Брой 2/2002
Доц. Д-р А. Анадолийска
Класическапла остра бъбречна недостатъчност (ОБН) се наблюдава все по-често при чернодробни жлъчноболни. Прогресираща олигурична БН също може да усложни напреднало чернодробно увреждане.
Освен ОБН, циротичноболните могат да развият и уникална форма на бъбречна недостатъчност (БН) хепаторенален синдром (ХРС), при която не може да се открие специфична етиопатозенеза. ХРС се дефинира като необяснима БН, настъпила при болни с чернодробно заболяване при липса на клинични, лабораторни и морфолозични данни за досега известните причини за ОБН.
Клиничните изяви и ходът на ХРС са вариабилни. Синдромът се развива при напреднала чернодробна недостатъчност у болни с масивен асцит и други белези на портална хипертония. Наблюдава се рядко при липса на данни за тежка чернодробна дисфункция. в САЩ заболяването обикновено се диагностицира при всички форми на тежко чернодробно увреждане; В Европа ХРС се наблюдава най-често при постнекротична, билиарна и идиопатична цироза. Обикновено болестта се развиа много бързо, дори при болни с нормална концентрационна бъбречна функция, но се предшества от събития, обуславящи намаление на ефективния плазмен обем:
- абдоминална парацентеза,
- азресивна диуретична терапия,
- гастроинтестинално кървене, или
- липса на отключващ фактор.
От лабораторните данни са от значение:
- удължено протромбиново време,
- намалени концентрации на серумния албумин,
- повишен билирубин с изявена в различна степен жълтеница,
- умерена артериална хипотензия
- умерено повишени стойности на кръвната урея и серумния креатинин (Показателите не са с висока информативна стойност, защото нивото на кръвната урея не е повишено при чернодробно болни, поради ограничената й синтеза, а също и като последица на анорексията, която намалява белтъчния прием. Ендогенната креатининова продукция е също намалена поради мускулна атрофия, обусловена от малнутрицията при чернодробно болни),
- олигурия, понижено pH на урината, микроскопска хематурия, лека протеинурия,
- намалени стойности на количеството натрий в урината (< 10 ммол/л),
- леко понижена бъбречна концентрационна способност (уринен осмоларитет 500-700 мосм/л),
- възможно суперпониране на метаболитна алкалоза (намалено количество на хлора в урината), или ОТН (уринният хлор е нормален) обуслобено от vomitus,
- ниско ниво на лизозима в урината (за разлика от ОТХ).
В патпогенезата на ХРС играят роля следните фактори:
- RAS,
- Бъбречните простагландини (БПГ): намалена продукция на съдоразширяващите (вазодилатативните) БПГ и повишена на
- съдосвиващите (вазоконстриктивните тромбоксан),
- каликреин-кининовата система,
- ендотоксемията с основен медиатор азотен оксид (N0).
Лечение
В схемата за лечение на ХРС се включват следните основни терапевтични прийоми:
- Ограничен прием на вода и натрий;
- Диализата е ефикасна при ХРС и остро чернодробно увреждане!
- Продължителна артерио-венозна ултрафилтрация (мобилизира течностите, без да създава условия за развитие на циркулаторна нестабилност);
- Инфузия на вазопресори.
