефективно лечение зависи изключително много от адекватността на действията на общопрактикуващия лекар, чийто код на поведение в практиката са съм­нението (което от своя страна иска знание) и насочването на пациента към специалист.

Литература
1. Тумори на горните въздухоносни пътища. Под peg. на С6. Бойкикеб и Р. Райчеб. С.: Мф, 1979.
2. Петкоб, Н. Практически подхо­ди за диагностициране и лечение на назофарингеалния карцином. С.: Изд. къща СИ ЕЛА, 1999.
3. Диагностика, лечение и проследяване на болните със злокачествени новообразувания. Под peg. на проф. Ив. Черноземски, доц. Cm. Каранов, доц. Здр. валерианоба, Българска национална асоциация по онкология. С.: Изд. къща ЕерАрт, 2003.