Брой 5/2000
Проф. д-р Лидия Коева, дмн
Първата компания, която още през 1935 г. започва използването само на пречистен кристален инсулин за целите на фармацевтичната индустрия, е Hoechst. Няколко години по-късно през 1938 г. немските специалисти сьздават стандарт за инсулинови препарати с удължено действие Depot Insulin.
Немските инсулини на Hoechst се появяват незабавно и на българския медицински пазар и в продължение на десетилетия са най-употребяваните в България. Необяснимо вносьт им постепенно започва да намалява и през 80-те години почти спря. Далеко съм от мисълта, че интересът на Hoechst към производството на инсулина би могъл да спадне. Един бегъл поглед в най-новата история на фирмата показва, че през:
1976 г. е разработен първият полусинтетичен човешки инсулин
1980 г. е въведен нов ензимен метод за производство на човешки инсулин
1989 г. е конструиран OptiPen “писалката”, която оптимизира инжекционното апликиране на инсулина
1999 г. е създаден рекомбинантният човешки инсулин Insuman
2000 г. започва приложението на първия истински биосинтетичен депо-инсулинов аналог Lantus Glargine (НОЕ 901)
2001 г. предстой въвеждането на инхалаторен инсулин HMR 4006, създаден съвместно с Pfizer.
Разработените в последните години инсулини на немската фармацевтична компания Hoechst, която след обединяването й с френската фармацевтична компания Rhone-Poulenc Rorer носи името Aventis, са отново на бьлгарския пазар. Така се разширяват терапевтичните възможности за диабетици и диабетолози и не е проблем и у нас да се работи с рекомбинантния човешки инсулин Insuman human insulin. Той се произвежда от Е. coli. Полученият по технологиите на генното инженерство инсулин има три модификации:
• Insuman Rapid
• Insuman Comb
• Insuman Basal
Добре e общопрактикуващият лекар да знае какви са индикациите за тяхното назначаване.
Индикации за приложение на Insuman Rapid
Diabetes mellitus тип 1, тип LADA
Слаб метаболитен контрол, кетоацидоза. Инсулиновите режими са: интензифицирана инсулинова терапия; комбинация с интермедиерен инсулин;
Diabetes mellitus тип 2 временно лечение при: кетоацидоза, фебрилни състояния, интеркурентни инфекции, оперативна намеса, стресови ситуации; вторична резистентност към перорални средства в комбинация с интермедиерен инсулин и/или перорални препарати.
Индикации за приложение на Insuman Basal
Diabetes mellitus тип 1 в комбинация с бързодействащ инсулин при интензифицирана терапия или двукратен режим, тип LADA;
Diabetes mellitus тип 2 с вторична резистентност към сулфанилурейни препарати (СУП) монотерапия и в комбинация с бързодействащ инсулин; комбинация на перорални сулфанилурейни препарати или метформин с еднократна или двукратна инсулинова апликация.
Индикации за приложение на Insuman Comb
Diabetes mellitus тип 1 със стабилен гликемичен контрол;
Diabetes mellitus тип 2 в комбинация със СУП, метформин, акарбоза, репаглинид.
По литературни данни сравнителните проучвания между рекомбинантни инсулини показват:
® Сходна бионаличност, която се базира на фармакодинамичния ефект, оценен чрез количеството инфузирана глкэкоза в хода на еугликемичен кламптест;
® Сходен фармакокинетичен профил: начало на действие, максимален ефект и продължителност на действие, определен чрез нивото на серумния екзогенен инсулин;
• Добра поносимост, без странични ефекти и промени в биохимичните показатели.
Нашият скромен опит с човешкия инсулин Insuman се базира върху наблюдения в клиниката по ендокринология на МУ и 4 ендокринологични кабинети в гр. Варна. Наблюдавахме 165 пациенти със захарен диабет: 23 или 14% с тип 1 и 142 или 86% с тип 2, с лош контрол на диабета. При 43 или 26% от тях лечението започна с рекомбинантен човешки инсулин Insuman в клиникаката по ендокринология и бе продължено амбулаторно в ендокринологичните кабинети. При останалите 122 пациенти или 74% лечението започна направо в амбулатории условия .
Наблюдението продължи 4 месеца. Жените-диабетички в него бяха 92 или 56%, а мъжете диабетици 73 или 44%. При 115 от болните или 70% инсулиново лечение се провеждаше за първи път, а другите 50 или 30% са били на друг вид инсулин. При 105 или 64% от болните инсулиновото лечение беше включено поради вторична резистентност към СУП, а при 30 или 18% поради липса на ефект от комбинираното лечение със СУП + метформин.
За оценка използвахме критериите: средна кръвна захар преди и в края на 4-ия месец от лечението; дневни инсулинови дози; наддаване на тегло; качество на живота.
