Брой 6/2017
Проф. д-р Б. Лозанов, д.м.н.
Академик към БАНИ, Аджибадем Сити Клиник, Токуда болница – София
Йодът е есенциален компонент на тиреоидните хормони, които имат огромно значение за развитието на човека още във феталния период за основната и енергетичната обмяна, както и функциите на жизнено важните системи през всички възрастови периоди. Като йодно съединение той е разпространен широко, но неравномерно в земната среда. Основно депо на йод е световният Океан, богат на йодиди (≈50 μg/L), които окислени до елементарен йод се изпаряват в атмосферата, откъдето с дъжда попадат в почвата, флората и фауната. Водите отмиват и отнасят йодните соли от сушата обратно в морските басеини, с което йодният цикъл се затваря. Скалистите участъци във високите части на планините и на островите, както и ерозията на почвите в по-ниските участъци на сушата, са основен фактор, обуславящ йоден дефицит в биосистемите, които са източници на йод за човека. В тези случаи възникват йод-дефицитни заболявания (ЙДЗ), засягащи определени популации и райони, определени като ендемични. Характерът и тежестта на ЙДЗ зависят главно от средния дневен йоден прием (<100 μg), но също от възрастта, пола (предилекция на женския пол), бременност, лактация, недоимъчно хранене, както и от редица екологични фактори, дължащи се на контаминация с химически и биологични замърсители на околната среда.
От почвите, водите и атмосферата химическите агенти и замърсители попадат в растенията и другите биосистеми, съответно в животните и човека. Особено чувствителни на въздействието им са децата и подрастващите от 10 до 21-годишна възраст. Тютюнопушенето в този възрастов период има изключително вредно въздействие върху щитовидната жлеза, поради съдържащите се в цигарения дим тиоцианати и изотиоцианат. Химическите съединения, повлияващи щитовидната жлеза (гоитрогени), са две основни групи: 1/ такива, които оказват директен ефект чрез инхибиране транспорта на йода в тиреоидната клетка /тиоцианат, изотиоцианат, нитрати/ или чрез блокиране органификацията на йода и хормоносинтезата /дисулфиди, феноли, пиридини, флавоноиди, фталати и др/; 2/ агенти, оказващи индиректен ефект чрез повлияване на метаболизма на тиреоидните хормони в периферните тъкани /2,4-dinitrophenol/ или чрез индуциране на автоимунни процеси.
Източници на замърсяване са редица индустриални производства (главно от химическата, нефтената и каменовъглената промишленост), замърсените отпадни води, пластмасите /PVC/, редица препарати, използвани в земеделието за растителна защита (пестициди, фунгициди), както и азотните торове. Дериватите на нефта и бензина са едни от най-опасните за здравето замърсители, които въздействат по въздушен път като замърсяват околната среда най-вече в големите градски центрове и мегаполиси. Доказано е, че замърсяването през последните няколко десетилетия е най-значимото вредно човешко въздействие в планетарен мащаб. Установено е, че към 2015 г. човечеството изпуска годишно около 250 милиарда тона вредни химически вещества като унищожената от тях почва е 75 гигатона, замърсената вода – 9 трилиона тона, опасните отпадъци – 400 метрични тона. Замърсяването на моретата и океаните с пластмасови продукти възлиза на 8 метрични тона годишно, което намалява йодното съдържание на планетата. Всичко това застрашава здравето и живота на милиарди хора. Тиреоидните нарушения са едни от най-вредните последици, касаещи умственото и физическото развитие, качеството на живот, болестността и трудоспособността на милиони хора, особено в гъсто населените райони. При условия на йоден дефицит тези въздействия се мултиплицират. Това поставя нови по-строги изисквания към здравната профилактика на ЙДЗ.
Според СЗО, дневните нужди за осигуряване на адекватен йоден прием при възрастни лица са 100 – 200 микрограма (мкг) елементарен йод, за деца до 5 г. – 90 мкг, за деца от 6 до 12 г. – до 120 мкг, за бременни и кърмачки – 250 мкг. Като основен критерий за епидемиологична оценка на йодния статус е количеството на отделения с урината йод за 24 ч /йодурия/ и честотата на дифузните струми в таргетните групи (деца от 7 до 10 г. възраст). При достатъчен йоден прием същата е под 5%.
