Брой 10/2017
Д-р С. Андреев, проф. д-р С. Кънчев, д-р Д. Момчилов, д-р С. Пеев, д-р Е. Атанасов, д-р В. Попов, д-р Г. Минова, д-р М. Цветков, д-р Т. Пелов, д-р И. Георгиев
Клиника по Урология, УМБАЛСМ Пирогов – София
Резюме:
Хипоспадията е една от най-честите вродени малформативни уропатии. Тя е аномалия с голямо социално значение и отражение върху качеството на живот. Характерно е, че при пациенти с диагностицирана хипоспадия е често срещано наличието на друга вродена аномалия.
Цел:
Целта на настоящото проучване е да установи необходимостта от комплексната диагностика при пациенти с установена хипоспадия, анализирайки наличната литература.
Изводи:
След анализ на литературата и високият процент на пациенти с хипоспадия и установени съпътстващи аномалии считаме, че ултразвуковото изследване е препоръчително при поставянето на диагнозата, а провеждането на допълнителни образни изследвания се налага при налична ефографска или клинична находка.
Хипоспадията е често срещана аномалия, с голямо социално значение и значимо отражение върху качеството на живот. Характеризира се с недоразвитие на дисталната част на уретрата, което обуславя откриването на meatus urethrae externum на атипично място – вентрално по хода на члена, скротално или перинеално. Допълнителни съпътстващи аномалии са изкривяване на половия член с дорзален конвекситет, липса на френулум и недоразвитие на препуциума.
Проблемите при пациенти с хипоспадия могат да бъдат психологически и естетически, копулативни дължащи се на наличната девиация на члена и развитието на инфертилитет, получил се вследствие на ниско разположеният меатус уретре.
Класификацията на хипоспадиите се определя от патологичното разположение на meatus urethrae externum, което може да бъде вентрално по хода на члена , скротално или перинеално. Според това хипоспадиите се разделят на:
Дистални – Hypospadias glandis, Hypospadias coronaria, Hypospadias subcoronaria
Средни – Hypospadias corporis
Проксимални – Hypospadias penoscrotalis, Hypospadias scrotalis, Hypospadias perinealis
Според наличната литература при пациенти с диагностицирана хипоспадия е често срещано наличие на друга вродена аномалия около 10 – 15 процента според различните автори. Според всички автори най-честата съпровождаща аномалия е наличен крипторхизъм, ингвинална херния и хидроцеле.
През 1989 година Академик Н. Минков публикува задълбочено проучване, според което освен пациенти с диагностициран крипторхизъм, които са 9 процента или 55 деца от всички включени в проучванетo пациенти Табл. 1 при 88 пациенти с по-тежки форми на хипоспадия е проведена екскреторна урография. При 21 процента от допълнително изследваните пациенти са установени малформативни уропатии.
Сходно проучване е публикувано през 1990 година от Moore. Той включва 153 момчета с налична хипоспадия, на които провежда екскреторни урографи и микционни цистографии, като след проведените изследвания 23.5 % от пациентите имат значими малформативни уропатии. На базата на получените резултати авторът препоръчва провеждането на задълбочен скрининг при пациенти с хипоспадия. Сходни на това проучвания получават по–малък процент на съпътстващи аномалии, което им дава основание да считат, че провеждането на ултразвуково изследване е достатъчно като първи етап от диагностицирането при пациенти с хипоспадия, а провеждането на допълнителни образни изследвания се препоръчва при необходимостта от допълнителна по–пълноценна диагностика.
Според проучване, публикувано през 2002 година от Wu WH, Chuang JH, Ting YC, Lee SY и Hsieh CS включващо 356 пациента с диагностицирана хипоспадия, освен високият процент на пациенти с налични ингвинална херния (12.4 %), крипторхизъм (7.3 %) са установени и пациенти със следните аномалии:
Вродени сърдечни заболявания – 19 (5.3 %)
Заболявания на опорно–двигателната система – 11 (3.6 %)
Аноректални малформации 6 ( 1.7 %)
Пациенти с нарушения на физическото и психическо развитие – 21 (5.9 %)
С оглед на предоставените данни считаме, че провеждането на ултразвуково изследване е препоръчително при начален етап от диагностичния процес на пациенти с хипоспадия, поради голямата си информативност, безвредност и икономичност. Последващите образни изследвания трябва да бъдат проведени насочено след налични ехографски или клинични данни. При пациенти, при които има диагностицирани едновременно проксимален тип хипоспадия и двустранен крипторхизъм е необходимо допълнително диагностично доуточняване за наличие на съпътстващи Disorders of Sexual Development (DSD синдром). Според European Guideline on Pediatric Urology, при пациенти с установени тежки хипоспадии и налична друга аномалия е необходимо провеждането на допълнителни генетични и ендокринни изследвания.
Библиография:
1 Н. Минков Малформативни Уропатии в Детската възраст 1989
2 М. Минков Детска Урология 2004
3 М. Минков Оперативна Детска Урология 2006
4 Й. Узунова, Славово, И. Митов Андрология 2011
5 Godbole P., Kayle M.,Wilcox D. Guide to pediatric Urology and Surgery in clinical practice 2011
6 Hadidi A., Azmy A. Hypospadias surgery 2004
7 D. Manski Hypospadias: Causes, Diagnosis and Treatment
8 Wu WH, Chuang JH, Ting YC, Lee SY, Hsieh CS Developmental anomalies and disabilities associated with hypospadias. 2012
9 Tekgul S. Guidlines on Pediatric Urology 2013
