Брой 11/2016
Д-р Михайлова
Oбщопрактикуващ лекар – Хасково
Инфекциите на пикочните пътища (ИПП) в детската възраст заемат второ място по честота веднага след респираторните инфекции. В доста от случаите ИПП се развиват на фона на дихателна инфекция или веднага след нея. Според статистическите данни, в детската възраст заболеваемостта от ИПП варира от 2 до 8% Особеното в развитието на уринарните инфекции е, че се наблюдават три честотни пика. Първият е в кърмаческата и ранната детска възраст, като понякога той се дължи на рефлукс на урината. Вторият е по време на бременността и кърменето при жените. Третият пик е при мъжете в по-напреднала възраст, когато зачестява пиелонефрита, което се дължи на обструктивни причини, например простатна хиперплазия.
По дефиниция за инфекция на пикочните пътища се приема размножаването на бактерии, хламидии, микоплазми, гъбички или паразити в отводящите пътища на отделителната система. Важно е да се отграничат инфекции на долните отдели на уринарния тракт – цистит, уретрит, простатит без бъбречно участие от инфекции на горните отдели на уринарния тракт – възпаление на бъбречното легенче и бъбречния паренхим с бъбречно участие. ИПП се различават и по начина на протичане – остро или рецидивиращо. За голямо съжаление, в някои случаи инфекцията може да протича безсимптомно, а в други – със сериозна клинична изява. За асимптомна бактериурия се смята наличие на бактерии в количество под 105 колонии без клинична изява. По данни от статистика изключително висок процент, над 20% до 50% от уроинфекциите, рецидивират само след шест месеца до една година от излекуване на острия процес.
Най-честият уропатоген е E. Coli – приблизително 90%. ИПП с друга етиология се появява като следствие от антибиотична терапия. От значение за протичането и прогнозата на една ИПП от страна на етиологичния фактор са неговите брой и вирулентност. Високата вирулентност на уропатогените и по-специално на E. Coli се определя от способността му да адхезира за уроепитела и да го колонизира. Нефропатогенните E. Coli са с изключително висока адхезионна способност, благодарение на т.нар P-fimbriae за специфично свързване с уроепителните клетки.
За развитие на ИПП имат значение и някои фактори от страна на макроорганизма – брой адхезивни места за E. Coli и имунен статус. При пациентите, боледуващи по-често от уроинфекции, вероятно като индивидуална особеност при тях присъстват по-голям брой залавни места за уропатогени. При пациентите, боледуващи по-рядко, вероятно има по-малък брой адхезивни места, но за съжаление в тези случаи инфекциите протичат по-тежко.
Инвазията на патогените води и до отключване на имунния отговор, който стартира от активиране на макрофагите и фагоцитоза на етиологичния фактор. Като втори етап от имунния отговор от страна на макроорганизма се отключва хуморална реакция с натрупване на В-лимфоцити. Локално се образуват антитела (IgA) срещу съответния патоген. Локалните антитела предпазват от рекурентните уроинфекции и подобряват локалния отговор към възпалението. Следователно, за повлияване на ИПП е необходима специфична терапия – антибиотик според антибиограмата, антиадхезивни средства за предотвратяване на колонизацията и персистирането на инфекцията, както и имуномодулатор за подпомагане на неспецифичния и специфичния имунен отговор от страна на макроорганизма. Основен екстракт от коадювантните продукти с антиадхезивни свойства, използван при ИПП, е cranberry – червена американска боровинка. От научните обзори за екстракта от cranberry става ясно, че биологично активните вещества от него са т.нар. проантоцианидини – proantocyanidins (PAC). Заключението е, че именно PAC тип – А адхезивен предотвратява адхезията на E. Coli, а не киселинността на екстракта. Дневната доза PAC трябва да бъде 36 mg, т.е. минимум 36 mg РАС на ден (Howell AB et al. BMC Infectious Disease, 2010, 10:94). Следователно е необходимо в клиничната практика да се използва екстракт от cranberry с най-висока стандартизация към PAC.
