Брой 1/2005
Д-р В. Дулева, дм
Есенциалните мастни киселини са полиненаситени мастни киселини от две групи омега 6 (п-6 линолова, гама-линоленова, дихомо-гама линоленова, арахидонова, докозатетраенова и докозапентаенова мастна киселина) и омега 3 (п-3 алфа-линоленова, ейкозапентаенова, докозапентаенова и докозахексаенова мастна киселина). Дължината на веригата им се определи от броя на въглеродните атоми те варират от 18 до 22, а степента на ненаситеност се определи от броя на двойните връзки в химичната им структура. Омега 6 мастните киселини са с две двойни връзки, а омега 3-е три двойни връзки в мастнокиселинната верига. Те се определят като есенциални (незаменими за човешкия организъм, тъй като животните, включително и човекът, не са в състояние да ги продуцират и е необходимо да ги получават с храната. Растенията могат да ги синтезират от неесенциални мастни киселини, като например от олеинова есенциалната линолова, и да я превръщат в алфа-линоленова мастна киселина. Животните и човекът могат да метаболизират линоловата и алфалиноленовата мастна киселина в по-ненаситени форми. В човешкия организъм съществуват ензими за превръщане на линолоба мастна киселина в арахидонова и за метаболизиране на алфа-линоленова в ейкозапентаенова и декозахексаенова мастна киселина.
Дефицит на есенциални мастни киселини е наблюдаван и описан в науката в експериментални условия при плъхове, хранени с храна, несъдържаща мазнини. Установено е, че този дефицит може да бъде предотвратен, ако към храната се добавят специфични мастни киселини, свързани с линоловата. Дефицитът на есенциални мастни киселини при хора е рядък, но може да се наблюдава при кърмачета, малки деца, възрастни индивиди, хранени с бедни на мазнини диети.
Симптомите на дефицит на есенциални мастни киселини включват недостатъчен растеж, нарушени функции на имунната система, дерматози, суха и чуплива коса, нарушена репродуктивна функция, преждевременни раждания, нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Наблюдават се и промени в мастнокиселинния състав на биологичните мембрани.
Есенциалните мастни киселини имат две основни метаболитни функции важна съставна част на клетъчната мембрана и прекурсори на ейкозаноидите. Мастнокиселинният състав на мембранните фосфолипиди, които са важен компонент на клетъчните мембрани, се определя от съдържанието на п-6 и п-3 мастни киселини. Мастнокиселинният състав на приетата храна повлиява някои от мембранните функции, свързани с хормонната, ензимната и транспортната функция. Ейкозаноидите играят важна роля в редица патофизиологични състояния процесите на тромбоза, контракция на гладката мускулатура, възпалителните процеси, атеросклероза и редица съдови нарушения.
Есенциалните мастни киселини осигуряват нормални биологични функции на човешкия организъм и са важна част от хранителния прием при профилактика и превенция на различии заболявания: сърдечно-съдови, хипертония, артрит, астма, автоимунни нарушения. Проведени са редица клинични изследвания за профилактичния и терапевтичния ефект на п-3 (ейкозапентаеновата и декозапентаеновата) мастни киселини, получени от рибна мазнина. Механизмът на действието им не е изяснен точно, но са установени някои ефекти при приема им понижаване нибата на серумните триглицериди, намаляване пристъпите на аритмия, антиатерогенен и антитромботичен ефект. По време на вътреутробното развитие на плода декозахексаеновата и арахидоновата мастна киселина се вграждат в клетъчните мембрани на ретината и мозъка и този процес продължаба и през първите две години от живота на децата. Осигуряването на хранителен прием на есенциални мастни киселини е особено важно през ембрионалното развитие, по време на бременност и лактация, при кърмачета и малки деца.
Експериментални изследвания доказват, че есенциалните мастни киселини, особено от омега 3 групата, могат да инхибират възпалителните процеси и подобряват състоянието при автоимунни нарушения, включително ревматоиден артрит, простатит, улцерозен колит.
Хранителни източници на омега 6 мастни киселини са следните: на линолова киселина: слънчогледово олио, царевично олио, зехтин, фъстъчено масло, яйчен жълтък и др.; на арахидонова киселина телешко, пилешко, свинско месо, яйчен жълтък, женското мляко. Основен хранителен източник на омега 3 мастни киселини са рибата и морските продукти. С най-високо съдържание на ейкозапентаенова и декозахексаенова мастна киселина са сардина, скумрия, сьомга, херинга и др. От останалите хранителни продукти, но с по-ниско съдържание, източник на омега 3 мастни киселини са маслото, яйчният жълтък, растителните масла, соевото олио, спанакът, женското мляко.
