Брой 9/2018
Нашето интервю
Проф. д-р Неделчо Цачев, д.м.
Началник катедра Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА
Визитка
Проф. Д-р Неделчо Цачев е роден през 1968 г. в София. Средно образование получава през 1983 – 1986 г в 15 гимназия „Адам Мицкевич”, София. Висшето си образование завършва в МА през периода 1986 – 1992 г. по специалността медицина.
През 1993 – 2006 г. е специализант ординатор в МБАЛСМ “Н.И.Пирогов”, II клиника по Ортопедична Травматология. През 1993 г. завършва Курс по Пластична хирургия, МА, София. От 1997 г. е специалист по Ортопедия и Травматология в Медицински Университет, София. През 2006 г. придобива свидетелство за професионална квалификация „Ендопротезиране на стави” . В периода 2006 – 2013 г. е ординатор в Катедра Ортопедична Травматология и Реконструктивна Хирургия, ВМА, София. През 2010 г. става Началник на второ травматологично отделение към Клиника по травматология, ВМА, София. От 2011 г. е Доктор по медицина на тема: “Фиксация на нестабилните пертрохантерни фрактури с цефаломедуларни пирони.“ През
2013 г. придобива научно звание „Доцент“. В момента Проф. д-р Неделчо Цачев, д.м. е началник на катедра Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА.
———–
Професор Цачев, къде минава границата между ревматологията, травматологията и ортопедията?
При спешния травматизъм всичко е ясно. Но при артрозните промени, настъпващи при хората с напредването на възрастта, границата между травматолози и ревматолози е тънка. Нерядко имаме пациенти, които се покриват както от ревматолози, така и от ортопеди, тогава когато става въпрос за смяна на големите тазобедрени и коленни стави. Ревматолозите поддържат консервативното лечение, докато ние като хирурзи сме малко по-агресивни и оперираме.
Случва се от ревматолозите да дойдат при вас след това?
Точно така. Когато ревматологът лекува един пациент, идва момент, в който консервативното лечение вече се изчерпва и той го насочва за ендопротезиране към ортопед. Ние имаме отделна клиника за ендопротезиране, една от водещите клиники както при нас, така и за страната.
Всяка година организираме курсове с международно участие, сертифицираме колеги от страната и други болници, специално за смяната на изкуствените стави. В края на тази година ще имаме пак един двудневен курс с гост от европейска клиника както винаги. Напоследък е много модерно на Запад и ние поемаме тази идея за предоперативно планиране. Което ще рече, че размерът на ставата, която ще се поставя се определя от наш екип предните дни и по време на операцията знаем размера, който ще е най-подходящ. Изчислява се със скенер, със специален софтуер, който ни се предостави от Германия. Това е плюс за болните, в смисъл че много по-рядко се стига до реоперации, тъй като големината на импланта се определя от компютър, който е много по-точен. Избягва се субективният фактор на хирурга.
Това само при вас ли се прави в България?
При нас. Има още няколко центрове, които започват, но ние ще бъдем водещи. И тук ще ни оставят този софтуер, тази програма – да бъде стационирана в база във ВМА. И тук ще могат да го ползват и други колеги, и други клиники от страната. Колегите нас ни познават, много от тях тук са сертифицирани, освен това като авторитет ВМА стои много добре. Предложението ние да сме тази база дойде от швейцарска страна, не предпочетоха частни клиники. Чакаме през есента потвърждение от тях, тъй като през лятото протезирането отстъпва на травмите. Предпочитаме сега да се занимаваме с травмите, защото травматизмът е жесток.
Другият хит, който на Запад, особено в Щатите, вече стана рутинен, е при колянното ендопротезиране. Там ние правим още първите стъпки, но набираме скорост. На една артрозна колянна става се прави скенерограма, която обхваща целия крайник. Ние я изпращаме в Швейцария и на 3D принтер ни дават модела на изкуствената става, която трябва да се постави. Там изработват модела на артрозното коляно и шаблон, по който да извършваме резекцията. Той пасва идеално и по него извършваме резекцията за поставяне на става. Това също е резултат от международните контакти, които имаме. Във водещите клиники в Щатите това е застъпено 100%. Тук също импланта се определя на компютър и субективният фактор – хирургът да не направи точната резекция, се изключва напълно.
В Европа сега навлиза, Щатите винаги са 10-20 години напред. Ние също вече имаме няколко случая и сме много доволни от резултата. Спестява страшно много от оперативното време. Сега операцията за колянна става с тази техника е вече 40 минути. Иначе имаме още половин час за ориентиране. С изработването на тези модели се облекчава и хирурга и пациента, който е облагодетелстван накрая от всичко.
Как ви дават новостите от чужбина, тези отношения обвързани ли са финансово?
В момента пациентите си ги заплащат. Сумата специално за изработката на този 3D модел е 1500 лв. Нашата идея е, също като е при тазобедрените стави да направим тук един център, защото тогава спира плащането. Иначе в момента ги изпращаме до Швйцария, там ги изработват и за около 20 дни ни ги връщат. Така че, първо ще спестяваме време, второ – финанси, ако базата си е при нас.
