AIDS

Брой 2/2002

Д-р Р. Комитова

Болестта, известна като син­дром на придобитата имунна недостатъчност (AIDS), е описана за първи път преди 20 години (в бюлетин на Центъра за контрол на болестите САЩ). Първите открити пет случая са млади хомосексуалисти с рядкото заболяване Pneumonia Pneumocystis carinii. Тази пневмония се среща са­мо при хора с предхождащ имунен дефицит, но такъв не е бил установен първоначално при споменатите пациенти. На 5 юни 1981, козато е публикуван докладът, едва ли някой е предполагал, че това заболяване е предвестник на световна здравна катастрофа.

Оттогава, до м. декември 2000г., от AIDS са починали повече от 21,8 млн души. Днес 36,1 млн жите­ли на Земята са заразени с вирусапричинител на болестта HIV. 26 млн от заразоносителите живеят в Африка, но епидемията вече придобива застрашителни измерения в Югоизточна Азия, Източна Европа и особено в някой от бившите Съветски републики. В споменатите географски и геополитически райони инфекцията се предава най-често хетеросексуално или от заразена майка на новородено. Повечето от „новите“ регистрирани случаи в Източна Европа са сред наркомани.

Причинителят на болестта вирусът на придобитата човешка имунна недостатъчност (HIV), спа­да към ретровирусите. Днес, 20 го­дини след откриването на първите случаи на AIDS, за HIV се знае пове­че, отколкото за всеки друг инфекциозен причинител. Тази тъжна годишнина е и повод да почетем жертвите на това най-опустошително съвременно заболябане, както и да отбележим успехите в лечението и профилактиката му.

HAART огромен прогрес в лечението

Първият препарат за лечението на AIDS е Zidovudin (AZT), одобрен през 1987 г. Истински хит обаче е комбинираната терапия от антиретровирусни препарати (HAART), включваща два инхибитора на обратната транскриптаза и един протеазен инхибитор. Като резултат от приложението й, в началото на 1997 г. леталитетът от AIDS намалява с 75%. Така, в индустриално развитите страни, AIDS се превръща от неизбежна и фатална инфекция 6 хронич’но заболяване, изискващо ежедневен прием на скъпи лекарства (такава терапия струва около $10000 годишно) и чести посещения при лекуващия (семейния) лекар. Особено важно е и мониторирането на антивирусната терапия, както и строгото й съблюдаване от самите пациенти.

Неотдавна се заговори и за нови вирусни инхибитори т.нар. „entry inhibitors“ и „fusion inhibitors“, които предпазват клетките от заразя­ване с Н1\/.Тези биологичноактивни субстанции, инхибиращи свързването на вируса с клетъчните рецептори и вътреклетъчното му проникване, са все още в етап на клинични изпитания. Очаква се те да забавят хода и да попречат на генерализирането на HIV-инфекцията при вече заразените индивиди, като по този начин блокират по-нататъшното й разпространение. Най-характерно за механизма на действие на новите инхибито­ри е, че те въздействат на отделни етапи от размножаването на вируса, по което се различават от всички досега известии лекарствени средства. Ето защо, те са неза­меним избор при пациенти, инфектирани с резистентни на стандартната терапия вируси.

Най-нова в терапията на AIDS е и схемата на структурираните терапевтични прекъсвания, които са особено обнадеждаващи при острата ретровирусна инфекция.

Безспорен триумф на съвременната антивирусна терапия е намаляването на риска от перинатален AIDS (перинатално инфектиране на новороденото от неговата май­ка). Перинатална инфекция се доказва в 15-25% от всички „нови“ случаи. Интересен е и фактът, че понастоящем дебет от всеки де­сет перинатално заразени деца, са родени в Африка. в САЩ и редица Европейски страни този риск е сведен само до 2%, благодарение на комбинираната антивирусна терапия на майката и новородено­то, раждането чрез цезарово сече­ние и отмяната на кърменето при заразени майки.

Профилактика

За разлика от терапията, профи­лактиката на AIDS е сравнително по-евтина и същевременно високо ефективна. За осицествяването й е нужно да се спазват следните основни изисквания:

• Да се контролират и изследват редовно за HIV-инфекция рисковите контингенти (наркомани, хомо­сексуалисти и т.н.).
• Да се следи стриктно за сигурността на кръвта и кръвните продукти. Първият алармиращ сигнал за опасностите от заразяване с HIV при кръвопреливане датира от юли 1982 г, когато трима хемофилици развиват AIDS. (Хемофилиците са изложени на изключителен риск от трансмисивни кръвни ин­фекции, тъй като за една доза криопреципитат се използва кръв, дарена от 1 000 до 20 000 донора.) През 1985 г. наскоро след изолирането на вируса, в САЩ е въведено задължително изследване на кръвните банки за HIV. в резултат: до юни 1999 г. са регистрирани само 40 случая на посттрансфузионен СПИН, докато преди тестирането тези случаи наброяват 9000. все пак съществува „остатъчен риск“ от заразяване с HIV в случаи, когато кръводарителите са клинично здрави, но кръвта им е заразена (поради наличие на т. нар. „прозоречен период“, т.е. времето от инфектирането с HIV до появата на диазностично доловими серумни маркери, респ. антитела). в този аспект, въвеждането на методи за директно доказване на генома на HIV чрез амплифициране на нуклеиновите му киселини NAT, позволява ранно откриване на заразени с HIV, но все още серонегативни индивиди. Методът е задължителен за страните от Европейский съюз и САЩ. По този начин, до май 2000 г. в САЩ са диагностицирани шест серонегативни HIV-до­нора. За съжаление, такова висо­ко ниво на безопасност и сигурност на кръвта и кръвните про­дукти, е недостижимо за повечето от развиващите се страни, където годишно 13 милиона кръвни донори изобщо не се изследват за HIV.
• Да се осигури редовна (текуща) профилактика на опортюнистичните инфекции при болните с AIDS.
  Туберкулозата и пневмоцистовата пневмония са най-честите опортюнистични инфекции и причина за смърт на болните от СПИН. Химиопрофилатиката на тези заболябания е от изключително значение и е решаваща за преживяването на инфектираните с HIV особено в развиващите се страни, където HAART не е достъпна.
• Дългоочакваната ваксина.
  Независимо от големите успе­хи на съвременната терапия и профилактика на заболяването, AIDS все още „чака“ своята вак­сина. През 1997 з. тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън, определи 2007 г. като „краен срок“ за появата й. Да се надяваме, че ваксината против HIV е в последни стадии на клинични изпитания, като резултатите се очакват в близките няколко години.

Докато ваксината обаче стане достъпна, основни насоки на профилактиката остават: безо­пасен секс, лечение на сексуалнопредаваните инфекции, редуциране на рисковото поведение, осигуряване на стерилни сприн­цовки за наркоманите и включването им в терапевтични програми.

Широкото приложение на тези мерки обаче, продължава да среща индивидуални, социални и административни бариери.