От КНСБ искат да бъде създаден специален Фонд за социална солидарност, чиято функция да осигурява дългосрочната грижа в България. Той трябва да се захранва от три източника – допълнително целево облагане на хазарта, процент от общата сметка на бюджета (10-15%) и включване на хора от бизнеса в решаването на проблема.
Предложението е на президента на КНСБ Пламен Димитров на семинар във Варна. Целта е разрешаването на проблема на хората с увреждания.
Според него трябва да се въведе и механизмът бонус-малус – система, която да поощрява работодател, който е назначил хора с увреждания, но ако не го направи, да се налагат глоби.
Димитров конкретизира, че общият брой на хората с увреждания в България надминава 640 000 души, а тези, които имат отношение в НОИ, са малко над 505 000 души.
По думите му в момента протестът (на майките на деца с увреждания – б.р.) е адресиран към най-тежките случаи и е абсолютно легитимен, но касае децата с увреждания до 18 г., които са над 26 000 души. Децата с най-тежка степен на увреждане (над 90%) са 6 800 души.
Президентът на Конфедерацията отчете, че има още 1310 институционални заведения в България за около 35 000 лица, което е крайно недостатъчно. Много от тях са с истински увреждания и имат нужда от много грижи. Според КНСБ общото решение минава през устойчива и финансираща институция, която в България липсва.
Най-тежкият проблем, който посочи КНСБ, е, че хората с увреждания нямат работа и никой не иска да ги вземе на работа.
По думите на Димитров темата за хората с увреждания е изключително тежка, сложна и чувствителна материя, която е регулирана от 43 закона и най-малко Министерството на труда е отговорно за решаването на проблема на хората с увреждания.
Образованието и образователните институции също трябва да са достъпни за хората с увреждания, Министерство на здравеопазването също трябва да има грижа, към това трябва да бъдат включени местните и общински власти, смятат от синдикалната организация.
От КНСБ са на мнение, че исканията на майките са правилни, но решенията, които предлага националният омбудсман Мая Манолова не са правилни – “читавото в Закона за личната помощ не е много”. Комплексните нужди на тези хора, трябва да бъдат адресирани до много институции. Личната помощ е много важен въпрос за всички хора с увреждания, но много от тях няма да получат личен асистент, защото законът е доста нескопосано написан.
Остава открит въпроса как да се финансират услугите на хората с увреждания и тези, които нямат доходи и нямат близки, които да се грижат за тях. Очакванията са чрез Фонда да се финансират всички услуги, но ние си представяме, че това ще бъде приложимо в по-големите областни и общински центрове. От 38 000 членове на Съюза на инвалидите, 18 000 са хора с уреждания и са извън общинските центрове, според сметките на шефа на КНСБ.
Димитров изрази съжаление, че институцията на Социалния патронаж е единствената, която стига до възрастните хора по селата и именно тя трябва да бъде укрепена и развита от Специалния фонд за социалната солидарност. От Конфедерацията обещаха да се увеличат и социалните помощи на възрастните хора от 90 на 200 лева, отново от същия фонд за социалната солидарност.
Шефът на КНСБ бе категоричен, че майките, чиито деца са с увреждане над 71%, ще им се зачете стажът за положените грижи за детето. Те обаче трябва да имат 15 години ефективен стаж, за да се отворят правата, уточни той.
Относно интеграционните добавки на хората с увреждания от КНСБ отчетоха, че съдържателният елемент не е адресиран по подходящ елемент. Интеграционните добавки са общо седем на брой и КНСБ смята, че по-голямата част от тях могат да бъдат давани според степента на увреждане или в натура, ако има такава възможност. Няма пречка, например, добавката да бъде предоставена от съответния план на мобилния оператор, обществения транспорт и от друг доставчик на услуги.