За наличие на йоден дефицит в дадена популация се приемат стойности на йодурията под 100 мкг. При такива между 50 и 80 мкг говорим за лека ендемия, определяща повишен риск за аномалии на фетуса и новороденото, спонтанни аборти, както и леки дефекти в менталните характеристики на подрастващите (намалена концентрация и логическите действия, по-нисък успех в училище и т.н), като честотата на дифузните тиреоидни хиперплазии е 6 до 20%. При йодурия между 25 и 50 мкг (средно-тежка ендемия), освен гореописаните прояви, се наблюдава значимо изоставане в нервно-психическото и физическото развитие на подрастващите и честота на дифузната гуша 20 – 30% от децата (по-честа при момичетата). В районите с тежка ендемия (йодурия 10 – 25 мкг) се установява много висок процент на ендемична гушавост (30 до 70%) с наличие на високостепенни и нодозни струми, ендемичен кретенизъм (до 2% от новородените), проявен с неврологични прояви и/или хипотиреоидизъм (микседем), глухонемота, нанизъм, крипторхизъм, забавен пубертет, стерилитет. Тези прояви се дължат на тежък йоден дефицит на майката, тъй като формирането на мозъка и неговите характеристики става през феталното развитие (главно през първия триместър на бременността) и са иреверзиблени.
Прието е, че основен показател за оптимално йодно насищане и нормална тиреоидна функция по време на бременността е серумното ниво на тиреостимулиращия хормон (ТСХ), което от първите гестационни седмици до раждането трябва да бъде в долната половина на референтните граници за небременните и възрастните лица (от 1 до 2,5 мМЕ/л). Това изисква йодната профилактика, особено в ендемичните райони, да бъде стриктно провеждана и контролирана, като се осигури консумация на йодирана готварска сол в количество 5-6 гр/24. За съжаление, през последните години това основно изискване се нарушава, като стана „модерно” да се консумира хималайска (Тибетска) сол, която не е йодирана. Тази практика е изключително опасна за бременните и за развитието на плода. Трябва да се има предвид, че районът на Хималаите е най-тежкият ендемичен район в света, където е била регистрирана най-високата честота на кретенизъм, хипотиреоидизъм и ендемична гушавост. В България такъв район е Рило-Пиринският, където преди въвеждане на йодната профилактика през 1958 г. са били доказани над 6,000 души с кретенизъм и гушавост, достигаща честота до 60 – 70% в някои от селищата от същия район. В годините след началото на профилактиката нови случаи на кретенизъм не са регистрирани. Това не изключва риска за изява на лек или умерен йоден дефицит с различни прояви, ако не бъдат спазвани изискванията и контрола на йодния прием, особено за рисковите групи (деца, бременни и кърмачки) в ендемичните райони.
Йод-дефицитните заболявания са световен медико-социален проблем, засягащ близо 4 милиарда души, живеещи в ендемичните региони на всички континенти, включително Европа. Нашата страна не прави изключение, тъй като 1/3 от територията на страната е с траен йоден дефицит от значителна степен, а друга 1/3 с парциален (граничен) такъв. Първата Национална програма за профилактика на ЙДЗ (1958 г.) бе актуализирана през 1994 г. и хармонизирана с международните изисквания и стандарти.
ЙОДНА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ
В резултат на това ендемията в йод-дефицитните райони на страната бе изцяло ликвидирана през следващите 10 години.
Трябва да се има предвид, че проблемът за йодния дефицит е гео-ендемичен, траен. Ето защо, изпълнението на целите и задачите на Националната програма, базираща се на универсална йодизация (включително използване на йодирана сол в производствата на храни в индустрията и селското стопанство) остават постоянна грижа на съответните органи и обществеността. В това отношение здравните институции и лекарите имат задължението да оказват специално внимание и контрол на рисковите контингенти – бременните, майките, децата и подрастващите. Това ще осигури тяхното пълноценно развитие, реализацията им и качеството на живот, съответно просперитета на сегашните и бъдещите поколения.
