Брой 4/2013
Д-р Е. Стефанова
СБАЛДБ ,Ендокринологично отделение – МУ София
Начало на пубертета – при момичетата започва към 10 годишна възраст, а при момчетата 2 години по-късно. Отчитат се етнически, географски въздействия на околната среда и начин на хранене. В сравнение с новите проучвания от последните 10 години с тези на Tanner, пубисното окосмяване при момичетата се появява 11,2 до 11,7год., а развитието на гръдните жлези при белите момичета започва 9,96 +/- 1,82 , а при афро-американската раса с около 1година по-рано – 8,87 +/- 1,93.
Възрастта за менархе по Tanner e 13,5 год. за английските момичета, подобни са и проучванията през последните години за белите момичета 12.88 +/-1.2 и за афро-американските 12.16 +/- 1.2 години и се изявява в 4 стадий на пубертета. Предполага се, че възрастта на настъпване на менархе се регулира от генетични фактори. Сред тези предположения е, че полиморфизма на гена за естрогеновия рецептор ни внушава генетична детерминираност на възрастта на менархето.
При момчетата пубертета настъпва към 12 години ,счита се, че той е нормален ако започне след 9 години и преди 13.5 год. – във физиологични граници.
Пубертетният растежен скок се наблюдава между 3 и 4 стадий на пубертета при повечето момчета и завършва с 5 стадий при повече от 95%. Растежната скорост на година е 7см/год. през първата и след това 9см/год.
При момичетата пубертетният скок в растежа се наблюдава при 2-3 стадий от пубертета. Растежната скорост на година в началото е 6 см/год., през втората година – 8 см/год.
Време на поява на вторични полови белези и развитие на пубертета при двата пола.
Настъпването на пубертета се предшества от повишаване на андрогенните нива, произвеждани от надбъбречната жлеза . Надбъбречните андрогени се секретират в малки количества по време на кърмаческата възраст и ранното детство и тяхната секреция прогресивно нараства с възрастта и нарастването на zona reticulosa на надбъбречната кора. Продукцията на DHEA- s води до феномена на адренархе. Счита се Corticotropin releasing hormone има отношение към синтезата на DHEA-S най-вече за феталния надбъбрек. Напоследък кандидати за стимулиране на тази секреция са хормоните, имащи отношение към телесната маса, а именно инсулина и лептина, които тригерират нарастването на надбъбрека и адренархето.
Повишаването на надбъбречните андрогени в детството са отговорни за засилване миризмата на тялото, пубисното и аксиларно окосмяване, появата на акне и омазняването на косата.
Същевременно връзката между адренархето и настъпването на пубертета внушава, че надбъбречнокоровите андрогени имат регулаторно влияние върху отключването на пубертета, сега се счита, че тези два процеса протичат независимо един от друг.
Андрогените влияят върху костното съзряване – напредване на костната възраст .
Gonadotropin releasing – hormone (GnRH) e декапептид, секретиран от приблизително 1000 неврона локализирани в медиобазалния хипоталамус. Tой е отговорен за гонадотропиновата синтеза от хипофизата. Смята се, че има два вида неврони отговорни за производството на GnRH – тип 1 и 2. Счита се, че при Kallman’s syndrome са увредени тип 1 неврони. След раждането нивото на гонадотропините и рилизинг хормона са ниски и са обусловени от ниските нива на циркулиращите андрогени/естрогени – т. нар. отрицателна обратна връзка. През пубертета реактивирането на “gonadostat” е независимо от ефектите на андрогените, но е свързано с намаляване на чуствителността към тяхното действие.
GnRH стимулира отделянето на LH u FSH от предния дял на хипофизата и те стимулират развитието на гонадите. Гонадотропните хормони имат негативна връзка с хипоталамуса, докато тестостерона, андростендиона, продуцирани от тестисите и естрогените продуцирани от овариите потискат и хипоталамус и хипофиза. Инхибин, активин и фолистатин имат feedback ефекти и на двете нива. GnRH – неговата секреция от хипоталамуса е под контрол на много централни и периферни сигнали: аминокиселини, невротрансмитери като GABA, гонадни секс стероиди, надбъбречни и тироидни хормони, оста GH–IGF–IGFBP, хранителни и свързващи хормони като лептин и инсулин.
Обикновено пубертетното развитие при момичетата започва с едностранно или двустранно увеличение на гръдните жлези. Едностранното увеличение на гръдна жлеза може да обезпокои родителите и често се мисли, за образувание на гърдата, отколкото за начало на пубертета и се правят първо консултации с хирург, а не с детския ендокринолог.
При почти всяко второ момче със започнал пубертет има уплътняване или увеличение на едната или двете гръдни жлези, което е бързопреходно или се задържа 1-2години и със завършване на пубертета отзвучава .Това е така наречената пубертетна гинекомастия, която е свързана с по-високите нива на тестостерона през пубертета. Това е преходно състояние и се изчаква да отзвучи, не се предприема хирургична намеса до завършване на пубертета.
Децата с по–високо тегло, респективно с по- висок BMI имат по-ранно настъпване на пубертетното развитие с 3-6 месеца. Две години преди пубертета да започне децата навлизат в период на предпубертетно напълняване (8 години за момичета и 10 години за момчета) и това трябва да се знае от родителите и да се ограничават калоричните и сладки храни и да се запишат децата да спортуват, за да се избегне бурното увеличение на теглото, респективно затлъстяването.
По време на пубертета, във връзка с хормоналните промени, скока в растежа и половото съзряване на двата пола, психологичните промени също са характерни. Психически момчетата и момичетата са напрегнати, лесно избухливи, лабилни и трудно се концентрират (намаляват успеха си в училище).
В заключение трябва да отбележим, че родители и деца трябва да се подготвят за настъпването на пубертета и при необходимост да се съветват и консултират с личните си лекари и детския ендокринолог, който е запознат с особеностите на пубертетното развитие при децата.
