Брой 2/2018
Проф. д-р Д. Вичева, д.м., Доц. д-р И. Дойков, д.м.
Катедра по Оториноларингология, Медицински Факултет, Медицински Университет – Пловдив
УНГ Клиника, УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив
Въведение
Кашлицата е един от най-честите симптоми, за които се търси лекарска помощ. Макар и банална, кашлицата може да е изява на редица тежки заболявания и не бива да се подценява. При наличие на кашлица трябва да се изясни най-вече етиологията и едва след това да се потърси подходящата терапия.
Дефиниция: Кашлянето е защитен физиологичен механизъм, целящ да освободи въздушните пътища от секрети, дразнещи частици и болестотворни причинители. Кашлицата е рефлекторен акт, при който въздухът от дихателните пътища се изтласква бързо навън с характерен звук. Състои се от кратко вдишване и последващо затваряне на ларинкса. Коремните и гръдни дихателни мускули се съкращават, което води до повишаване на налягането. След това ларинксът се отваря и под влияние на високото налягане въздухът в дихателните пътища излиза с голяма скорост като увлича със себе си прашинки и секрети. Кашличният рефлекс се отключва при дразнене на рецепторите, разположени в носа, гърлото, трахеята, бронхите и плеврата, но може да бъде и съзнателно предизвикан.
Видове кашлица
В зависимост от продължителността:
• Остра кашлица – обикновено започва внезапно и трае до 3 седмици
• Хронична кашлица – продължава над 3 седмици
В зависимост от наличието на експекторация:
• Суха кашлица – не се отделят или се отделят минимални количества гъст секрет
• Продуктивна кашлица – отделят се секрети с различна характеристика
В зависимост от вида на експекторацията:
• Серозна – секретите са бистри и воднисти
• Слузна – секретите са по-жилави, сиво-белезникави, етиологията най-често е вирусна
• Гнойна – секретите са жълтеникави или жълто-зеленикави и показват наличие на бактериална инфекция
• Кървава – секретите са примесени с жилки кръв. Появата й е сериозен симптом и изисква спешна консултация с лекар.
Етиология
• Основна причина за острата кашлица са рецидивиращите инфекции на горните дихателни пътища (ГДП)
• Алергия и бронхиална астма
• Белодробни инфекции като пневмония или остър бронхит
• Хронична обструктивна белодробна болест (емфизем или хроничен бронхит)
• Риносинуит, протичащ със „следназален капещ синдром”
• Други белодробни заболявания като бронхектазии, интерстициална белодробна болест или тумори
• Гастро-езофагиална рефлуксна болест (ГЕРБ)
• Тютюнопушене и експозиция на тютюнев дим (пасивен пушач)
• Експозиция на различни замърсители в околната и професионална среда
• ACE инхибитори, бета-блокери и др. медикаменти
• Чуждо тяло в дихателните пътища
• Ако дете има лаеща кашлица трябва да се мисли за круп.
При хронична кашлица
Продължителната кашлица изисква задължителна консултация с пумолог или УНГ. Прекомерното кашляне е обезпокоително, тъй като може да бъде симптом на скрито заболяване на организма.
Най-честа причина за хронична кашлица са хроничният бронхит, хроничната обструктивна белодробна болест и бронхиалната астма. Честа причина за продължително упорито кашляне е постинфекциозната кашлица. Честотата и варира от 11% до 25%. При нея се препоръчва прием на меки експекторанти с изразено антибактериално действие като например екстракт от теснолист живовлек или препарати с етерични масла. Тези продукти имат отличен профил на безопасност и са подходящи за по-продължителен прием. Чести причини за хронична кашлица при непушачи са заден ринит, гастроезофагеална рефлуксна болест или сърдечна недостатъчност. Диспнея, загуба на тегло и кървави храчки насочват към карцином. Причина за хронична кашлица са и редица медикаменти – АСЕ инхибиторите предизвикват суха кашлица, бета-блокерите причиняват бронхоспазъм. Кашлица, която се появява и засилва при стрес и изчезва по време на сън предполага психогенна причина.
Какво се търси в анамнезата?
• Има ли кръв в храчките? (Колко, колко често и др.)
• Отхрачва ли се някакъв мукус по време на кашляне? Как изглежда? Дали е течен или трудно се отхрачва? Колко се продуцира на
денонощие?
• Каква е чистотата й на кашляне?
• Суха ли е кашлицата? Кашлицата лаеща ли е?
• Какъв е характера? Започва ли внезапно? По-лоша ли става през нощта?
• Колко дълго е продължила?
• Променя ли се, когато лежите на една страна?
• Предизвиква ли гадене или повръщане?
• Какви други симптоми са представени?
Медицинско лечение на кашлица
Лечението на кашлицата изисква да се постави на първо място правилната диагноза.
