Брой 6/2014
Доц. д-р Любомир Дурмишев д.м.
Катедра по дерматология и венерология,
Медицински университет – София
Централната нервна система (ЦНС) оказва влияние и може да предизвиква нарушения във всички органи и системи. В средата на 20 век е определен един от основните фактори, провокиращи психосоматичните заболявания. Това е „стресът” дефиниран от Hans Selye в концепцията му за действието на адено-кортикалната система. Патофизолигичните промени провокирани от въздействието на централната нервна система се дължат както на действието на вече споменатата адено-кортикална система, така и на ефектите на неврохормоните, невропептидите и прякото и косвено въздействие на ЦНС върху имунитета. Психичните фактори имат универсално действие, участвайки във възникването, развитието, протичането и прогнозата при голяма част от соматичните заболяванията при човека. Болестите на кожата възникнали, модулирани или агравирани от прякото въздействие на психични въздействия или заболявания носят наименованието психокутанни заболявания. Основа на психокутанната медицина са взаимодействията между мозъчната дейност, съзнанието и кожата. Като следствие от общия ембрионален произход на кожата и нервната система около 30% от болните с дерматологични и венерологични проблеми развиват психични заболявания.
Психокутанните заболявания на кожата са множество и разнообразни по своята същност. Разделят се на първични психотични заболявания, възприемани като дерматологични и първични дерматологични заболявания, предизвикващи или отключващи депресивни или страхови психотични разстройства.
От първично психотичните заболявания най-често срещани са фобийните тревожни разстройства. Това са натрапливи страхови състояния, при които клиничните и лабораторни изследвания не откриват обективни данни за соматично кожно заболяване. При паразитофобията пациентите съобщават за инфистиция от несъществуващ и неоткриваем паразит, а при венерофобия се чувства под постоянен риск от заразяване или се смятат заразени от едно или няколко полово передавани заболявания. При част от тези пациенти се развиват упорити, мъчителни за пациента и трудно поддаващи се на лечение сензорни разстройства като глосодиния, вулводиния и бромоза.
Дисморфобията е заболяване, при което на болни с психотични заболявания се фиксират и преувеличени, нормални или минимално променени анатомични аномалии или физиологични промени. Поведението на пациента се диктува от желанието му непрекъснато да прикрива обезобразяващото го „уродство”. Трихотиломанията е психотично разстройство, при което пациентите си причиняват тракционна цикатрициална алопеция в една или няколко зони на капилициума, веждите или клепачите.
При болни със обсесивно-компулсивни разстройства е възможно по тялото да се проявят както артифициални патомимични кожни лезии, механично причинени от самите пациенти. Болните със артифициален дерматит симулират или индуцират върху себе си белезите, наподобяващи лезии при различни дерматози, но с необичайна форма, полиморфизъм и протичане. Често това са екскориации, които за разлика от тези у пациентите със силно сърбящи дерматози са доста по-дълбоки и по-трудно повлияващи се на лечение. Симулирайки кожно заболяване пациентите със синдромът на Münhausen, изискват множество ненужни, често носещи риск инвазивни изследвания, без на пръв поглед да имат реална изгода, с цел привличане на вниманието на лекаря или хоспитализация. Кожните лезии са със странна, правилна форма и резки граници, в зони удобни за достигане от ръцете на пациента. Добър лечебен и диагностичен метод при тези пациенти е налагането на оклузивни превръзки. Често болните с психотични заболявания съобщават за атипична, силна или фантомна болка или сърбеж.
Друга част от заболяванията на кожата обхващат дерматози, при които болестният процес се отключва от силни психотични фактори. Такова заболяване е атопичният дерматит. Това е хронично-рецидивираща сърбяща дерматоза, проявяваща се при някои индивиди още в детска възраст, с клинична картина на дерматит по лицето и гънките, понякога асоциирана с атопичен ринит, конюнктивит или астма. Стресът предхожда появата на заболяването при около 70% от пациентите, като при почти всички води до влошаване на състоянието. От друга страна психотичните прояви се развиват паралелно с кожните. Изразяват се в безпокойство, раздразнителност, избухливост и склонност към чести конфликти, намалена концентрация и неспособност за продължително задържане на вниманието. Често в основата на тези прояви е връзката майка-дете, което се потвърждава от подобрението на кожното заболяване на детето след проведена психотерапия на майката.
