Брой 3/2005
Ст.н.с. Д-р Д. Байкова, дм
Национален център по опазване на общественото здраве
Затлъстяването е един от водещите етиопатозенетични фактори за развитието на peg хронични болести хипертония, атеросклероза и нейните усложнения (сърдечносъдови инциденти инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт), дислипидемии, диабет тип II, костно-ставни проблеми, злокачествени новообразувания на дебелото черво и млечната жлеза и т.н. Дори лекото повишаване на телесното тегло увеличава заболяемостта и смъртността от метаболитни нарушения. Затлъстяването е на второ място след тютюнопушенето като причина за преждевременна смърт. Според епидемиологични проучвания на специалисти от Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене през последните пет години 3240% от хората в зряла възраст у нас са със свръхтегло, а 20-23% са със затлъстяване. Затова и в дискусиите за овладяване на този здравен проблем се включват различни специалисти.
В медицинската практика се прилага комплексният подход при лечение на затлъстяването. Комплексните програми включват промяна в начина на живот с няколко основни елемента:
♦ Диетични режими нискоенергийните диетични режими, с които се повлияват двете страни на енергийното равновесие понижаване приема и увеличаване разхода на енергия, са в основата на повечето програми за лечение на затлъстяването.
♦ Двигателна активност включването към диетотерапията на една активна двигателна програма в период на рецуциране на излишните килограми предотвратява адаптивното понижаване на основната обмяна в отговор на ограничения енергиен прием и е особено важен фактор при задържане на постигнатото ниско тегло.
♦ Промяна в хранителните навици правилен режим на хранене; ограничаване приема на готварска сол (натриев хлорид) и използване на диетична (калиев хлорид); достатъчно питейна вода и течности (чай, кафе, прясно изцедени сокове), ниска консумация на мазнини, алкохол и захарни изделия; маломерни порции.
♦ Медикаментозна терапия подпомага овладяването на повишения апетит, като се потиска мозъчният център на глада, а се активира този на насищането; повишава липолизата (изгарянето на мазнините); увеличава обема на стомашно-чревното съдържимо, предизвиквайки усещане на ситост; ускорява пасажа на храната по хода й в стомашно-чревния тракт; потиска превръщането на консумираните въглехидрати в мазнини и др.
♦ Хирургическа терапия по хирургически път се отстраняват определени мастни натрупвания.
♦ физикални методи със специална техника се изпразва съдържимото на мастните клетки (липосукция); различии видове масажи с и без втриване на подходящи медико-козметични субстанции и др.
Основно място във всяка комплексна програма за лечение на затлъстяване заема диетотерапията.
От десетилетия насам цел на проучвания на различни медицински специалисти лекари специалисти по хранене и диететика, кардиолози, ендокринолози и т.н., е търсенето на „идеалната“ диета за редукция на телесно тегло. В подобно търсене се включват и немедицински специалисти любители на диети и народни лечители. Съществуват стотици, навярно дори хиляди диетични режими. Някои от тях са доста умерени и сравнително добре балансирани. Други
– обратно са твърде крайни. Крайни например са различните по продължителност плодово-чаени режими или пълен глад с прием само на течности. Ясно е, че са налице рискове за сериозно увреждане на здравето и даже за живота. При избора на подходящия диетичен режим за редукция на тегло консултиращите лекари са затруднени, а пациентите объркани. От медико-биологична гледна точка основните изисквания към редуциращите телесната маса диетични режими са: безвредността за здравето и съобразяването с обусловените от възрастта, пола и физическата активност физиологични потребности на организма, а също и с придружаващите заболявания и биохимичните параметри. Въпрос на лични предпочитания, но не на последно място са кулинарните технологии за приготовление на диетични ястия и изделия и техните вкусови качества, тъй като редукцията на тегло е продължителен процес.
