5 годишната преживяемост при болните от рак е била 50% през 1990г., а през 2015г. е нарастнала до 78% според данни на Световната здравна организация
По време на работна среща по повод Световния ден за борба с рака национални консултанти, специалисти и представители на пациентската общност посочиха актуални данни и информация за заболеваемостта от рак в България. Темата на дискусията бе „Ролята на мултидисциплинарния подход и екипността в комплексното лечение на рака. Иновации и нови измерения при високите технологии в арсенала на специалистите за лечение на рака“.
„Ракът претърпя изключителна промяна в своето лечение, което се измерва със статистическия измерител на 5 годишната преживяемост. През 1900г. при онкоболните пациенти тази преживяемост е била 5%, докато през 1990 г. е 10 пъти по-голяма или цели 50%. Именно този показател ни помага да се ориентираме колко сме успешни в лечението на болните. Последните данни на Световната здравна организация показват, че през 2015 г. този процент нараства до 78 – 80%.“, каза проф. Асен Дудов, дмн – председател на Българското онкологично дружество.
Професорът заяви още, че за съжаление националните данни за онкоболни пациенти в България са „замръзнали“ и не дават адекватно измерване на най-честите локализации на рака, на честотата на заболеваемост и болестност, като нерядко се налага да се разчита на достоверни данни от Европейски и Американски източници.
По мнение на проф. Дудов бързото адаптиране и усвояване на новите технологии и методи на лечение води до увеличаването на преживяемостта при онкологични заболявания и в България. На най-голям напредък в медицината от тази гледна точка се наблюдава при първата стъпка на откриване и диагностициране на раковите заболявания, а именно в областта на образната диагностика и нуклеарната медицина.
Най-новите методики за диагностика на рак на гърда включват 3D мамография, контраст-усилена мамография и МРТ на гърди, като дават възможност за ранно откриване на рака при млади жени с по- голяма плътност на жлезистата тъкан на гърдата.
„Всяка 6-та жена от болните от рак е между 40-49-годишна възраст. Днес новите технологии и изследването на рак на гърдата с томосинтез ни позволява едно образно казано „нарязване“ на образа на млечната жлеза и ни помага да открием туморните ядра в много по-ранен стадий. Точно затова съветваме пациентките след 40-годишна възраст да правят поне веднъж годишно мамографско изследване.“, обясни доц. Веселка Стойнова, началник Клиника по Образна диагностика към Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център.
Виртуалната колоноскопия /ВКС/, която дава възможност за откриване на рак както на дебелото черво, така и на предраковите форми (полипите на колона), също е едно сравнително ново изследване в борбата с рака. Проучвания показват, че прилагането на ВКС намалява с 60-70% опасността от смърт от рак на дебелото черво.
В битката с рака на белия дроб, който е вторият по честота рак при мъже и жени и водеща причина за смърт, се включва нов вид изследване, наречено нискодозова компютърна томография на бели дробове. То дава възможност за откриване на болестта в по-ранен стадии когато възможностите за лечение са по-добри.
„В областта на Нуклеарната медицина през последните години с въвеждането на специфичния радиофармацевтик, 68Ga-PSMA, стана възможно получаването на ранна функционална информация за развитие на простатен карцином и детекция на рецидивите. Нещо, което до преди година не беше възможно“ – подчерта проф. Ирена Костадинова, началник клиника по Нуклеарна медицина.
Развитието на клиничната патология и генетиката също започват да играят все по-ключова роля при определянето на лечението на пациента. Иновативните хистопатологични и имунохистохимични изследвания показват дали има възможност за включване на имуноонкоогичното лечение или за провеждане на таргетна терапия. През последните 10 години все по- голямо приложение при генетичните изследвания намират течните биопсии, в допълнение на класическата проба – тъканен материал. Те позволяват изследване на туморни маркери във венозна кръв, дават информация за прогресия на заболяването и биха могли да помогнат за прецизиране на терапията. Новост в клиничната практика е и секвенирането от ново поколение. С този подход се изследват мултигенни панели, които дават повече информация за първичното заболяване и следователно повече алтернативи за персонализирано лечение.
„В днешно време със съществуването на новите авангардни методи на изследвания и лечение е невъзможно един лекар да знае всичко и именно затова само работата в екип помага да се изработи правилната лечебна тактика за всеки отделен пациент.“, сподели доц. Ханджиев. Той подчерта още колко е важна ролята на личните лекари в така наречените скринингови програми и ранна диагностика. При голяма част от онкогастроентерологичните заболявания пациентът е преминал през доброкачествено заболяване, което често може да е и предпоставка за злокачествено заболяване. И именно личния лекар трябва да предвиди това.
Новостите в лечението на онкологични заболявания са не по-малко от новостите и при диагностичните методи. И ако преди години появата на мозъчни метастази е считано за събитие, което спира по-нататъшното лечение на много пациенти с ракови заболяване, то стереотактичната радиохирурхия в днешно време позволява тези мозъчни метастази да бъдат атакувани. Използват се високи дози лъчетерапия, които унищожават метастазите, при това без да се засяга околния мозък.
„Радостен е и фактът, че вече и в клиники като нашата активно се извършва лечение на рак на шийката на матката чрез брахитерапия. Макар и наличен у нас, използването на този метод в допълнение на лъчетерапия при цервикален рак беше много епизодично и огромен брой жени бяха подлагани на радикална операция след перкутанно лъчелечение“, каза д-р Николай Недев, началник на клиника по Радиохирургия и лъчелечение.
Той поясни, че този вид операция след лъчетерапия не е стандартно лечение никъде по света. Брахитерапията се състои от няколко лъчетерпевтични сеанса, при които източника на лъчетерапия се въвежда в специални апликатори в маточната кухина и влагалището, като позволява много високи дози лъчение да бъдат подадени директно в тумора. Този вид брахитерапия, съчетан с модерните техники за лъчелечение с модулиране на дозата и химиотерапия, позволява да се лекуват дори локално напреднали случаи на рак на маточната шийка, считани за безнадеждни в миналото.
Доц. Аркади Иванов, който закри работната среща по повод Световния ден за борба с рака, каза, че развитието на химио и лъчетерапията е променило значително и работата на хирурга, като позволява премахване на все по-малка част от засегнатия орган и то чрез инвазивна и лапароскопска намеса.