Брой 6/2000
Доц. А. Хубенова
Проф. Илия Попилиев
Д-р Искра Ангелова,
Клиника по спешна кардиология,
ДУБ „Царица Йоанна“, София
Етиопатогенеза
Това са избързващи съкращения на камерите, предизвикани от импулси, възникващи в бедрата на прободната система или в мрежата на Пуркине или чрез пусков механизъм.
Наблюдават се при органични сърдечни заболевания, интоксикации, метаболитни и ендокринни заболявания, електролитни разстройства, рефлекторни и механични дразнения от други органи, болестни процеси или процедури при здрави хора с повишена невровегетативна възбудимост.
Клиника
Електрокардиографски се представят като избързващи камерни комплекси без Р-вълна, разширени и деформирани, с противоположна на основното направление на QRS-комплекса Т-вълна, с пълна компенсаторна пауза. Общоприета е класификацията по Даун:
0- ва степей без екстрасистоли
1- ва степей редки, мономорфни, под 1 в мин. или под 30 за час
2- ра степен над 1 в мин. или 30 в час, или бигеминия
3- та степен мултифокални от повече от едно огнище
4- та степен групирани 4-та А степен по две
4- та Б степен по три и повече (камерна тахикардия)
5- та степен със синдрома R върху Т.
Приема се, че екстрасистолите от първа степен имат добра прогноза, от втора съмнителна, от трета до пета лота. Прогнозата зависи и от наличието на органично сърдечно заболяване, пристъпи на миокардна исхемия, интоксикации, метаболитно или друго разстройство, състояние на хемодинамиката и др.
Лечение
1. Камерни екстрасистоли с добра прогноза. Лекуват се с цел да се премахнат обезпокояващите пациента симптоми, които нарушават трудоспособността му. Използват се седативни средства, бета-блокери, калиеви и магнезиеви соли, мексилетин, пропафенон, дизопирамид. Уместно е да се избягва амиодарон, поради многото и сериозни странични действия.
2. Камерни екстрасистоли с лоша прогноза. Нужно е бързо и оптимално лечение. Овладяват се сърдечна недостатъчност или миокардна исхемия по общоприетите методи, коригират се елетролитните разстройства (понижение на К и Мд) с вливане на калиеви и магнезиеви соли (калиево-магнезиев аспарагинат, калиев хлорид). Използват се лекарства от клас 1А хинидин, прокаинамид, дизопирамид, фенитоин; от клас 1В лидокаин, мексилетин. Лекарствата от тези два класа могат да се комбинират. С много добър, но по-бавно настъпващ ефект е амиодаронът. При нужда може да се дaдe венозно. Пропафенонът е също с много добър ефект, но да се използва внимателно при пациенти с ИБС и сърдечна недостатъчност. Соталолът също е много ефективен. При миокарден инфаркт средство на първи избор е лидокаинът. Ефектът от лечението се проследява клинично, с непрекъснато ЕКГ мониториране (при нужда), чести ЕКГ, Холтер (при възможност).
При сърдечна недостатъчност оптималното дигитализиране може понякога да доведе до изчезване на екстрасистолите.
При ИБС, удължен QT-интервал, хипертрофична кардиомиопатия, пролапс на митралната клапа най-добър ефект върху камерните екстрасистоли имат бета-блокерите.
При синдром на удължен QT-интервал са противопоказана всички медикаменти от клас 1А, поради проаритмогенния им ефект и опасност от предизвикване (провокиране) на камерно мъждене.
От кн.: Практическа спешна кардиология. Знание, С., 1999.