Диетолозите препоръчват 2-3 пъти седмично консумация на риба и рибни продукти. В много епидемиологични проучвания обаче е установена твърде ниска консумация на такива продукти. В редица страни -САЩ, Канада, Англия, бяха разработени препоръки за прием на есенциални мастни киселини за различии популационни групи. Например Отделът по здраве в Англия препоръчва минимален прием на омега 3 мастни киселини минимум 0,2% от енергията за деня и прием на омега 6 от 0,5 до 2,5% от дневния енергиен прием. Адекватният хранителен прием на п-6 полйненаситени мастни киселини на здрави индивиди в САЩ е между 12-17 г/ден, а на п-3 между 1,1 и 1,6 г/ден. Препоръчителният прием на ейкозапентаенова киселина и декозахексаенова киселина е 2% от общата енергия за деня, което представлява 1,25 грама дневно и може да се осигури от консумация на 3-4 г рибено масло дневно или 2-3 порции риба дневно.
Европейското дружество по педиатрия и хранене, Английската фондация по хранене, както и Експертният комитет по мазнини в човешкото хранене препоръчват директно включване в състава на адаптираните млека за кърмачета на декозахексаенова и арахидонова киселина, за да се подпомогне дейността на мозъка и на очите. Препоръките за прием на омега 3 мастни киселини за деца от 0 до 1 година са 0,5-0,6 грама дневно, а за омега 6 3-4 грама дневно. Омега 6 (царевично, слънчогледово олио) и омега 3 (предимно соево олио) мастни киселини се включват и в състава на храни за парентерално хранене с цел да се предотвратят симптомите на дефицит при такива пациенти.
От значение в хранителния прием на полиненаситени мастни киселини е и съотношението между п-6 и п-3 мастни киселини. Линоловата и алфа-линоленовата мастна киселина се конкурират и метаболизират в организма, използвайки едни и същи десатуразни ензими. високото съотношение п-6:п-3 може да инхибира превръщането на алфа-линоленова киселина в декозахексаенова, докато ниското съотношение инхибира десатурацията на линолова киселина в арахидонова. Научни изследвания показват, че съотношение п-6:п-3 под 5:1 се свързва с нарушение в растежа при кърмачета, съотношение 30:1 намалява метаболизма на алфа-линоленовата киселина.
През последните години както в света, така и в България бяха създадени и пуснати на пазара редица добавки към храната, съдържащи есенциални мастни киселини. По този начин се допълва техният хранителен прием и функциите на организма, които се определят от тях, се повлияват благоприятно. Добавки към храните, съдържащи есенциални мастни киселини, намират място в превенцията на заболявания на сърдечно-съдовата и мозъчносъдовата система, нервната система, имунната система, очите, възпалителни и дегенеративни проблеми на опорнодвитателния апарат, при регулиране на телесното тегло и др.
Литература:
1. Colebank S. (2003) Eye Health. Natural Products Industry Insider. 8, 8:28-36
2. IFIC. (2000) Sorting Out The Facts About Fat. IFIC Review, pp 7
3. IFIC. (2000) Uses and Nutritional Impact of Fat Reduction Ingradients. IFIC Review, PP 7
4. Granato H. (2005) Cardiovascular Health. Natural Products Industry Insider. 10,1:24-38
5. Granato H. Incorpurating Healthy Fats. Natural Products Industry Insider. 8,8:26-27
6. Marra J. (2004) The State of Dietary Supplements. Nutraceuticals World. September. 52 -57
7. The National Academy of Sciences. (2002) Dietary Fats: Total Fat and Fatty Acids. In: Dietary Reference intakes for Energy, Carbohydrates, Fiber, Fat, Protein and Amino Acids (Macronutrients), NAS, 8-1 8-45
8. WHO. (2003) Diet Nutrition and P revention of Chronic diseases. TRS 916. WHO, Geneva, pp 148
9. Connor W.E., S.L. Connor. (2000) n-3 Fatty Acids from Fish and Plants. Primary and Secondary prevention of Cardiovascular Disease. In: Preventive Nutrition: The Comprehensive Guide for Health Professionals. 2nd ed. A. Bendich and R.J. Deckelbaum. Humana Press Inc. Totowa. NJ. 221-24