Едно от най-честите, най-известните и с най-висока обществена значимост кожно заболяване е псориазисът. Болестта засяга около 2% от световната популация, може да има множество клинични прояви и с характеристика хронично протичане и склонност към рецидиви. Причините за появата на болестта включват генетична предиспозиция, а отключващи фактори са травма, инфекции или медикаменти и не на последно място невро-психогенният стрес. Вероятно значение за отключване на заболяването или рецидивите е едновременното действие на няколко етиологични фактора. Психогенните фактори са в основата на появата или провокиране на тласъците на заболяването при 45 до 85% от пациентите, като ранното начало на заболяването много често се свързва с влиянието на стреса. Същевременно псориазисът тригериран от стресови фактори е значително по-чест у индивиди, държащи на мнението на околните, при които честите рецидиви и по-тежкото клинично протичане затварят порочния кръг „стрес-заболяване-стрес”. Болестта кара тези пациенти да се чувстват изолирани от обществото и може да провокира депресивни психози и дори опити за самоубийство. При други пациенти се развиват маниакални психози със свръхценностни идеи и агресивност. Пристрастяването към алкохол и метаболитният синдром допълнително влошават соматичното заболяване.
Акнето е често срещана дерматоза, засягаща двата пола предимно през пубертета. Засягат се космено-мастните фоликули по лицето и по-рядко гърба и гърдите. Един от факторите за влошаване на заболяването е психичният стрес. Невротични и маниакално-депресивни пациенти екскориирайки съществуващите акнеични лезии усилват морбидността на заболяването. Вторични прояви са тревожността и депресивните психотични разстройства, придружени със страх от образуване на неестетични цикатрикси по лицето. Част от болните с акне се чувстват социално ограничени от кожното заболяване, считайки че околните ги приемат за неприятни и ги отбягват.
Уртикарията е остро протичаща полиетиологична дерматоза с алергична или неалергична патогенеза, характеризираща се със субективни оплаквания като сърбеж и парене, и поява на надигнат, еритемен, бързо преходен мономорфен обрив. Адренергичната уртикария се наблюдава често след емоционален стрес. От друга страна безпокойството и страха от поява на нови обриви може да агравира протичането на съществуващата уртикария.
Херпес симплекс е хронично инфекциозно заболяване, предизвикано от човешки херпесни вируси 1 или 2. След първоначалната инфекция вирусът остава латентен в сетивните ганглии и при реактивация предизвиква рецидиви. Заболяването може да протече със само един епизод или да рецидивира често (повече от 6 рецидиви годишно). Основен фактор провокиращ рецидивиращата инфекция е невро-психичният стрес като от значение е предимно продължителното (хронично) действие и по-рядко острият стресов епизод.
Червеният плосък лишей (lichen rubber planus) е хронично рецидивираща дерматоза, засягаща кожата и видимите лигавици. Клинично протичащо с еритемо-ливидни папули по кожата и белезникави мрежовидни плаки по лигавиците. Един от основните етиологични фактори наред с приемът на медикаменти и инфекциите е психичният стрес и депресията.
В заключение част от кожните заболявания са свързани с различни психични промени и въздействия. Дерматолозите се сблъскват все повече с дерматологични прояви на психотичните заболявания или психични промени при хронични кожни заболявания и трябва да бъдат подготвени за тях. Необходим е комплексен подход и интердисциплинарно сътрудничество за възстановяване на увереността на болните в успеха на лечението. От друга страна пълната ремисия при хронични кожни заболявания значително намалява тревожността, депресивните състояния и субективният дискомфорт у пациентите и влияе положително на психичното им здраве.
