Брой 4/2011
Проф. д-р Митко Цветков Цветков, д.м.н.
Председател на Българското урологично дружество
Простатната жлеза представлява единен мускулно-жлезист орган, разположен в основата на пикочния мехур, пред ректума. По форма, големина и тежест тя наподобява кестен. През нея преминава началната част на уретрата (пикочния канал) и част от семепровода. Физиологичната роля на простатната жлеза в организма на мъжа е вътрешна (инкреторна) и външна (екскреторна). Вътрешната роля на простатната жлеза се дължи на ендокринната функция и затова на нея се гледа като на допълнителна полова жлеза. Външната роля се счита за основна, тъй като е свързана с „изработването” на секрета на простатната жлеза, необходим в репродуктивния процес.
Клинично значимите заболявания на простатната жлеза основно се разделят на две групи:
1. Възпалителни заболявания на простатната жлеза:
-Остри възпаления
-Хронични възпаления
2. Туморни заболявания на простатната жлеза:
-Доброкачествена простатна хиперплазия и кисти на простатата
-Карцином и сарком на простатната жлеза
Възпалителните заболявания на простатната жлеза са:
Остър простатит. Острият възпалителен процес на простатната жлеза се среща рядко. В този възпалителен процес най-често са въвлечени семенните мехурчета и задната част на уретрата. Причинителите са бактерии, гъбички, трихомони и вируси. Най-характерните симптоми са повишена температура до 390С с втрисане, силно изразени болки, локализирани в перинеума (пред ректума) и кръста. Засилват се при дефекация. Болезнени позиви при уриниране. Необходима е незабавна консултация със специалист уролог и адекватно лечение според микробиологичната находка. Ако в рамките на шест месеца не се излекува напълно, острият простатит хронифицира. Усложненията при острия простатит са появата на абсцеси и преминаването на възпалението по семенните канали, като се предизвиква остър едностранен или двустранен епидидимит. Профилактиката на острия простатит се състои в предпазването от полово предавани болести и внимателни манипулации в пикочния канал.
Хроничен простатит. Хроничният възпалителен процес на простатната жлеза е най-често срещаното заболяване на мъжката полова система в младата и средната възраст. По литературни данни около 35% от мъжете над 30 години страдат от хроничен простатит. През последните десетилетия честотата на хроничния простатит е по-голяма. Причинителите са същите както при острия простатит. Клиничните прояви на хроничния простатит са много разнообразни – от смущения в уринирането до сексуални смущения и фертилитетни нарушения. Болковият синдром е със следните локализации: болки в областта на кръста, перинеума, пикочния канал, тестисите, ингвиналния канал, в областта на пикочния мехур. Към общите симптоми се отнасят обща отпадналост, бърза уморяемост, нарушение на съня, повишена раздразнителност. Болните се оплакват от главоболие и нежелание за работа. Диагнозата се поставя трудно. Причинителят трябва да бъде точно доказан, за да се проведе адекватно и ефективно лечение. Усложненията най-често са увреждане на качеството на сперматозоидите, което води до безплодие, заден уретрит, епидидимит, еректилна дисфункция.
Туморни заболявания на простатната жлеза
Доброкачествени заболявания на простатната жлеза. С клинично значение е доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ), кистите на простатата се срещат изключително рядко и не представляват клиничен интерес.
ДПХ е състояние, тясно свързвано с процеса на стареене. Доброкачествено се увеличават парауретралните жлези, разположени от двете страни на простатната част на пикочния канал. Честотата на заболяването нараства с напредване на възрастта. Честотата на симптомите нараства от 14% при мъже между 40 и 50 години до 43% при тези на възраст между 60 и 70 години. Освен нарастване на честотата на това заболяване ДПХ засяга и по-младата възраст. Най-честите оплаквания са често нощно уриниране, затруднено уриниране, тясна и къса струя. При напредване на заболяването може да се стигне до задръжка на урината в пикочния мехур. Най-честите усложнения са уроинфекция, камъни в пикочния мехур, остра задръжка на урината в пикочния мехур. Диагнозата се поставя на базата на клинични и лабораторни изследвания от специалист уролог. Лечението включва от наблюдения и изчакване със съвети за здравословен начин на живот, фитотерапия до медикаментозно и оперативно лечение. Медикаментозното лечение включва препарати, намаляващи размера на простатната жлеза, и други препарати, повлияващи динамичната компонента на простатната обструкция.
От оперативното лечение най-често прилаганият метод е трансуретралната резекция, отворената класическа операция и по-новите методи на лазерната хирургия.
Карцином и сарком на простатната жлеза. Карциномът на простатната жлеза представлява 99% от злокачествените заболявания на простатата. Саркомът се среща изключително рядко, но протича твърде тежко. Симптомите при тези злокачествени заболявания са същите както при ДПХ. За тяхната диагноза освен клинико-лабораторните изследвания е задължително да се проведе биопсия на простатната жлеза. Лечението е консервативно и оперативно. Може да се проведе и комбинирано лечение с брахитерапия. Карциномът на простатната жлеза днес е лечим в 85-90% в зависимост от стадия на заболяването.
Препоръки към мъжа
1. При оплаквания от пикочо-половата система веднага потърсете специалист уролог.
2. Не се самолекувайте!
3. Всеки мъж, навършил 50 години, един път годишно да се консултира с уролог, независимо че няма оплаквания.
