Ароматолечение

Борй 3/2001

Д-р Р. Денкова, Д-р В. Денков

В древността благоуханието на растенията въплъщавало „растителната душа”, която криела вълшебни сили и предпазвала като талисман от всякакви злини и недъзи. На тези аромати приписвали вълшебни свойства. Неслучайно благоуханните растения се използвали при религиозни обреди, вероятно защото техният аромат предразполагал към мистицизъм и въздействал върху психиката на хората. Пред олтарите на древноегипетските богове и на храмовете на Зара­тустра (създателя на персийската религия) палели благоухании огньове, които оставяли продължително да тлеят, като в тях слагали части от силно ароматни растения. Предпочитана била приятната миризма, изпускана от тлеенето на санталовото дърбо (Santalum rubrum), чийто пушек се издигал и пред храмовете на Буда и Брама.

В източноправославната църква пък използвали кадене с тамян (Gummi olibanum) и прибавяли аромат­ни растителни части във восъка на свещите (тези църковни обичаи и ре­лигиозни обреди са се запазили и до днес). За египетската богиня Изида (сестра и съпруга на бога Озирис) сутрин горели благовонен балсам, на обед мира, мирис (Myrrhis odorata), а вечер смес от 16 ароматни расти­телни съставки. Тамянът също бил познат на египетските жреци, които използвали неговото благоухание за въздействие при религиозни ритуали. От оцелялата от този период египетска статуя, олицетворяваща фа­раона Тутмос IV (XII! 8. пр.н.е), се предполага, че в едната си ръка държи та­мян, а в другата благоуханно масло. В пирамидите са открити съдове с ароматни съставки, датиращи отпреди 3-4 хиляди години. В градините на храмовете отглеждали ароматни растения за получаване на благовонни смоли и балсами. Те били използвани за лечебни цели, а също и за балсамиране на починалите фараони и семействата им. Единствено жреците имали привилегията да балсамират, като отлично познавали консервиращите свойства на балсамите.

Египтяните и евреите, а по-късно и християните, горели различни аро­матни растителни смоли в метални съдове и във висящи кандилници.

Китайците използвали като благо­ухании вещества силно ароматните растения пачули (Pogostemon patchouli) и балсамифера (Blumes balsamiphera).

В древността благоуханните ве­щества (и най-вече тамянът) се ценели наравно със златото и скъпоценните камъни, особено в страните от Арабския полуостров. Те били важен артикул за доставка и търговия, ка­то ги разменяли срещу слонова кост, копринени платове и захар и дори сре­щу роби от Индия и Африка. С бла­гоуханието търгували чак до Китай.

Разработена била система за вну­шения, при която се използват ароматите. В Древна Гърция се извършвали пищни ритуали, съпроводени с жертвоприношения, пушели се благовония, а също се къпели в лечебни вани с аро­матни растения. А в Древния Рим писателят Апулей пише: „С докосване, със заклинания и миризми човек може да бъде приспан и по време на тоя сън да се освободи от грубата си телес­на обвивка, да се върне към чистата, божествената, безсмъртната приро­да”. При извършване на култови обре­ди и богослужения, жертвоприноше­ния и др. църковните служители из­ползвали благоухании смоли, извлечени от различии растения. При молитви и бдения изгаряли различии смоли (напр. кадене с тамян).

В много от източните страни из­ползвали често и камфората (получавана от камфоровото дърво) за пълнене на малки торбички, които се носели на шията смятало се, че миризмата й прочиства и укрепва белите дробове и нервната система и освежава мозъка. В древността (в Елада и Рим) използвали ароматите по време на състезания и народни празници ка­то възбуждащо средство или за освежаване.

