Брой 3/2006
Д-р Р. Комитова
Медицинските служители трябва да бъдат ваксинирани срещу хепатит в по време на тяхното следване или непосредствено преди започване на работа. ваксинацията включва схема с 3 дози: О, 1 -и, 6-и месец. Прилага се мускулно, задължително в делтоидния мускул. Преваксинален серолозичен скрининг за възприемчивост към HBV обикновено не се практикува. Ако по някаква причина е забавена третата доза, тя трябва да се приложи при първия удобен случай. ваксината е високоимуногенна, но при около 5-10% не се разбива имунен отгобор поради имуносупресия, генетични причини и др. При лица, при които продължава рискът от кръвна експозиция, 1 -2 месеца след третата доза трябва да се определи нивото на защитните антитела (анти HBs). Отговорилите на имунизацията (responders) имат ниво на анти HBs >10 mlU/ml. Неотговорилите на ваксината (nonresponders) са с ниво на анти HBs <10 mlU/ml. Ако при допълнително изследване не се установят серологични данни за хронична HBV инфекция (HbsAg(-) и anti Нвс(-), те имат шанс в 30-50 % да отговорят на втора серия ваксинация с 3 дози. Ако и след нея не се образува достатъчно ниво анти HBs, тези лица остават възпремчиви към HBV инфекцията. Ако резултатите от серологичните изследвания установяват HbsAg(+) и anti Нвс(+), касае се за хронична в инфекция. В този случай неотговорилите на ваксината трябва да получат съвети как да предпазят другите от заразяване и да се насочат за медицинска консултация. ОБЩИ МЕРКИ СЛЕД ЕКСПОЗИЦИЯТА 1. Локална обработка на кожата, която е била в контакт с кръв, със сапун и вода, лигавиците се обливат с вода. Не е доказано, че използването на антисептици намалява риска, но тяхното използване не е противопоказано. 2. Документиране на експозицията час и дата на експозицията, къде и как е станала, дали е свързана с остър предмет и др., вид и количество на потенциално инфекциозната течност и др., статус на източника по отношение на HBV, HCV и HIV, имунен статус на пострадалия (ваксиниране срещу HBV). ПОСТЕКСПОЗИЦИОННА ПРОфИЛАКТИКА Постекспозиционната профилактика е втората линия на защитата Постекспозиционна в профилактика Определи се от HbsAg статуса на източника и ваксиналния статус (имунния отговор) на засегнатото медицинско лице. Ако статусът на източника не е известен, уточняването става чрез изследване след информирано съгласие. При отказ или невъзможност за изследване и при висок епидемиолозичен риск поведението е като при HBsAg(+) източник. При необходимост се прилага хиперимунен в гамаглобулин (ХвГ), започва се ваксина или ваксината и ХвГ се комбинират, като това трябва да стане най-късно до 7-ия ден след експозицията. ♦ Ако медицинското лице е имунно (след прекарана инфекция или с адекватен отговор на хепатит в ваксината) не се налага лечение, както не се налага да се изследва източникът. ♦ Ако медицинското лице е неваксинирано започва се хепатитна ваксинация, а ако източникът е HBsAg(+), се прилага и ХвГ. ♦ Ако медицинското лице е ваксиниран nonresponder след първата серия ваксина при контакт с HBsAg(+) източник се прилага ХвГ и се започва серия хепатит в ваксина. ♦ Ако медицинското лице е ваксиниран nonresponder след втората серия ваксина се прилагат 2 дози ХвГ през месец. Постекспозиционна профилактика на HCV Липсва надеждна постекспозиционна профилактика и не се препоръчва прилагането на имуноглобулини и антивирусни препарати (интерферон+рибавирин). Необходимо е проследяване на лицата с професионална експозиция: 1) изследване на източника за анти HCV, при анти HCV(+) резултатът се потвърждава чрез рекомбинантен имуноблот тест; 2) изследване на лицето, експонирано на HCV(+) източник: ♦ за анти HCV и АЛАТ, ♦ проследяване за анти HCV след 4-6 (9) месеца, ♦ задължително потвърждаване на анти HCV(+) резултати с качествена PCR, ♦ по-ранна диагностика на остра HCV преди сероконверсията е възможна чрез определяне на HCV RNA чрез PCR след 4-6 седмици. Постекспозиционна профилактика на HIV Клиничната оценка на ситуацията и изследването на лицето източник за anti HIV трябва да стане за часове. За целта се използват експресни тестове, чиито резултати се получават след 2-3 часа. Положителните резултати за анти HIV са много суспектни за HIV инфекция, докато отрицателните говорят за нейната липса. Потвърдителните тестове, който се получават след няколко дни, са важни за информиране на лицето източник, но нямат отношение към започване на постекспозиционна профилактика. Постекспозиционната профилактика се провежда в комбинация с два ретровирусни препарата, а при голям риск (напр. източник с терминален AIDS) с 3 препарата, 6 срок от 4 седмици. ПЕП трябва да започне възможно най-рано, за предпочитане не по-късно от 24-36 часа след инцидента. При получаване на категоричен отрицателен резултат от потвърдителния тест тя се преустановява. Тя се извършва от медицински специалисти с опит с антиретровирусните препарати. Преоценка за странични прояви се прави 8 началото и 2 седмици след започване на постекспозиционната профилактика. Пострадалото лице се проследява за анти HIV след 6 седмици, 3 месеца и 6 месеца. Медицинският персонал е изложен на професионален риск от заразяване с HBV, HCV и HIV. Този риск в значителна степен е редуциран чрез прилагане на стандартните предпазни средства. Медицинските служители трябва да бъдат информирани за възможността за постекспозиционна профилактика. всяко лечебно заведение трябва да разполага с програма за контролиране на рисковите експозиции.