Брой 11/2019
Д-р Д. Тодорова, д.м., гл. ас.
Оториноларингология, Университетска Болница ,,Лозенец” – София
Въведение
Хроничните синузити обикновено се развиват от недоизлекувани остри възпаления на околоносните кухини. Лигавицата на синусите е продължение на носния цилиндричен ресничест епител. Достига се до продължителни промени в епитела с дегенеративно преустройство и отпадане на цилиарната му активност. Налице е застой на секрета и активиране на наличната бактериална флора (стафилококи, стрептококи, ентеробактерии и др.). Тя е много по-разнообразна от флората при острите синузити – в 65% е смесена инфекция (1).
Етиопагенеза
Най-често е налице риногенна инфекция, която периодично поразява носната кухина и етмоидалните клетки. По-късно се засягат останалите синуси (полисинузит и пансинузит). Преходите между различните форми са плавни.
Макар и по-рядко, инфекцията в околоносните кухини прониква при заболявания на венците и зъбите (одонтогенен синузит) или при хроничните травми (травматичен синузит).
Като предразполагащи фактори при риногенните синузити са обструкцията на отвърстията на околонсните кухини – изкривена носна преграда, хронична хипертрофия на лигавицата в носната кухина, носна полипоза и др.
Онтогенеза и филогенеза
Детето се ражда с няколко етмоидални клетки. Максиларните синуси представляват две цепки, покрити с лигавица. Развитието им реално става след смяна на горните зъби. В първите години децата боледуват от хреми и етмоидити (2) и не е оправдано да се правят рентгенографии на синусите и се лекуват несъществуващи синузити.
Челните и сфеноидалните синуси се развиват след пубертета.
Форми на хроничен синузит
Най-честата форма е хроничен хиперпластичен синузит. При него носното дишане е значително затруднено от хиперплазията на лигавицата, докато носната секреция е умерена и се събира главно сутрин в носоглътката. Хиперплазията засяга главно долната носна конха. Хипертрофията на лигавицата при някои пациенти (главно с изразена алергия) прераства в носна полипоза. Хистологичното изследване на полипите показва едематозно изменение на стромата и множество кисти. Нелекуваният инфекциозно-алергичен синузит преминава в гнойно- полипозен (3).
Хроничният гноен синузит съдържа гноен ексудат с полиморфоядрени клетки, лимфоцити и плазмоцити. Гнойната продукция определя клиничната картина.
Диагностика
Освен рутинният оториноларингологичен преглед се използва образната диагностика, ехография, акустична ринометрия, а в някои случаи се прибягва до ендоскопия на носа и синусите.
Лечение на хроничните синузити
Съществуват три основни принципа при лечението – дренаж на околоносната кухина, противовъзпалително и антибактериално лечение. Прилагането на физиотерапевтични процедури се използва след сигурен дренаж на заболелите синуси. В противен случай може да предизвика нетърпимо главоболие.
Книгопис
1. Ценер Х.П. Заболявания на ушите, носа и гърлото. С. 1998, 232-236.
2. Prescott C.A.J. Core knowledge of nose and sinus disorders. In Handbook of ENT-Diseases and disorders of the Ear, Nose and Throat. 1998. Oxford University Press. Ch 8.
3. Wilson W.R, and W.W.Montgomery. Infections Diseases of the Paranasal Sinuses. In Otolaryngology M.M.Paparella. Ph.Ch 4, 1991.