Всичко опира до техника, до апаратура. 3D принтерите вече масово се ползват в други специалности. Ние имаме колеги, които могат да се ангажират с въвеждането им в медицината, ще се обучат. Фирмите са настроени позитивно, защото и за тях това е пазар. Може да отиде колега в чужбина, да се обучи и после да го прилага. Това е бъдещето за колянното протезиране. В тазобедреното вече сме в много напреднал етап. Контактуваме с немски хирурзи и много разчитаме към края на годината като направим този уъркшоп при нас да постигнем разбирателство и да ни бъде предоставен софтуера. Те ни го дават безплатно, познават базата, знаят условията за работа и това ги привлича, спечелихме им доверието. Апаратурата не е голяма, това един софтуер на компютър, който те ще ни го предоставят и всички пациенти, наши и тези, които са в други болници, могат да го ползват тук и вече става безплатно, защото ние си го изработваме.
Не изтичат ли кадри в чужбина при тези контакти, не се ли съблазняват ваши колеги да отидат там?
Ами един колега се съблазни. Уж временно, да отиде да се научи. Но имаме и колеги, които са се върнали след години работа в чужбина и вече си практикуват в България. Така че го имаме и обратния поток през последните години вече осезаем – колеги българи, които искат да се върнат. Което не е лошо, защото опитът, който добиват в чужбина, не може да се оцени с нищо. И аз съм карал специализация в чужбина, макар и за три месеца, но това е достатъчно да ти промени мирогледа. Друго е когато останеш в една болница и си всеки ден там по-дълъг период, това обогатява един хирург. Медицината си е изкуство, което се учи, трябва да отидеш да го видиш от някой и да го приложиш.
А какво друго виждат там, което при нас не се прави, или работата се затруднява от здравната ни система? Какво ни липсва?
В сравнение с американците много неща ни липсват. Ние имаме и много колеги, които участваха във военните мисиите заедно с американски хирурзи и ортопеди. Връщат се като нови хора след един такъв престой в американска болница в рамките на 3 или 6 месеца. Добиваш техния маниер на работа, добиваш тяхната организация, тяхното поведение.
Тук не ги ли потиска нашата действителност след това?
Нашата действителност не ги потиска, защото ние във ВМА сме отворени към иновации, винаги сме подкрепяни от ръководството. В това отношение нямаме никакъв проблем. Вече сме въвели някои иновативни методи, които наистина колегите ги копират от американците. И хубавото е, че ги въвеждаме правилно. Работата в тези мисии е безценен опит и се обучаваме. И в момента имаме колега, който се върна от Чехия, дори и оттам има какво да се научи – и като техники, и като организация на работата. Защото ние по принцип нещата ги знаем, но има някои тънкости и фини детайли, които можеш да ги видиш само от човек с много богат опит. Тези неща не можеш да ги прочетеш, нито ги има по книгите, нито по списанията. Ако не го видиш на живо, ако не участваш в такава операция и то не един път, а с месеци. Всичко е толкова изтренирано, толкова е ежедневие. Колегата е много впечатлен, пак иска да отиде в Чехия.
Хубавото е, че в медицината в нашите среди и европейците, и американците са много открити по отношение на обучение. Ако искаш да отидеш да се обучаваш, приемат те, няма никакви рестрикции, никакви претенции. Те търсят хора, които наистина са любознателни, които искат да учат, искат да гледат.
За разлика от някои наши професори…
Точно така. Тук искахме един колега да отиде да изкара курс за ехография, те са едни такси, едно мотаене. Човек може да иде до Америка да го научи това по-лесно. Тук имам чувството че се пази, крие се знанието, но това си е вече до манталитет на хората. Няма един колега, който е бил на мисия с американците, да каже – този се криеше, не искаше да ми покаже. Да не казваме, че единият си дойде даже с подаръци инструменти, които му бяха дали.
За обучение колегите в чужбина са изключително отворени. Даже в момента имаме две момчета травматолози от Пирогов, които са в Швейцария по същата линия. Стига да имаш желание. Защото имаме и в Швейцария, и в Германия вече българи, които са наистина на много добри позиции високо в тяхната йерархия, добили са вече и те техния маниер на поведение и западен манталитет и приемат българчета за обучение без никакви рестрикции. Но все пак, освен желание, трябва да имаш и една добра база, за да можеш да я надградиш, защото това е целта. Не да отидеш и да почнеш от А и Б. Това е и нашето желание и моето, като ръководител на тази катедра, наистина да направим един добър екип. Няма да ги стигнем американците, но поне да ги гоним. Но интересно е, че и Западна Европа ги гони, върви години след тях, там медицината също е доста консервативна. Те изчакват да видят резултатите на американците, след това ги прилагат. И ние вече се включваме към европейските клиники, защото те са ни еталона. Щатите ги четем, но са по-далече и обучението и връзката с тях е малко по-трудна.
Хубавото е, че в последните години нашата асоциация – Българската ортопедо травматологична асоциация, поддържа много добри контакти с Американската асоциация по ортопедична хирургия. Догодина пак ще дойдат трима американци, които ще останат в България известно време и наистина ни предават много добър опит, те са доста откровени хора, така че тази връзка ни е в голяма помощ.
