Независимо от това, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е отговорно за провеждането на държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух, то не изпълнява редица от задълженията си, определени от закона. Това е заключението, направено след одит на Сметната палата, обхванал периода от началото на 2014 г. до края на 2016 г. Одитният доклад бе огласен тези дни и в него се посочват няколко основни извода, свързани с тревожното състояние на замърсяването на въздуха и причините, довели до тази сиутация.
Одитът е обхванал трите общини, в които най-висок процент от населението живее при наднормени нива на замърсяване – София, Пловдив и Стара Загора. Регистрираните замърсители на атмосферния въздух в тези райони са в резултат на превишени нива на фини прахови частици, на азотен диоксид, на серен диоксид, и бензоапирен. Като основни източници на замърсители са посочени транспортът, битовото горене, топлоелектрически централи, промишлени предприятия, горивни и негоривни процеси в индустрията и др. Експертите са категорични, че качеството на въздуха се влошава и заради високата енергийна бедност на населението, тъй като основен източник на замърсяването през зимния сезон е битовото отопление.
Според Сметната палата мерките на национално и общинско равнище не са насочени към основните източници на замърсяване – битово отопление на твърдо гориво, стария автомобилен парк и инфраструктурата. Отбелязва се и че системите в пунктовете за мониторинг не работят в непрекъснат режим, а използваната в тях техника е остаряла. Нискоефективна е системата за мониторинг на околната среда, тъй като тя не осигурява необходимата информация за фините прахови частици с най-малък размер, въпреки че те са замърсителят, който оказва най-силно неблагоприятно влияние върху човешкото здраве.
При проверките е констатирано, че кметовете и длъжностните лица не са били санкционирани във връзка с неизпълнение на задължения за изготвяне и изпълнение на програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Няма доказателства, че сумите от глоби и имуществени санкции, постъпващи по бюджета на общините, се изразходват за дейности за подобряване на качеството на атмосферния въздух, отбелязват одиторите.
Според тях съществен пропуск е и това, че за дейностите по политиката за подобряване качеството на атмосферния въздух и за Националната система за мониторинг на околната среда се отделят значително по-малко финансови средства от средствата по други бюджетни програми. Минимални са и разходите за инвестиции от държавния бюджет, насочени към обновяване на измервателните устройства и мониторинг на атмосферния въздух.
Констатирано е още, че общините не разполагат с достатъчно финансови средства за реализиране на адекватни мерки за подобряване на качеството на въздуха, но и не се възползват достатъчно активно от възможността да реализират проекти и дейности в областта на опазване чистотата на въздуха със средства от източници извън общинския бюджет.
Десет са препоръките, които отправя Сметната палата към централната и местната власт. На първо място сред тях е необходимостта от разработване или актуализиране на Националната стратегия за опазване на околната среда от МОСВ. Настоява се също така да бъде създаден Консултативен съвет към министъра на околната среда и водите за компонент “въздух” и да бъдат организирани информационни кампании за рисковете за здравето вследствие от замърсения въздух. Сметната палата препоръчва още да се набележат мерки, които да се разгръщат съобразно със сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване и други фактори, влияещи върху качеството на въздуха.
Да бъде подобрен контролът и да няма пропуски при налагането на санкции от страна на МОСВ при обследването на дейността на кметовете и длъжностните лица в общините е друга мярка, която според експертите на палатата ще има положителен ефект.
