Брой 10/2006
Д-р И. Шандурков,
Акад. Д-р П. Василева
УМБАЛ „Св. Анна“ София, Очна клиника
Дефиниция:
Синдромът на сухото око е състояние, свързано с намалена продукция или ускорено изпарение на сълзите и/или нарушена пропорция в съставвките на слъзния филм.
Епидемиология:
Проведени са значителни епидемиологични проучвания относно честотата и причините на този синдром. Резултатите са вариабилни и показват честота на заболеваемост в границите на 7 до 28 %12. По наши данни, за българската популация сухото око се среща 6 11 % от хората, като преобладава при жените.
Напоследък сухото око е сред най-честите диагнози в извънболничната очна помощ.
Етиология и патогенеза:
Сухото око може да е резултат,както на системни заболявания (засягат се и други екзокринни жлези), така и на чисто очна патология.
Водещите причини се подразделят на десет основни групи3:
1. Свързано с възрастта (на 50-годишна възраст продукцията на сълзите е равна на евакуацията, а на 75 години човек страда от сухо око);
2. Хормонално (менопауза, контрацептиви, лактация, орхиектомия, 37% от диабетиците страдат от сухо око);
3. Имунологично (екзокринопатии (GougerotSjogren), СЗСТ (РА, СЛЕ, СД), дерматози (Пемфигоид, Stevens-Johnson, Lyell);
4. фармакологично медикаменти, намаляващи
слъзната продукция: парасимпатиколитици, |3блокери, антихистамини, анксиолитици, диуретици, локални очни медикаменти;
5. Хипонутритивно: (хипобитаминоза, алкохолизъм);
6. Дисгенеза конгенитални аномалии: Алакримия, Аниридия, Блефарофимоза
7. Трабма (изгаряне, радиация, екстирпация на слъзната жлеза, контактни лещи)
8. възпаление (дакриоаденит, херпес, епидемичен кератоконюнктивит, блефарит, трахома)
9. Нервно нарушение (локална анестезия, контактни лещи, кератопластика, парализа на п. Facialis, Ботулинов токсин)
10. Анатомична аномалия на очната повърхност при нормална слъзна продукция (лагофталм, трихиаза, птеригиум)
Диагноза:
Анамнезата 6вголям брой от пациентите е насочваща. Най-типичните оплаквания са: чувство на чуждо тяло, глождене, дразнене, зачервяване на очите. в тежките случаи има намаление на зрението и блефароспазъм, съпроводени от внезапни болки при мигане4.
Слъзният филм има защитни, лубрикационни, трофични и оптични функции. Когато те са нарушени поради количествени или качествени изменения, пациента проявява съответната симптоматика.
Специална група представляват хората, страдащи от т.н. „Псевдо-сухо око“. Това са млади хора, работещи на компютър, 6 условия на климатик. Те страдат от сухо око само на работното си място. Оплакванията са от зачервяване, дискомфорт и бърза зрителна умора. Тези пациенти обикновено поставят VISINE, който премахва зачервяването на очите, но не атакува патогенетичната причина на проблема. Причините са в рядкото мигане пред монитора и в изсушаването на въздуха от климатика, които водят до бързо изпарение на нормалното иначе количество сълзи. Допълнителен фактор предстабляба широко отворената клепачна цепка при взиране пред монитора, което предоставя значително по-голяма от нормалната повърхност за изпарение на сълзите.
Специфичните тестове за изследване на слъзния филм биват количествени и качествени. Те са бързи и лесно достъпни, което значително подпомага диагностицирането.
Диференциална диагноза:
Основните нозологични единици, влизащи в диференциалната диагноза са:
♦ Хроничен конюнктивит най-труден за отдиференциране, като се има предвид, че той обикновено е съпътстван от нарушена слъзна продукция;
♦ Алергичен конюнктивит анамнеза за сърбеж, едем и типични еозинофилни струпвания под конюнктивата;
♦ Калциноза на конюнктивата чувството за глождене се обективизира с характерна находка на калциеви отложения в клепачната конюнктива;
♦ Блефарит анамнеза за парене, в комбинация с удебеляване на клепачния ръб и сух секрет в основата на миглите.
Лечение:
Фармацевтичните фирми предлагат различен набор от медикаменти за лечение на сухото око. В зависимост от тежестта на обективното състояние и оплакванията на пациента, избираме схемата на лечение5.
За съжаление, в по-големия брой случаи то е само симптоматично.
Най-леката форма на синдрома се лекува с изкуствени сълзи 4-5 пъти дневно, а при нужда и по-често. в тази група влиза и т.н. „Псевдосухо око“. Пациентите се нуждаят от поставяне на изкуствени сълзи на всеки час, докато са на работното си място и нямат нужда от лечение, когато са извън предразполагащата среда.
При средно тежки форми, освен изкуствени сълзи се прилагат и гелове до 3-4 пъти дневно.
Лечението на тежкото сухо око е предизвикателство, тъй като от него страдат пациенти с придружаващи очни или системни заболявания. Освен вече изброените симптоматични средства тук се използват индивидуални облажнявващи камери и оклузия на слъзните каналчета. Последният метод е с добра успеваемост, поради факта, че се съхранява естествената сълза на пациента, колкото и малка да е тя. Оклузията бива временна (с резорбируеми тапички за 1 до 3 месеца) и постоянна (със силиконови тапички).
В период на експериментални разработки са имплантирането на слъзни шънтобе, както и трансплантацията на абтоложна слюнчена жлеза.
Заключение:
Методите за диагностика на сухо око са лесни и достъпни. Диференциалната диагноза с други състояния, водещи до „Червено око“ е важна. Насоченото търсене на сухо око е предпоставка да помогнем бързо и адекватно на пациентите.
Литература:
1. Caffery BE et al. (1998) The Canadian dry eye epidemiology study. Adv Exp Med Biol. 438:805-6.
2. McCarty CA, Bansal AK, Livingston PM, Stanislavsky YL, Taylor HR(1998) The epidemiology of dry eye in Melbourne, Australia. Ophthalmology; 105 (6): 1114-1118.
3. Murube J, Benitez Del Castillo JM, Chenzhuo L, Berta A, Rolando M. The Madrid triple classification of dry eye. Arch Soc Esp Oftalmol. 2003 Nov; 78 (11): 595-602.
4. McMonnies CW, Ho A. (1987) Patient history in screening for dry eye conditions. J Am Optom Assoc; 58 (4): 296-301.
5. Tseng SC, Tsubota K. Important concepts for treating ocular surface and tear disorders. Am J Ophthalmol. 1997 Dec; 124 (6): 825-35.