Евреите донесли със себе си в Израел египетските обичаи каденето, балсамирането на мъртвите и обичая да се маже главата на първосвещенника с благоуханно масло. Според преданията Моисей заповядал да се направи олтар от акациево дърво, той да бъде позлатен и да се палят пред не­го два пъти дневно благоухании огньове; всичко в светилището да бъде намазвано с ароматна смес (от бал­сам и благовонна канела, блатен аир и касия) с нея да се мажат и служителите в храма. Не се разрешавало така приготвеният елей да се използва за лични и други цели, а който се осмелявал да наруши забраната, трябвало да бъде прогонен от своя народ.

В Мексико и Перу било забранено да се докосват или да се помирисват свещените цветя франджипаните, тъй като те били посветени на боговете. Който правел това, бивал убиван.

Гръцките богове ползвали аромата на амброзия при посещение на смъртни. А смъртните, например Одисей, поставяли между дрехите си в раклите ароматни растения.

Освен за религиозни внушения и ри­туали още от древността благоухан­ните растителни и други вещества били използвани за повишаване на жизнените сили и с лечебни цели. в Древния Рим войниците употребявали възбуждащи и освежаващи благо­вонии вещества, а знатните особи прикрепяли към сандалите си стръкове от ароматни билки мента, пелин и др. В баните на Древна Русия се напарвали с метлички от офика и пелин, за да влее ароматът им сила в загретите мускули. Известни са така наречените чепучински седалки, на ко­ито се сядало в тясна дървена каме­ра, наситена с уханието, отделяно от попарени растителни части.

Някои древни народи използвали аро­матите като сънотворни успокойтелни средства. В Украина например пълнели дюшеците и възглавниците с треви от мащерка и овчарски босилек. На Изток постелята била обработвана с различни аромати преди сън. Големият таджишки лекар Авицена (980-1037) препоръчвал на пациентите си цвят от Маргарита като сънотворно средство. Той пише, че след мирисане на свежи маргарити се заспива по-лесно. В Индия изготвяли възглавнички с пресовани ароматни тре­ви, които помагали на страдащите от безсъние.

В древността в Китай и Индия ароматните растения също били широко използвани като лечебни средства. В открита китайска медицинска книга, датираща от XXV-XX в. пр.н.е., се дават редица сведения за лечебното приложение на опиума, получаван от мака, както и за плодовете на нара.

Древните лечители били убедени, че целебните свойства на растенията са в тясна връзка с техния аромат. Смятало се, че колкото по-силно ухае едно растение, толкова по-разностранно е неговото целебно действие. Очевидно още от стари времена хората са разбирали, че използването на ароматни вещества има не само ритуално значение, но и лечебен ефект. Известно е, че моралните норми на поведение, на общата про­филактика и хигиена са били тясно свързани с религиозните обреди използването на благоуханните вещес­тва в храмовете и църквите имало и определен здравен смисъл. Изследванията на учените през последните десетилетия недвусмислено показаха, че повечето от ароматните растителни вещества съдържат бактерицидни съставки, които са в състояние да пречистят въздуха и да унищожават болестотворните микроорганизми.

Всъщност много отдавна било забелязано, че ароматите излъчвани от горските дървета и ливадните рас­тения, предизвикват бодрост и прилив на сили. Още в далечното минало се смятало, че те оказват определе­но целебно въздействие върху различ­ни заболявания. В клинописните таб­лички, намерени в гр. Нипур (в днешен Ирак) са описани лечебните свойства на някои ароматни растения. В древноегипетския папирус, разшифрован от Еберс (датиращ от 4000 г. пр.н.е.), от който се черпи информация за медицинските познания на дребните египтяни, също се споменава за це­лебните свойства на много растения, съдържащи ароматни вещества. През VIII в. пр.н.е. по вътрешните стени на много от египетските храмове изписвали рецепти, включващи ароматни вещества, „за да може всеки да се запознае с тях и да извлече полза от това“. Дори били описани някои методи за лечение с благоухании масла.

