Наднормена телесна маса и затлъстяване

Брой 4/2001

Д-р П. Илинов

Телесната маса (теглото) и ръстът се увеличават при всеки индивид до 20-25 годишна възраст. При здравите хора с правилен стил и режим на живот и хранене телесната маса търпи слаби коле­бания до 60-65 годишна възраст, след което започва бавно да намалява.

Чрез проучвания на подбрани извадки (представителни групи) от двата пола, във всяка страна се регистрират антропометричните данни за ръста, телосложението и телесната маса на населението, които след статистическа обработка се представят таблично и характеризират т.нар. „идеално тегло” на различните възрастови групи.

През 1980 г. е установено, че 6% от възрастни­те мъже и 8% от възрастните жени в Англия страдат от наднормена телесна маса и затлъстяване. През 1998 г. стойностите нарастват до 17% за мъжете и 21% за жените. Подобни данни са статистически достоверни и за останалите индустриални европейски страни. Допуска се, че наднорменото тегло и/или затлъстяването на популацията е обусловено главно от социални и възрастови фактори (увеличава се с възрастта до 60-65 г., след което намалява). В последните 20 години не се е променил съществено приемът на калории с храната, но е намаляла пропорцията на приеманите въглехидрати и се е увеличила тази на мазнините, особено в храни, които се консумират извън домашна обстановка.

Според данни на нашата медицинска ста­тистика, около 50% от населението у нас е с наднормена телес­на маса (тегло).

Допус­ка се, че наднормената телесна маса или т.нар. първично затлъстяване се дължи обикновено на големи количества приета храна, дългосрочно на­рушен ритъм в приема на храните, небалансирано хранене, стрес, намалена или липсваща физическа активност. Наличието на хормонални смущения, включително и възрастово обусловени, както и развитието на някои болест ни процеси в организма (напр. диабет тип 2), са основна причина за т. нар. вторично затлъстяване.

Наднормената телесна маса (тегло) не би била толкова обезпокоителна, ако е само естетичен дефект. Наднорменото тегло е чест повод за оплаквания като лесна уморяемост, сърцебиене, тежест в областта на гърдите, изпотяване, ускоре­но и повърхностно дишане, запек, раздразнителност и апатия. В такива случаи, за да намалят теглото си, доста хора се подлагат на диети и уморителни физически натоварвания, без обаче да успеят „да премахнат тлъстините” по такива места по тялото (мастни депа), където те специ­фично се отлагат и натрупват: подкожно (корем, седалище, бедра), около някои вътрешни органи.

За да „се стопи” 1 кг мастна тъкан, организмът трябва да изразходва около 7490 кКал. Подобен разход на енергия се получава приблизително при:
♦ 24 часа непрекъснат умерен ход по равно;
♦ 15 часа каране на велосипед със средна скорост 9 км/ч.;
♦ 10 часа плуване или туризъм в планинска
местност;
♦ 7 часа бягане (крос) или изкачване по стълби;

Затлъстяването се отразява върху физическия, социалния и емоционалния живот на пациентите и във всички случаи влошава качеството им на жи­вот.

Освен това, затлъстяването задължително повишава риска от болестност и смъртност от такива социално-значими заболявания като диа­бет тип 2, хипертония, сърдечно-съдови и болести на двигателния (мускулно-скелетния) апарат, промени в липидния обмен (дислипидемия) и др. То също играе определена роля в развитието на неоплазии, допринася за влошаване на репродуктивното и психическото здраве (психологичен дискомфорт) на индивида и др.

Лечението на пациентите с различни степени на затлъстяване в условията на общата медицинска практика включва преди всичко диетични съвети, промени в начина и стила на живот и особено повишена физическа активност. Медикаментозното лечение най-често се основава на прин­ципа на възпрепятстване абсорбцията на мастните молекули в чревния тракт и крие известни рискове, като например недостатъчна абсорбция на мастноразтворимите витамини, смущения в чревния пасаж и др. Годишно в напредналите страни са регистрирани огромни разходи за лечение на затлъстяването и на свързаните с него заболявания (напр. за лечение на затлъстяването в Англия и Уелс през 1998 г. са изразходени 50 млн. лири по данни на Националния Институт по Клинично Здраве, Обединено кралство, 2001 г.).

Съществува и закономерност между редуцирането на телесната маса и броя на съпътстващите затлъстяването заболявания. От особено зна­чение е дали пациентите отчитат подобрение качеството на живот и дали след спиране на лече­нието поддържат постоянно „спадналото“ тегло.

Предвид социалната значимост и трудното и скъпо лечение на индивидите с наднормено телес­но тегло и особено на тези със затлъстяване, от особено значение са методите за диагностициране на ранните стадии на затлъс­тяване и за профилактика на процеса.

За да се определи доколко телесната маса е близка до възприетата като „идеална“ в медицинската практика. Той се изчислява като от височината на индивида (в см) се извади 100. Напри­мер при ръст 175 см (175-100), теглото, отговарящо на нормална телесна маса, е 75 кг.

Стойността се коригира с ±10%, в зависимост от пола, възрастта, телосложението и др.

По друга формула, действителното телесно тегло се дели на стойността на „идеалното“ (взета от специални таблици). При индекс 1, индивидът е с „идеално” тегло. Стойностите над 1 се класифицират като различни степени на наднор­мено тегло и затлъстяване: напр. за най-високата 4-та степен, индексът е около 3.

В съвременната медицинска практика се използва Индекс на Телесната Маса (ИТМ). Изчислява се по-специална формула, където индивидуалният ИТМ се дефинира като:

Телесната маса (теглото) на индивида (в кг) (височината на индивида в м2)
Като наднорменото се определи теглото на ин­дивид с ИТМ между 25 и 30 кг/м2; при ИТМ 30 кг/м2 и по-висок, състоянието се дефинира като затлъстяване.

Представена е таблица, по която лесно може да се отчете индивидуалният Индекс на Телесната Маса (ИТМ), като с помощта на линия се свържат данните за ръста (колоната вляво) и за теглото (дясната колона): ИТМ се отчита там, където линията пресича средната колона. По този начин семейният лекар е улеснен в отчитането, отразяването в документациата и евентуалното бъдещо проследяване на промени в ИТМ на пациентите от рисковите групи.

Според данни на медицинските статистики на развити индустриални държави, лечение се налага във всички случаи на ИТМ = 28 кг/м2, или по-висок, при наличие на придружаващи заболявания, като напр. диабет тип 2, високи стойности на общия холестерол, високо кръвно налягане. При ИТМ = 30 кг/м2 или по-висок, е задължително да се започне лечение на затлъстяването и без нали­чие на съпътстващи заболявания.