Брой 8/2007
Доц. Д-р Р. Комитова
1. Посшавяне на диагноза
Основава се на последователното обхващане на двете паротитни жлези и епидемиологичната анамнеза за контакт (не винаги). При неясни случаи (лекостепенно увеличение, едностранна локализация, липса на контакт) е необходима консултация с инфекционист.
2. Регистриране на заболяването чрез изпращане на бързо известие до РИОКОЗ
3. Определяне мястото на лечение в дома или в болнично заведение
Обикновено лечението се провежда в домашни условия. Хоспитализация е наложителна при суспекция за извънслюнчена локализация (орхит, менингит), по епидемиологични показания (живеещи в общежития, домове за медико-социални грижи, казарми), като и във възрастта 14-25 г. поради по-тежкото протичане.
Много важно е изолацията, независимо в дома или в болница, да продължи до 9-ия ден от началото на заболяването. В противен случай, преболедувалият е заразен за неимунните околни. Изолацията, заедно с активната имунизация, са двете най-ефективни мерки за контрол на епидемията.
Домашното лечение е симптоматично покой, антипиретици, аналгетици, достатъчно течности, като се избягват цитрусовите сокове! Антибиотици не са показани!
4. При домашно лечение изпращане на серумна проба до РИОКОЗ за серологично потвърждаване на заболяването, взета не по-рано от 7-ия ден от началото на заболяването.
Паротитът е ваксинопредотвратимо заболяване
У нас ваксината срещу паротит е въведена рутинно през 1976 г. През 1982-1986 г. поради странични реакции тя е преустановена. в резултaт през 1986-1987 г. се разразява епидемия от паротит. Втори подем, вече на фона на възобновената от 1986 г. имунизация, се отбелязва през 1996-1998 г. Най-често преболедуват деца на IQ14 г., т.е. наблюдава се „застаряване на заболяването“. Голяма част от заболелите на 10-19 г. са заварени незащитени от тази епидемия, тъй като през 1982-1986 г. не е провеждана имунизация. Част от тях, както и децата на 5-9 г., са имунизирани през 1987-1991 г. с прилаганата по това време по-слабо ефективна ваксина. От 2000 г. започва реимунизацията срещу паротит на 1112 г., включена в състава на триваксината MMR.
Предварителните данни на настоящата трета епидемия показват, че най-засегнати са възрастовите групи между 15-19 г. и 20-24 г.. Една трета от пациентите на възраст 15-19 г. не са ваксинирани, а повече от половината са получили само една доза от спомената вече по-слабо ефективна ваксина. От 20-24 годишните > 90 % не са ваксинирани срещу паротит. Поради промените в имунизационната програма в миналото, както и непълния имунационен обхват, въпреки съвременната актуализирана имунизационна стратегия, са налице условия за настоящата трета паротитна епидемия .
Министерство на здравеопазването е взело решение за имунизиране на родените 1982-1992 г., което предстой да бъде извършено в следващите месеци.
За тривалентната ваксина MMR
Паротитната ваксина обикновено е съставка на жибата тривалентната ваксина MMR (морбили, рубеола, паротит). У нас тази ваксина е включена в имунизационния каландар и се извършва най-рано на 13-месечна възраст, а реимунизация на 11-12 г.
Неимунизираните юноши >10-годишна бъзраст могат да бъдат ваксинирани с 2 дози през минимален интервал от 1 месец.
MMR ваксината трябва да се съхранява стриктно само в хладилни условия (4-8 °С), защитена от светлина. Аплицирането трябва да става най-късно 30 мин. след разтварянето й.
Биопродуктите (имуноглобулини, имунобенин, кръв и нейните компоненти) съдържат антитела, който могат да интерферират вирусната репликация на живите ваксини. След аплицирана MMR биопродукти се прилагат след интервал най-малко от 2 седмици. При по-кратък интервал, ваксинацията трябва да се повтори. В случай че биопродуктите се въведат първи, трябва да се изчака поне 3 месеца (за разграждане на антителата) преди ваксинацията.
За практиката много важно е да се отбележи, че леки остри заболявания като респираторна инфекция, субфебрилна температура, хрема, отит, лека диария не са противопоказания за ваксиниране така наречените „невалидни контраиндикации”. Не трябва да се забравя, че всяко неоснователно отлагане е пропусната възможност за администриране на необходимата ваксина.
