Брой 10/2018
Доц. д-р. С. Велизарова, д.м.
МБАЛББ “Св. София” Детска клиника – София
Трахеитите в детската възраст са сравнително рядко като самостоятелно заболяване, но са трудно диагностицирани и неправилно лекувани, което води до риск от хронифициране.
За да може да си обясним спецификата на заболяванията на горните и долни дихателни пътища в детската възраст е необходимо да се запознаем с анатомо-физиологичните особености на дихателните пътища при деца.
• Дихателните пътища са малки по размери
• Нос – малък, с тесни носни ходове, силно кръвоснабдена лигавица
• Език – голям до 6 месеца е невъзможно дишане през носа
• Тесни хоани
• На 2 години се появяват максиларни синуси
• Широки слъзни канали
• На всеки 10 минути в носоглътката се отделя нов секрет с бактерицидни вещества /лизозим, комплемент/ и секреторен Ig A
• Носоглътка – тясна, до 1 г. Слабо развити тонзили.
• Аденоидни вегетации и тяхната хипертрофия са характерни при деца с ексудативна диатеза
• Евстахиевите тръби са широки и хоризонтални
• Гърлото е относително дълго
• На всеки 10 минути в носоглътката се отделя нов секрет с бактерицидни вещества /лизозим, комплемент/ и секреторен Ig A
• Носоглътка – тясна, до 1 г. Слабо развити тонзили.
• Аденоидни вегитации и тяхната хипертрофия са характерни при деца с ексудативна диатеза
• Евстахиевите тръби са широки и хоризонтални
• Гърлото е относително дълго
• Гласните връзки са къси – това способства развитие на възпалителни процеси със стеноза
• Трахея – клинообразна с тесен просвет
• Стената е с по-голяма фиброзна част
• Богата на кръвоносни съдове
• Сравнително суха, поради не добре развити жлези
• Еластичната тъкан е слабо развита
• Слаба дихателна мускулатура
• Лесна декомпенсация
Анатомо-физиологичните особености обуславят различното протичане и сложността в лечението на възпалителните заболявания в детската възраст.
Определение – възпаление на лигавицата на трахеята, характеризиращо се с хиперемия на лигавицата, с натрупване на секрет, а по някога и точковидни кръвоизливи, с десквамация на ресничестия епител.
Класификация
• По протичане – остър и хроничен
• По етиология – вирусен
– бактериален
– смесен
• По морфология – хипертрофичен и атрофичен
Честота и сезонност
• Около 2% от децата от 3 мес. до 13 год. боледуват от остри трахеити
• Предимно зима и пролет като от долу приложената графика се вижда, че най-често заболяването е от м. септември до м. ноеври с пик октомври месец.
• Най-често в хода или след прекарана ОВИ
Етиология
През 2006 г. в две американски болници в Колорадо и Върмант е проведено проучване върху 107 деца в периода 1997 – 2006 г. по отношение причинителите на бактериалните и вирусни трахеити. Установени са следните причинители по честотата на тяхното появяване.
• Стафилококус ауреус
• Хемофилус инфлуенце
• Стаф.ауреус + Стрептококус пнеумоние
• Стаф.ауреус + Мораксела катаралис
• Стаф.ауреус + Грип А
• Стаф. Ауреус + Грип В
• Стаф.ауреус + РСВ
• Стрептококус пневмоние
• Бета хем. Стрептокок + Грип В
• Грип В +комбинирана бактериална флора
• Микоплазма пневмоние
• Вируси – грип , парагрип, аденовируси, риновируси
2006г – Pediatriсs Vol.118 №4
Етиология по възрасти
• 3 – 6 месеца – страфилококус ауреус
• 6 м. – 5 г. – вирусни инфекции
РСВ, грип А и В, парагрип, аденовирус
• Над 5 г. – бета хемолитичен стептокок
Клинични симптоми
Кашлица – в зависимост от засягането на определен орган в бронхо-белодробната система кашлицата специфичен характер.
