Брой 2/2003
Ст.н.с. М. Бакалска
Независимо, че ефектът на хормоните на щитовидната ждеза върху обмяната на веществата е отдавна проучен, клетъчните и модекудните механизми на дейстбието им все още не са достатъчно изяснени.
Тиреоидните хормони са хидрофобни йодтиронини. При физиологични pH те дисоциират фенолни-ОН групи, което обяснява физикохимичните им свойства и биологична активност. Те участват като незаменими съставки на клетъчните мембрани при гръбначните животни и човека, влияейки върху мембранната структура и ригидност.
Под директното въздействие на тиреоидните хормони се стимулират редица вътреклетъчни процеси резултат от повишена активност на протеините, изграждащи клетъчните мембрани, а също и от активиране на системата от йонни канали (например за Са++). По този механизъм например, щитовидните хормони влияят стимулиращо върху функционалната активност на нервните и мускулните клетки. Трийодтиронините участват в клетъчния и тъканния метаболизъм, в синтеза и разграждането на клетъчния АТФ, като въздействат върху енергетичния обмен в митохондриите и усилват активността на свързаните с митохондриалните мембрани ензими.
Значително по-ограничен брой метаболитни ефекти на щитовидните хормони, като например участие в липогенезата, се опосредстват от
свързването им с т. нар. ядрени рецептори. Споменатите рецептори в клетъчните ядра са от важно значение за контрола на плазмените и клетъчните нива на трийодтиронините.
Други интересни свойства на щитовидните хормони обект на задълбочени проучвания в редица водещи световни медицински лаборатории, са обусловени от действието на тези биологичноактибни субстанции върху процесите на репродукция, противовирусните им ефекти и участието им в защитните механизми на организма спрямо въздействието на свободните радикали (антиоксидантен ефект).
Ролята на тиреоидните хормони като антиоксиданти привлича в последно време вниманието на много учени и лекари-ендокринолози. Допуска се, че антиоксидантните им функции са главно резултат от директното им влияние върху пермеабилитета на клетъчните мембрани.
Освен прякото им въздействие върху строежа и функциите на клетъчните мембрани, тиреоидните хормони оказват и странични все още недостатъчно проучени мембранни ефекти: модулират функциите на мембранни рецептори и улесняват взаимодействието между клетките и извънклетъчния (екстрацелуларния) матрикс. Биологичните ефекти на тиреоидните хормони като цяло, осъществявани по т. нар. „тиреоидна ос“, са резултат от комбинираното им мултиплено въздействие на клетъчно-, мембранно-, митохондриалнои молекулно ниво.