В артроскопската клиника също използват много иновативни методи за колянна и за раменна хирургия, миниинвазивни техники, които също показват много добри резултати.
Имате ли пациенти чужди граждани, предполагам че за тях тук е по-евтино?
Имаме чужденци – гърци англичани, оперират се тук. Някои са доста известни и няма да казвам имена, но ни предпочитат нас. Не толкова финансовото изражение ги привлича, а всичко е въпрос на печелене на доверие отстрана на хирурга. Защото един пациент, за да дойде и да легне на масата, да се остави в твоите ръце, трябва да му спечелиш доверието. Тези чужденци в началото бяха близки на наши пациенти. И те виждат резултата, виждат как се чувстват и какво движение имат. Говорим за ортопедия, за смяна на изкуствени стави. Американец лежа в хирургията. Беше с перитонит, впечатлен е от нашите хирурзи и дойде след два месеца и каза искам тук да ми смените и ставата. Американци имаме няколко, после водят други приятели. В един момент се завърта, започват да идват. Чужденците са доволни. Има и българи от Америка. Имаме и български граждани, които живеят в Европа. И в момента имаме такъв – опериран недоопериран, дойде, иска при нас.
Конкуренция с частните клиники има ли? Какви пациенти отиват при тях, какви при вас?
В държавните болници винаги са по-тежките случаи. Особено с травми, с полиоитравми, това са пациенти, които финансово са бездънна яма. Пациент с политравма, няколко счупени крайника, с гръдна, с черепна травма, с необходимост от много добре подготвена реанимация частните болници не могат да поемат. Поемат се от държавните, защото за един такъв болен взимаш по клинична пътека 1800 лв., а той струва на болницата 100 000, което една частна структура не може да си го позволи. Така че този тип пациенти винаги ще са си приоритет на държавните болници. За ортопедията също така по-трудни случаи, които изискват по-дълъг престой като болничен също се преориенират към нас. Ние поддържаме връзки с колегите, те нерядко ни насочват такива пациенти. И в момента имаме една такава жена, която просто е свързана с по-трудоемка операция, искат се повече специалисти. Макар че всички болници са многопрофилни, но не всички имат, както ние травматолозите във ВМА, съдови хирурзи, които много ни помагат, не за първи път го казвам. Имахме случаи, които ако нямаше съдови хирурзи, нямаше да може да се оправят. Гръдни хирурзи трябва да има много добри, защото травмите на гръдния кош с или без фрактури на крайниците, е много специфично лечение. Неврохирурзите също се намесват. И реаниматорите. Ако няма една добре подготвена реанимация с апаратура и с хора – всичко друго е безсмислено. И това е смисълът на МБАЛ – да имаш такива специалисти, на които, както сме ние, 24 часа в денонощието, да можеш да разчиташ веднага да се притекат. Защото не знаеш при един пациент с политравма като го докарат от Бърза помощ, кое ще е водещото. Те наистина много често са със счупени крайници, но в един момент се оказва, че гръдната, коремната травма, или черепната е водеща и ние травматолозите оставаме на заден план. Защото първо трябва да спасиш живота на този пациент. След това сме вече ние – да направим операциите, реконструкциите.
Това финансово не ви ли натоварва много?
Натоварва ни. Това са наистина пациенти, при които накрая калкулацията е много хиляди. Но се справя ръководството, всичко е до мениджмънт. Компенсираме и с много други пациенти, които са по-бързо оборотни, на което разчитат и частните клиники. Те не че са по-леки случаи, но не са толкова трудоемки за болницата и не изискват някакъв голям ресурс. Балансираме, тъй като при нас оборота е много голям. Ние сме с 70 легла и заетостта ни почти винаги е между 80 – 90%, а имаме и случаи, в които почти се налага да вадим кушетките от военния резерв.
Увеличават ли се травмите, или са някаква постоянна величина?
Травмите се увеличават през последните години, особено летните – те са в пъти повече. Ние бяхме свикнали със зимите травми, но това през лято е особено силен травматизмът от катастрофите с МПС-та, мотористи, строителни работници. Тъй като усиленото строителство се възобнови, това лято имаме доста височинни травми.
Травматизмът през летния сезон е много сериозен и много тежък, с множество счупвания, политравми при по-млади хора. Травматизмът при пътно-транспорните произшествия е много жесток и много брутален, за което вина си имат шофьорите. Трябва да се въведат някакви много по-строги мерки, защото това са инциденти, които са много нелепи. Те са и най-честите. Това лято в строителството травматизмът е сериозен – там са височинни травми, обръщат се с кранове, булдозери, от това естество. Имам чувството, че при мотористите, които са много рисков контингент, не че са намалели инцидентите, просто пораженията вече са по-малко и смъртните случаи като че ли намаляват. През последните години много се карат мотори, но вече всички са екипирани. Което на мен ми прави много добро впечатление – всички са с каски, с протектори, ако се научат и да си карат в платното ще е перфектно.
Разговора води:
Валя Колева