По отношение на имуномодулацията при уроинфекции е подходящ beta glucan, тъй като той е единственият природен имуномодулатор с доказан механизъм на действие и висок профил на безопасност при продължителна употреба при деца и възрастни.
Ето защо за моята практика като пръв избор за уроинфекции и имунитет прилагам Imunobor Uro – мощна комбинация между високостандартизирани екстракти от beta glucan 300 mg и PAC 18 mg.
Imunobor Uro действа антиадхезивно, противовъзпалително, антибактериално, обезболяващо и имуностимулиращо като повлиява както локалния, така и общия имунитет. Не на последно място, сериозно предимство на Imunobor Uro e неговият синергизъм с антибиотична терапия.
Клинично наблюдение
Целта на приложението на Imunobor Uro бе да се отдиференцира неговия клиничен ефект по отношение на приложение с антибиотик, профилактика на рецидивите, поносимост при продължителна употреба и установяване на ефективен дозов режим.
Материали и методи
За 1 година през амбулаторията са наблюдавани повече от 50 случая с ИПП. Лекуваните пациенти са предимно деца. От тях с първични уроинфекции бяха 22 казуса, с вторични ИПП след прекарани остри инфекции с или без антибиотична терапия (АБТ) – 10 пациента, с асимптомна бактериурия, открита при изследвания, направени по друг повод – 4 пациента, с ИПП на фона на уропатии – 14 деца. Уропатиите в последната група са разпределени както следва – с везикоуретерален рефлукс и стриктура на уретрата – 3 пациента; със синехии – 5 момичета; с фимози и хипоспадии – 6 момчета.
При изследване на стерилна урина се изолира E. Coli.
Резултати
Първични ИПП
Imunobor Uro e прилаган 2 пъти по 1 растителна капсула дневно на гладно за 10 дни, след което по 1 растителна капсула дневно. Успоредно с приема на Imunobor Uro, децата са лекувани с антибиотик, поради риск от асцендиране на инфекцията. Наблюдава се бързо овладяване на дизуричните симптоми. Бърз терапевтичен отговор спрямо лечението само с антибиотик. При децата, които са приемали Imunobor Uro с продължителност 3 месеца, не са наблюдавани рецидиви.
Първични ИПП с уропатии
Наличието на уропатии увеличава риска от рецидиви и профилактирането им с Imunobor Uro се оказа от първостепенно значение. Дизуричните симптоми отзвучават бързо на фона на Imunobor Uro и антибиотик, но след спирането им се възобновяват докато не се отстрани компликацията, напр. стриктура на уретрата. При тези случаи по-добри терапевтични резултати се постигат с по-продължителен прием на Imunobor Uro – минимум 6 месеца.
Случаите на вторични ИПП бяха на фона на гнойна ангина и бронхити. Този вид уроинфекции се наблюдава при често боледуващи деца. В тези случаи Imunobor Uro беше назначен 2 пъти по 1 растителна капсула на гладно за 10 дни, след което по 1 растителна капсула за 1 месец. При повторно боледуване от респираторни инфекции при анамнестични данни за вторични ИПП още при лечение на дихателната инфекция включвам Imunobor Uro по горепосочената схема. В резултат на този подход от 1 година при тези деца не се наблюдават вторични уроинфекции.
При асимптомна бактериурия Imunobor Uro беше прилаган самостоятелно и заедно с уроантибиотик. Самостоятелното приложение на Imunobor Uro постига стерилна урина за 10-20 дни. Прилаганата дозировка беше 2 пъти по 1 растителна капсула на гладно за 10 дни, след което по 1 растителна капсула до 3 месеца. Антибиотичната терапия в тези случаи се наложи, поради анамнестични и лабораторни данни за компликации. Коадювантната терапия с Imunobor Uro повиши бързината на терапевтичния отговор.
Изводи
Imunobor Uro e ефективен при приложение, заедно с антибиотична терапия при асимптомна бактериурия и е с отлична поносимост при продължителна употреба. Точното дозиране и продължителност на приема на Imunobor Uro гарантират липса на рецидиви при ИПП. При наличие на компликации е добре да се предпочита по-продължителен прием – 6, 12 месеца.