В началото на настоящия век любителите на диети за здравословно отслабване могат да бъдат удовлетворени. Медицинската наука хранене и диететика разполага с диетични режими, притежаващи следните основни характеристики:
♦ Ниска енергийност;
♦ Удачно подбрана за целите балансова формула на основните хранителни вещества белтъци, мазнини, въглехидрати, съответно на техните хранителни източници;
♦ Богато присъствие в предлаганите менюта на зеленчуци и плодове, в състава на които богато присъстват биологично активни вещества
– витамини, минерали, органични киселини, антиоксиданти фактори, предпазващи от здравни проблеми съвременния човек и активиращи метаболитните процеси и цикъла на Кребс, в които става трансформация на мазнините в енергия;
♦ Дозирано присъствие в храната на асортименти, приготвени от тъмни видове брашна с обвивките на зърната, т.е. пълноили едрозърнести асортименти (хляб, бисквити, pasta макаронени изделия), варива боб, леща, грах, соя, нахут продукти, богати на комплексни въглехидрати и хранителни влакнини, а също на витамини от група в, магнезий, калций, желязо и др;
♦ Силно ограничен прием на т.нар. прости захари с почти изцяло изключване на бялата кристална захар и допускане на фруктоза (плодова захар), за която е известно, че не натоварва производството на инсулин от задстомашната жлеза. Предлага се ограничено количество пчелен мед;
♦ Животинските белтъчни храни са на база висококачествени нетлъсти меса (предимно бели птиче, заешко); риби и морски дарове; яйца и нискомаслени млечни асортименти все храни с висока биологична стойност, а в същото време с ниско съдържание на наситени мастни киселини и холестерол;
♦ Добавените към ястията и кулинарните изделия мазнини са от добри източници предимно растителни най-вече маслиново масло, или зехтин, който има peg полезни качества благоприятен мастнокиселинен състав, предпазваиц чернодробния паренхим от маетно израждане (стеатоза), а богат на мастноразтворими витамини с антиоксидантни свойства (токофероли);
♦ Като най-мощен екзогенен фактор храната се използва за насочване на метаболитните процеси в посока на разграждане на мастна маса. водещ е принципът „Яжте, за да отслабнете, а не бъдете гладни, за да сте слаби“;
♦ Рационален е петкратният хранителен режим, а именно: 8 ч.сутрешна закуска; 10 ч. предобедна подкрепителна закуска; 12 ч. обяд; 16ч.следобедна подкрепителна закуска, и 19 ч. вечеря. Задължително изискване към хранителните приеми през деня е да се съблюдават циркадианните ритми на човешкия метаболизъм;
♦ Всеки диетичен хранителен режим е съобразен с мястото и начина, по който ще се прилага, а именно: в домашни условия; в болнично заведение или санаториум и по време на почивка; в условия на работна среда без откъсване от производство или в заведения за обществено хранене (на ресторантски начала);
♦ Да се отчита фактът, че храната освен фактор за удовлетворяване на физиологични потребности е също фактор за социални контакти и източник на удоволствие, поради което трябва да бъде вкусна и красиво приготвена.
В заключение: Затлъстяването е метаболитно заболяване и лечението му изисква комплексна терапия, в основата на която стой професионално изградена диетична програма. Най-важните медико-биологични изисквания към съвременната диетотерапия на затлъстяването са да удовлетворява физиологичните потребности на организма за дългия период от време, в който се осъществява редукцията, и да постига задържане на ниското тегло, за да се постигне крайната цел подобряване на здравето и творческа дееспособност на индивида.
Литература
1. Байкова Д. Затлъстяването в детска възраст, Практическа педиатрия, 2003, бр.1, с. 2-3.
2. Байкова Д. Наднормено тегло Ръководство за добра практика на общопрактикуващите лекари в областта на профилактиката на болестите, М3, НЦОЗ, М3, 2002, с. 37-40.
3. Байкова, Д. Проблемът затлъстяване в България, Здравни грижи, 2004, бр. 1, с. 51-52.
4. Балабански Л. Хранене и диететика, Мед. и физк., 1988.
5. Балабански Л. Хранене и метаболитни заболявания. С., Мед. и физк., 1990.
6. Методично указание за приложение на физио-логичните норми за хранене на населението в България, М3, 1998.
7. Clinical guidelines on identification, evaluation and treatment of overweight and obesity in adults. Nation Institutes of Health, USA, 1998.
8. Obesity: Preventing and managing the global epidemic, Report of WHO consultation on obesity (Geneva, 3-5 June 1997). World Health Organization, 1998.
9. Sears, B. Enter the zone, Regan Books, Harper Collins Publ., USA, 1995.
10. WHO CINDI dietary guide, WHO Regional Office for Europe, Copenhagen, 2000.
