Брой 1/2000
Проф. Д-р Стоян Киркович
При леглото на болния трябва да се ориентираме преди всичко върху характера на повърнатите материи. Повръщането може да бъде алиментарно, билозно, фекулентно, фекално и т.н. Понякога то е умерено, друг път изобилно. На второ място трябва да се ориентираме върху начина на повръщането, именно дали то е било мъчно или лесно. Най-после трябва да съберем сведения за явленията, които го съпровождат: трескаво състояние, болки, кашлица и др.
Като общо правило добре е да запомним, че стомашното повръщане настъпва след гадене, става с усилие и след него болният се чувства облекчен. Напротив, церебралното повръщане идва внезапно, без гадене и без усилия и след него болният се чувства отпаднал. Най-напред трябва да изключим т.нар. езофагеално повръщане, което в същност представлява регургитация. Дължи се на функционално или органично стеснение на хранопровода със застой на храната над стенозата.
Болният изкарва без гадене храната несмляна, в повърното няма нито солна киселина, нито пепсин, но може да има млечна киселина, ако храната е силно разложена. В последния случай има лоша миризма от устата. Болният се оплаква о т затруднено гълтане (храната спира някъде в хранопровода) и от болки по протежение на езофагуса. Диагнозата се установява чрез рентгеново изследване. Много често повръщането се дължи на индигестия. Болните са яли прекомерно много или са взели храна, която е била развалена, или пък която не понасят. Няколко часа след това се появява гадене, а след него алиментарно повръщане. След това болните чувстват облекчение.
С една дума повръщането е почти единственият симптом на заболяването. При острия катар на стомаха повръщането и другите диспептични явления траят само кратко време обикновено само няколко дни, така че диагнозата и тук е лесна. При хроничен катар болните повръщат от време на време в продължение на месеци или години. В повърнатото освен остатъци о т храна има обикновено и слуз, която липсва само в най-напредналите стадии на болестта, когато настъпи атрофия на стомашната мукоза. Тук за диагнозата е важно да намерим причината на катара, напр. дълготрайни грешки в диетата, венозен застой и т.н., и да изключим други заболявания, които протичат с продължително повръщане, напр. язвена болест или рак на стомаха. При хроничния гастрит на пияниците наблюдаваме т.нар. vomitus matutinus potatorum.
Повръщане наблюдаваме и при всевъзможни отравяния, напр. с гъби, от храна, приготвена в котлясали съдове (медните съединения действат еметично), и т.н. Не трябва да забравяме, че известни медикаменти често причиняват повръщане, напр. дигиталис, ипекакуана, морфин и др. Диагнозата поставяме главно по анамнезата и чрез изследване на повърнатото; понякога става нужда да се анализира химично остатъкът от отровата, ако се намери такава около болния. При язвена болест повръщането е доста чест симптом. То настъпва най-често по времето, когато болките са най-силни. При това повърнатото обикновено е кисело; понякога при хиперацидитет, особено при ulcus duodeni, то се състои само о т кисел стомашен сок без остатъци о т храна.
За диагнозата използваме характерните болки в епигастриума, манифестните и окултните кръвоизливи, резултата о т изследването на стомашния сок и от рентгеновия преглед. При пилорна стеноза повръщането е много чест симптом. В някои случаи обаче то може да липсва, особено в началните стадии на болестта, докато стенозата е компенсирана. Ето защо не трябва да отхвърляме диагнозата пилорна стеноза само защото болният не повръща. в повечето случаи болните не само повръщат, но повръщането има и характерни особености.
Понякога всеки ден, в повечето случаи на няколко дни веднъж, болният повръща в изобилно количество течност и остатъци о т храна, често остатъци от храна, ядена ден или дни по-рано (семки, люспи), при което в повърнатото няма жлъчка. Същите явления дава и дуоденалната стеноза, ако тя се намира близо до пилора. Ако обаче тя е по-ниско о т papilla Vateri (инфрапапиларна стеноза), тогава в повърнатото намираме и жлъчка, а изпражненията могат да се обезцветят, без да има жълтеница.