Приложение на човешкия рекомбинантен еритропоетин при лечение на анемичен синдром

Брой 6/2002

Д-Р К. Воденичарова

Рекомбинантният човешки еритропоетин (rHuЕРO) създаден с помощта на съвременна генна биотехноло­гия, е напълно идентичен с естествения бъбречен еритро­поетин, който нормално се секретира в перитубуларните клетки на бъбрека. Този локален хормон (клептъчен растежен фактор, паракринен регулатор), повлиява костномозъчната диференциация на червените кръвни клетки еритроцитите. Предлага се в готови за употреба фабрично напълнени спринцовки, съдържащи различ­ии дози (1000, 2000, 3000 и 4000Е) и се дозира в единици (Е) на кг. телесно тегло. Прилага се подкожно на пациенти с анемия и хронична бъбречна недостатъчност (ХБН).

Дозата се определя индиви­дуално в зависимост от изходните стойности на хемоглобина (Нb).

В периода на корекция, началната доза е 150 Е/кг т.т. седмично при Нb<= 90 д/l; при Нb > 90д/1, дозата е 90 Е/кг. т.т. седмично разпределена на два или три ежеседмични приема. След достигане на желаните стойности на хемоглобина и при преминаване на поддържащо ле­чение, единичната доза се инжектира еднократно/седмично. Скоростта на достигане на таргетните стойности на Нb трябва да бъде умерена и да не надвишава темпа от 10-15 д/1 месечно.

За да се прецени дали пациентите, които развиват анеми­чен синдром от бъбречен произход, са подходящи за лечение с ИЕРO, желателно е общопрактикуващите лекари да направят следния предварителен скри­нинг:

Клинико-лабораторни симптоми, които ни насочват най-често към бъбречно заболяване:

• артериална хипертония (ре­зистентна на лечение)

– протеинурия

• хематурия
• бактериурия

– диселектролитемия

• анемия
• уремия
• полиурия, полидипсия, никтурия, дизурия

Бъбречни заболявания, които най-често водят до хронична бъбречна недостатъчност в първични гломерулопатии:

• хроничен пиелонефрит
• рефлуксна нефропатия
• тубуло-интерстициални нефропатии
• калкулозен пиелонефрит
• автозомно-доминантно онаследена бъбречна поликистоза
• метаболитни нефропатии (диабетна, подагрозна)
• вторични гломерулопатии при автоимунни и системни заболявания, като Lupus erythemathodes; sclerodermia и gp.

Кои лабораторни показатели са от особена важност за скри­нинга на бъбречните заболявания?

Изследване на урина:

• данни за протеинурия 1.0 д/24 ч. диуреза
• сигнификантна бактериурия
• еритроцитурия

Кръвна картина:

• данни за левкоцитоза,
• повишено СУЕ;
• анемия

Биохимични показатели:

• серумен креатинин 150 mmol/l, креатининов клирънс = (<) 80 ml/min
• хиперкалемия
• нарушения в алкално-киселинното състояние метаболитна ацидоза
• нарушен липиден статус
• ниски стойности на серумното желязо
• нарушен калциево-фосфатен (Са-Р) метаболизъм

Кога пациентът трябва да бъде насочен към нефролог?

• • при съмнение за (или доказано/съществуващо) хронично бъбречно заболяване
  • за изследване на бъбречната функция при сателитни нефро­патии

* при резистентна на лечение артериална хипертония (особено при високи стойности на диастолното налягане)

• при наличие на клинични и/или лаборатории данни за хронична бъбречна недостатъчност (ХБН)
• анемия

При какви лаборатории пока­затели трябва аа се започне лечение с ИЕРO?

• стойности на Нb < или= 110д/1, потвърдени от няколко последователни изследвания
• трайно повишен серумен креатинин (над 180-200 mmol/l).

Какво постигаме с ИЕРO при лечение на „бъбречната” ане­мия?

• Лечението с rHuЕРO е етиологично и заместващо: то коригира инсуфициентната или липсваща ендогенна продукция на еритропостин при ХБН и забавя прогресирането на бъбречната недостатъчност;
• Намалява се кардиоваскуларният риск при пациентите с ХБН и се предотвратява развитието на левокамерна хиперто­ния
• Стимулира се клетъчният и тъканният метаболизъм
• Подобрява се качеството на живот на болните.

Какво трябва аа се спазва по време на лечение с ЕРO?

• Нb трябва да се изследва ежемесечно и в зависимост от стойностите му, дозата на rHuЕРO може да бъде променена. Ежемесечно се контролират и стойностите на Ht, Er, MCV, се­румен креатинин.
• Показателите за оценка на железните депа се проследяват веднъж на три месеца, като при ниски показатели се назначават железни препарати.

Местата за подкожна апликация на rHuЕРO трябва да се сме­нят редовно с цел по-добра ре­зорбция

• Удачно е пациентите да бъдат обучени и мотивирани сами да прилагат медикамента.

Какви нетелани ефекти могат да се наблюдават по вре­ме на лечението с ИЕРO?

• Повишаване стойностите на артериалното налягане (установява се често при бързо покачване на хемоглобина и изисква назначаване на антихипертензивни припарати и/или увеличаване на дозата им).
• Не са констатирани нежелани взаимодействия с основните групи медикаменти.

Лечението с rHuЕРO се наблюдава от специалист-нефролог, който контролира клиничното състояние на болния и лабораторните му изследвания.

В заключение, трябва да се подчертае, че в България rHuЕРO се прилага в клиничната прак­тика от 15 години. rHuЕРO е с до­казан терапевтичен ефект по отношение корекцията на анемията при болни с хронична бъб­речна недостатъчност (ХБН) и значително подобрява качест­вото им на живот.