Анамнеза и физикален преглед са водещи за диференциране на мястото, вида и тежестта на процеса
• Водещ ли е белодробният проблем
• Локализация
• Дифузен или локален е процесът
• Тип нарушение на вентилацията
• Остър или хроничен процес
• Вид инфекция – вирусна или бактериална
• Алергична предиспозиция
• Ефект от проведеното лечение
Клинична картина
• Температура – при вирусна етиология е субфебрилна, при намеса на бактериални агенти е с високи стойности
• Главоболие – то обикновено съпътства острата фаза на заболяването и е в права пропорционална зависимост от тежестта на инфекцията
• Кашлица предимно на разсъмване и сутрин дразнеща, със ретростернална болка
• Отпадналост в повечето случай на бактериална инфекция
• Ретростернална болка и парене при кашлица
• Диспнея и ограничаване на дихателните движения
• Предхождащ КГДП
• Хрема и дразнене в гърлото
Диагноза
• ПКК – левкоцитоза, ускорено СУЕ
• Рентгенография на бял дроб в профил – стеснение на трахеята
• Микробиология за банална флора
• Серология за вируси
• КГА – хипоксия
• ФИД
• Ендоскопия при показания за това – едем, хиперемия
Диференциална диагноза
• Ларингит – характера на кашлицата е друг и няма ретростернална болка
• Епиглотит – водеща е диспнеята и тежката интоксикация
• Ретрофарангиален абцес, чуждо тяло – решаваща роля в случая има ендоскопското изследване
• Трахеобронхит – наличие на аускултаторна находка
• Пневмония – характерна ренгенова находка
• Бронхиолит – тежко състояние с диспнея и характерна рентгенова и физикална находка
• Бронхиална астма – водеща е диспнеята
Лечение
• Антибиотична терапия – според микробиологията
• Кислородотерапия
• Инхалаторна терапия
• Муколитична терапия
• Антипиретични средства
• Витаминотерапия
Усложнения
• Бронхиолит – особено често във възрастта до 3 години
• Пневмония – по-голяма възраст
• Сепсис – изключително рядко, при деца с промени в имунната система
В заключение остър трахеит е рядко изолиран, често се съчетава с ринит, фарингит, ларингит. Започва като вирусна инфекция, след което се появява бактериална инвазия. Боледуват по-често деца с ексудативна диатеза, рахит и дистрофия.
Хроничен трахеит е изключително рядко заболяване в детската възраст. Среща се при възрастни след прекаран остър трахеит. Най-често при алкохолици, пушачи и хоръ с ХОББ.
Хипертрофичен – хипертрофия на лигавицата на трахеята и разширени кръвоносни съдове, обилна експекторация.
Атрофичен – атрофия на лигавицата, която е тънка и лъскава, понякога с налепи по нея.
Основен симптом – пристъпна мъчителна кашлица, съпроводена от болки зад гръдната кост, най-силна нощем и сутрин.
Библиография:
1. A.Hopcins, T.Lahiri, R.Salerno, B.Heath Changing Epidemiology of Life-Threatending Upper Airway Infection; The Reemergence of Bacterial Tracheitisq Pediatrics, 2006 Vol.118, №4,1418-1421
2. Bernstein T, Briffi R, Jacobs B : Is bacterial thraheitis chainging?, Clin. Infect. Dis.1998;27; 458-462
3. Salomone FN, Bobbit DB, Mayer CM ; Bacterial thraheitis reexamined: is there a less severe manifestation? Otolaringol Head Neck Surg.2004;131;872
4. Graf J, Stein F Semin, Tracheitis in pediatric patients. Pediatr Infect Dis. 2006;17(1):11.
5. Miranda AD, Valdez TA, Pereira KD, Bacterial tracheitis: a varied entity. Pediatr Emerg Care. 2011;27(10):950.
6. Tebruegge M, Pantazidou A, Thorburn K, Riordan A, Round J, De Munter C, Walters S, Curtis N Bacterial tracheitis: a multi-centre perspective. Scand J Infect Dis. 2009;41(8):548.