Най-честата причина за поява на остра кашлица са острите инфекции на ГДП. В над 90% от случаите етиологията е вирусна, кашлицата е суха и дразнеща, съпроводена с болки в гърлото, запушен и течащ нос, повишена температура, отпадналост и болки в мускулите. Препоръчва се прием на експекторанти, особено на базата на растителни екстракти, мукокинетици с етерични масла (маслото от анасон има най-изразен експекторантен ефект) и антипиретици. Антихистамините намаляват кашличния рефлекс и подсушават носа. Симпатикомиметиците също имат деконгестивен ефект при запушен нос и кашлица. Приемът на антибиотици не се препоръчва, поради липсата на ефект и опасността от развитие на странични ефекти и най-вече на резистентност. Заболяването отшумява за 1 седмица до 10 дни или се усложнява.
Сухата лаеща кашлица е показател за възпаление на ларинкс и гласни връзки. Други симптоми са спадане на гласа, пресипналост и затруднено дишане. Наложителна е консултацията с лекар, тъй като развитието на възпалението, особено при децата, може да доведе до оток на ларинкса и задушаване.
Възпалението на трахея и бронхи също започва със суха дразнеща кашлица, която бързо преминава във влажна с обилна слузна секреция, налагаща прием на експекторанти. Етиологията най-често е вирусна. При поява на гнойна експекторация, висока температура и влошаване трябва да се мисли за бактериална суперинфекция. Приемът на антибиотик след консултация с лекар е наложителен. При пневмония кашлицата също е най-често влажна.
Причина за появата на остра кашлица могат да бъдат различни алергични заболявания. Кашлицата при алергичен ринит е пристъпна, суха, съпроводена с дразнене и водниста секреция от носа, кихане и зачервяване на очите. Кашлицата при бронхиална астма е с подобни характеристики, но е съпроводена със задух. Симптомите са по-чести нощем и могат да предизвикат събуждане. Нощната кашлица може да бъде първи симптом на астма при деца.
Острата кашлица се третира със:
• Симптоматични средства, експекторанти и мукокинетици в зависимост от естеството на кашляне.
• При често кашляне или невъзможност за сън от кашлица, се препоръчват наркотични средства, като трябва да се внимава при шофиране, прием на алкохол и др.
Хроничната кашлица влияе на житейския комфорт. След откриване на етиологичния причинител трябва да се намери комплексен подход, за да се отстрани:
• Ако кашлицата се дължи на алергия към различни инхаланти (полени, тютюн и др.), е нужно детайлно проучване на състоянието на горни и долни дихателни пътища, непрестанна профилактика на алергията, за да може пациентът да диша свободно без кашлица.
• При белодробно заболяване трябва по-внимателен контрол на дихателните функционални показатели и постоянно лечение на основното заболяване и проследяване на сърдечно-съдовата дейност. Изисква се хоспитализация и точна преценка за медикаментите, които трябва да се поемат.
• Ако кашлицата се дължи на различни медикаменти, приемани по повод на други заболявания, задължително трябва да се коригира терапията.
• При гастро-езофагиален рефлукс диетата е наложителна, както и прием на подходящи лекарства.
Домашни грижи
Кашлицата може да бъде опасен симптом, но в началните етапи самолечението е донякъде позволено:
• При суха, дразнеща кашлица – инхалации с продукти с етерични масла (евкалипт, камфор, борови иглички), прием на мед и небетшекер
• Използване на изпарител или топъл душ. Това повишава влажността на въздуха и облекчава сухотата в гърлото.
• Обилен прием на течности. Те втечняват мукуса и спомагат за по-лесно отхрачване.
Заключение
Познанията относно кашлицата, както и внимателния клиничен преглед с необходимите клинични изследвания, ще помогнат на лекаря да постави и да лекува адекватно кашлицата, която е основен симптом при редица заболявания и буди притеснения от страна на много пациенти, Добрата колаборация между общопрактикуващи лекари и оториноларинголози, както и други специалисти, ще улесни бързото овладяване на симптоматиката.
Литература:
1. Irwin RS, Baumann MH, Bolser DC, et al. Diagnosis and management of cough executive summary: ACCP evidence-based clinical practice
guidelines. Chest. 2006; 129(1 Suppl):1S-23S.
2. Chang AB, Glomb WB. Guidelines for evaluating chronic cough in pediatrics: ACCP evidence-based clinical practice guidelines. Chest.
2006;129(1 Suppl):260S-283S.
3. Holmes RL. Evaluation of the patient with chronic cough. Am Fam Physician. 2004;69(9): 2159-2166.
4. ВИЧЕВА, Д. Кашлицата – често срещащ се симптом в оториноларингологичната практика. Медик Арт 2009;1:9-13.