В известната „Естествена исто­рия” на древногръцкия философ Теоф­раст (ок. 300 г. пр.н.е.) също се описват методи за лечение с ароматни масла. Почти по същото време в Александрийската медицинска школа под ръководството на древногръцкия лекар-анатом Херофил (IV-III в. пр.н.е.) се провеждали изследвания на маслата, получени от растения.

Още дребните лечители смятали, че между носа и другите органи съществува връзка, която може да се използва и за лечебни цели. Било забелязано, че приятните аромати сред обилната растителност на полето, в гората или край морето стимулират дихателната дейнност на човека, възбуждат апетита, възвръщат бодростта, подобряват самочувствието и настроението. Неприятните миризми, обратно, оказвали противо­положно действие. В ръководството по тибетска медицина „Чжуд Ши“ се препоръчвало на уморени пътници да отдъхват под сянката на дървета, излъчващи приятии аромати.

Древни­те лечители в Китай, а по-късно и древногръцките лекари вкарвали в носната кухина с лечебна цел различ­ни благоухании вещества, наричани ерини (т.е. „очистителни за главата“). Още „бащата на медицината” древногръцкият лекар Хипократ (460377 г. пр.н.е.) предписвал вдишване на ароматни изпарения при различни белодробни заболявания. А прочутият древногръцки лекар Клавдий Гален (ок. 30-200 г.) препоръчвал при мигрена накапване в носните отвори на сок от растението росопас, примесен с мас­ло и оцет. Древният лечител Самоник пък лекувал нервни разстройства чрез впръскване в носа на сок от бъз или бръшлян („за очистване на мозъка“).

Казахите и уйгурите лекували прос­тудни заболявания като вдишвали па­ри от чеснов и кромид лук или си окачвали „миризливи огърлици“ от обелени скилидки чесън, които древните егип­тяни също смятали за свещени рас­тения, предпазващи ги от болести.

Отчитайки връзката на носа с главния мозък, китайските лечители от времето на династията Мин (XIV 6.) извършвали предпазна процедура срещу вариола, като смесвали стрити на прах струпеи от едра шарка с вода и чрез напоено късче памук вкарвали сместа в ноздрите на децата. Тази проста инхалационна процедура по своята същност е може би първият опит в света за ваксинация!

Според древнотиветската медици­на задържането на кихането предизвиквало отслабване на сетивните ор­гани, главоболие, болки в шийната об­лает и водело до парализа на лицевите мускули. Препоръчвало се пушене на ароматни треви и на други лекарствени средства, които се вкарвали в носа, с едновременно излагане на прякото действие на целебните слънчеви лъчи. Древнотибетските лекари препоръчвали с лечебна цел къпането във вани с ароматни растения. Особено популярни и до днес са процедурите с т. нар. седем тибетски вани с отвара от борови връхчета ефективно средство за възстановяване на нервната система, за подмладяване и красота.

В Европа през Средновековието къ­пането се извършвало в големи дървени каци, напълнени с топла вода и аро­матни билки. В каците мъжете и же­ните седели с часове, разговаряйки, а прислужниците постоянно доливали гореща вода. Смятало се, че лечението има ефект, ако се получи „хубав обрив“ по кожата.

През Средните векове, когато вече станали известни етеричните масла, получени от ароматни растения, лекарите ги използвали като предпазно средство срещу заболяване от холе­ра и чума. Още тогава се заговорило за чудотворното целебно и стимулиращо действие на ароматите. Станало известно, че сред миризмата на гнили ябълки Шилер изявявал по-силно таланта си, а виктор Юго бил по-продуктивен при ухание на полска поветица.

Италианският учен Джироламо фракасторо (1478-1553) препоръчвал ня­кои ароматни растения и получаваните от тях етерични масла не само за лечение, но и за предпазване от заразни болести.

Много любопитен е фактът, че ши­роко разпространеният през XVIII в. моден обичай да се смърка енфие се е наложил поради безспорно доказания му тонизиращ ефект върху организма.